През последните 40 години Съединените щати са предоставили милиарди долари на три отдалечени островни държави в Тихия океан. В замяна Вашингтон получава достъп до ключови военни обекти в регион, в който днес се конкурира с Пекин за влияние.

Американски представители повдигнаха идеята за проучване на подобно споразумение – известно като договор за свободна асоциация – с Гренландия. Полуавтономния остров под датски контрол е във фокуса на глобалното внимание, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че иска да го придобие по съображения за националната сигурност.

Според някои бивши американски официални лица и анализатори основното препятствие не е дали подобен модел е приложим, а дали самите гренландци биха го желали. Засега лидерите на Гренландия заявяват, че предпочитат да останат в рамките на отношенията си с Дания, а социологическите проучвания показват, че мнозинството от населението не подкрепя присъединяване към САЩ.

Населението на Гренландия от около 57 000 души е по-малко от това на Федеративните щати на Микронезия – една от свободно асоциираните държави в Тихия океан, която според последното преброяване има около 73 000 жители, сочи доклад на Азиатската банка за развитие. Макар да е съставена от множество малки острови, изключителната икономическа зона на Микронезия е по-голяма от тази на Гренландия, тъй като обхваща огромна океанска територия.

Микронезия и другите две свободно асоциирани държави – Маршаловите острови и Палау – са формално независими, но са договорили собствени споразумения със САЩ. Те получават икономическа помощ и достъп до определени федерални програми. Гражданите им могат да живеят и работят в САЩ и да служат в американската армия. В замяна Вашингтон поема отговорността за тяхната отбрана.

Тези договори допринесоха за икономическото развитие на островните държави и същевременно запазиха изключителния военен достъп на САЩ до региона. По данни на Службата за изследвания към Конгреса, до края на фискалната 2023 г. САЩ са предоставили над 6 млрд. долара на трите държави. Допълнителни 7,1 млрд. долара ще бъдат отпуснати през следващия 20-годишен период след подновяването на икономическите клаузи на договорите, одобрено от Конгреса през 2024 г.

Във военен план САЩ изграждат радарна система в Палау, поддържат ракетен полигон на Маршаловите острови и модернизират инфраструктурата в Микронезия.

„Като цяло тези споразумения носят значителни ползи както за подписалите ги тихоокеански държави, така и за Съединените щати“, казва пред The Wall Street Journal Михай Сора, директор на програмата за Тихоокеанските острови в мозъчния тръст Lowy Institute и бивш австралийски дипломат. Последното подновяване на договорите е „силно доказателство, че и двете страни виждат трайна стойност в тези отношения“.

Но не всичко протича гладко. По време на последния кръг преговори за подновяване на споразуменията възникват напрежения около разходите за Пощенската служба на САЩ, която оперира на островите, както и около въпроса дали Маршаловите острови трябва да получат допълнителна помощ заради дългосрочните последици от ядрените опити през Студената война.

Опитите за подобряване на услугите за американските военни ветерани в трите държави срещат затруднения. Доверителен фонд, предназначен да подпомага хора, разселени заради ядрените тестове на САЩ, е изчерпан от местни лидери, което предизвиква въпроси от страна на американски законодатели. Възможността за свободно придвижване към САЩ води и до високи нива на миграция – около 94 000 граждани на трите държави живеят в САЩ, включително деца, родени там.

Експерти подчертават, че политическият контекст за подобно споразумение с Гренландия е различен от този в Тихия океан. След Втората световна война международната общност чрез ООН постави островите под американска администрация. Десетилетия по-късно държавите гласуваха на референдуми за влизане в договори за свободна асоциация със САЩ.

Днес Дания – съюзник на САЩ и един от основателите на НАТО – отговаря за отбраната на Гренландия и осигурява значително финансиране за острова. Освен това САЩ вече имат военен достъп до Гренландия.

„На теория - може ли да проработи въпросното споразумение? Да, разбира се“, казва пред WSJ Робърт Райли, бивш посланик на САЩ в Микронезия, за възможността за договор за свободна асоциация с Гренландия. „В реалния свят? Не, не мисля, че би проработило.“

Той добавя: „Има държава, която работи в тясно сътрудничество с Гренландия, и това е Дания. Защо да се намесваме? Това е наш съюзник, така че не виждам никакъв смисъл.“

Договорите за свободна асоциация могат да бъдат и нож с две остриета. Тясната връзка със САЩ прави островите по-уязвими към операции за влияние от страна на Пекин, които използват т.нар. „сиви зони“, вместо открити военни действия. Проблем представляват и незаконният китайски риболов и морското наблюдение.

Това би могло да бъде и негатив за Гренландия, ако тя се сближи повече с Вашингтон.

Свободната асоциация „може допълнително да изостри стратегическата конкуренция между САЩ и Китай или между САЩ и Русия“, предупреждава Сора. „Тя може да действа като дразнител в и без това напрегнатия европейски контекст.“

В Палау местните власти предупреждават за опити за китайско влияние и за организирана престъпност, свързана с китайски граждани. Те твърдят, че китайски интереси са свързани с наемането на имоти в близост до американски военни обекти. Китай е използвал и търговията като инструмент за натиск, като временно е спирал туристическия поток, за да принуди страната – силно зависима от туризма – да прекрати признаването на Тайван.

Партньорството със САЩ може да предизвика и вътрешни противоречия. През декември канцеларията на президента на Палау съобщи, че страната се е съгласила да приеме до 75 „граждани на трети държави“, като се позова на „сериозния миграционен натиск, пред който са изправени Съединените щати“ – очевиден намек към усилията на администрацията на Тръмп за депортиране на нелегални имигранти. В замяна Палау получи 7,5 млн. долара за обществени услуги.

Президентът на Палау Сурънгел Уипс-младши казва, че много граждани са доволни от свободната асоциация. Като малка държава с население около 18 000 души, Палау се нуждае от помощ за осигуряване на образование, здравеопазване и инфраструктура. А предвид стратегическото си разположение, интересът на големите сили към страната е неизбежен, независимо дали тя го желае или не, коментира той, цитиран от WSJ.

„Няма как да имаме собствен флот, собствена армия и собствени военновъздушни сили“, казва още той. „Най-добрият вариант за малка държава е да се обвърже с партньор, който може да ѝ осигури това.“

Той допълва: „Ние ценим демокрацията. Ценим върховенството на закона. И ако кажем ‘не’ на Съединените щати, косвено казваме ‘да’ на Китай.“

Една от пречките пред убеждаването на Гренландия да приеме свободна асоциация е конфронтационният подход на Тръмп. Представители на администрацията намекнаха, че използването на военна сила е възможен вариант – макар това да може да е просто преговорна тактика.

Алън Тидуел, директор на Центъра за австралийски, новозеландски и тихоокеански изследвания в Джорджтаунския университет, смята, че разговорите би трябвало да се фокусират върху независимостта на Гренландия. Това би ѝ позволило сама да реши дали да договаря свободна асоциация със САЩ или с друга държава.

„Този разговор можеше да се води по нормалните канали и по нормален начин, без заплахи“, казва Тидуел, който смята, че свободната асоциация е жизнеспособен вариант за Гренландия.

САЩ и тихоокеанските държави също имаха сериозни разногласия по време на последните преговори, които в крайна сметка завършиха успешно. „Нито един от тези процеси не беше съпроводен със заплахи за инвазия“, подчертава той.