Твърдението на Доналд Тръмп, че Съединените щати трябва да притежават Гренландия, за да разширят отбранителните си способности там, противоречи на десетилетия американска политика и подкопава възпиращата сила на глобалната мрежа от военни бази и съюзи. Това казват бивши представители на американската армия и дипломация пред The Wall Street Journal.

Тръмп нееднократно заяви, че САЩ трябва да имат пълен контрол над острова - полуавтономна територия на Дания, по-голяма по площ от Аляска. През последните дни той подчерта, че Америка трябва да притежава Гренландия, за да гарантира сигурността в Арктика и собствената си национална сигурност.

„Когато я притежаваме, ние я защитаваме. Не защитаваш наетите територии по същия начин. Трябва да я притежаваш“, заяви Тръмп в петък. „И ще трябва да защитаваме Гренландия. Ако не го направим ние, ще го направят Китай или Русия.“

Военни и дипломатически експерти обаче посочват, че САЩ са изградили най-мощната в света мрежа от задгранични военни бази, без да притежават чужда територия.

Американският президент оправда изказванията си с аргумента, че ако САЩ не действат, Русия или Китай ще поемат контрол над острова

„Независимо дали им харесва, или не“: Тръмп засилва натиска за Гренландия

Министерството на отбраната управлява или използва над 128 задгранични бази в поне 51 държави, сочи доклад на Изследователската служба на Конгреса от 2024 г. Независими анализи посочват, че общият брой, включително по-малки обекти, може да надхвърля 750 съоръжения в 80 държави и територии. Много от тях датират от Втората световна война и Студената война.

В почти всички случаи земята се предоставя от приемащите държави по двустранни споразумения, без промяна в собствеността. Домакините обикновено позволяват на САЩ да изграждат и управляват съоръженията, както е подробно разписано в дипломатически документи.

„Нямаме нужда от ‘собственост’, за да извършваме всички операции, които бихме искали“, казва пред WSJ пенсионираният адмирал от ВМС Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ на НАТО.

Широко неодобреното споразумение от миналия юли може да бъде блокирано заради реториката на американския президент с настояване за анексиране на територията

ЕП обмисля да замрази търговската сделка със САЩ заради Гренландия

Задграничните бази са гръбнакът на глобалната отбранителна стратегия на САЩ. Документ на Пентагона ги определя като „основния фактор, който прави възможни американските отбранителни дейности и военни операции“, като същевременно напредват стратегическите интереси на страната, според доклада на Конгреса. От 1,3 милиона военнослужещи на активна служба, близо 13% са базирани извън САЩ.

Най-големите американски военни инсталации зад граница се намират в Япония, Германия и Южна Корея. Тези държави, както и други съюзници, не само предоставят земя, но и поемат част от оперативните разходи.

По данни на Пентагона над 53 000 военнослужещи са разположени в бази в Япония, а повече от 36 000 – в Германия. Регионалният медицински център „Ландщул“ там е най-голямото задгранично медицинско съоръжение на Пентагона и обслужва военнослужещи от целия регион. Съседната авиобаза „Рамщайн“ дава работа на над 12 000 военни и цивилни служители на площ от около 4 000 акра.

Лидерът на SIK Йес Бертелсен отхвърля твърдението на Тръмп, че САЩ се нуждаят от Гренландия за „националната си сигурност“

„Не сме за продан“: Председателят на най-големия профсъюз в Гренландия остро критикува призивите на Тръмп за анексиране

През последните около 15 години Пентагонът постепенно се отдалечaва от управлението на големи собствени бази в чужбина и преминава към използване на обекти, принадлежащи на съюзници и партньори.

Военноморската база в Гуантанамо, Куба, е изключение, при което приемащата държава счита американското присъствие за нелегитимно. Базата е създадена по дипломатически споразумения с неопределен срок, сключени десетилетия преди комунистическата революция от 1958 г. Но дори и там САЩ не притежават земята.

Венецуела е само началото, а Тръмп ясно даде да се разбере, че Куба, Мексико, Колумбия и Гренландия са в неговия обсег. Трябва да му вярваме, пише The Guardian

Новият господар на геополитическата сцена чертае собствен дневен ред: Какво следва за света

Гренландия, разположена непосредствено северно от източната част на Канада, е ключов вход към Арктическия океан. Островът се намира и под траекториите на потенциални междуконтинентални балистични ракети, изстрелвани от части на Русия или Китай.

Датските лидери заявиха, че Гренландия не е обект на продажба и че решенията за бъдещето на острова зависят преди всичко от неговите 57 000 жители.

Още от 40-те години на XX век САЩ разглеждат Гренландия като ключова за националната си сигурност и по време на Студената война поддържат 17 бази на територията ѝ. Днес САЩ управляват само една база там – съоръжение на Космическите сили, фокусирано върху ранното предупреждение за ракетни атаки.

Дания, един от основателите на НАТО, казва, че е отворена за обсъждане на разширено американско присъствие в Гренландия. Миналата година Копенхаген също отстъпи пред натиска на Тръмп и се ангажира значително да засили собственото си военно присъствие в Арктика.

„Гренландия и суверенната държава Дания винаги са били коректни и отзивчиви домакини в продължение на десетилетия“, казва Ставридис.

Белият дом заяви, че САЩ разглеждат „широк набор от възможности“ заради националната сигурност и нарастващото влияние на Русия и Китай в Арктика

Тръмп обмисля военен вариант за придобиване на Гренландия

Ричард Фонтейн, бивш съветник по външната политика на сенатор Джон Маккейн, коментира аргумента на Тръмп „не защитаваш наети територии“ по следния начин: „Това може да има смисъл за частната собственост, но не и за държавите“. Фонтейн, който днес ръководи вашингтонския мозъчен тръст Center for a New American Security подчертава, че САЩ са поели ангажимент да защитават много съюзници, без да притежават техните територии.

Тръмп защити Израел миналата година, отбелязва Фонтейн, а много съюзници са изпълнили ангажиментите си да защитават САЩ. „Целият смисъл на съюзите е взаимната защита на територията“, казва той.

САЩ открито заявяват желанието си да поемат контрол над автономната област. Вариантите за това са няколко – кампания в подкрепа на независимостта на острова, преговори или военна операция

Как да придобием Гренландия в четири лесни стъпки

Върховният главнокомандващ на НАТО, генерал от ВВС на САЩ Алексъс Гринкевич, заяви в неделя в Швеция, че съюзниците разширяват съвместните си дейности в Арктика и че „военното сътрудничество в региона никога не е било по-силно“. Той отказа да коментира „политическите измерения на последната реторика“.

Бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер заяви, че изразеното от Тръмп желание да „вземе“ Гренландия представлява „сериозна заплаха“ за 32-членния алианс.

„Самото внушение, че САЩ могат да бъдат сигурни само ако притежават Гренландия, поставя фундаментални въпроси относно готовността им да защитават държави, които не притежават“, каза Даалдер. Той е сред 14 бивши дипломати и експерти по национална сигурност от двете партии, които в петък публикуваха писмо, в което хвалят Дания като надежден съюзник и критикуват позицията на Тръмп по въпроса за Гренландия.

„Вместо да укрепва сигурността на САЩ, разсъжденията за завземане на Гренландия отслабват солидарността в Алианса, подкопават американската надеждност като доверен съюзник и намаляват възпиращата сила“, се казва в писмото.

Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и Дания публикуваха съвместно изявление

„Гренландия принадлежи на своя народ“: Европейските лидери се обединяват срещу заплахите на Тръмп за анексиране на територията

Представители на администрацията реагираха пренебрежително на тези критики, отразявайки фундаментална промяна в американската външна политика, най-ясно формулирана миналия месец в новата стратегия за национална сигурност. В петия ѝ параграф се казва, че след Студената война „елитите във външната политика на САЩ са се убедили, че трайното американско доминиране над целия свят е в интерес на страната. Но делата на други държави са наша грижа само ако техните действия пряко застрашават нашите интереси“.

Документът се разглежда като пътна карта за американските действия. Заместник-ръководителят на администрацията на Белия дом Стивън Милър заяви миналата седмица по CNN, че САЩ „са силата на НАТО“ и че за да осигурят Арктика и да защитят интересите на Алианса, „очевидно Гренландия трябва да бъде част от Съединените щати“.

Дори действащи политици от собствената партия на Тръмп осъдиха тази позиция.

Сенатор Том Тилис от Северна Каролина заяви в сряда в Сената, че твърдението на Милър за необходимостта САЩ да притежават Гренландия е „абсурдно“. Тилис, републиканският лидер на двупартийната Сенатска група за наблюдение на НАТО и поддръжник на Тръмп, похвали приноса на Дания към водената от САЩ война в Афганистан като пример за съюзническа лоялност.

„Тези глупости около Гренландия са разсейване“, каза Тилис. „Аматьорите, които казват, че това е добра идея, би трябвало да загубят работата си.“