Както много плантатори в Ямайка през XVIII век, Томас Тисълууд забогатява, като принуждава с оръжие други хора да работят за него. За разлика от повечето робовладелци обаче, той подробно описва собствената си жестокост. Дневниците му предлагат ценен поглед към всекидневните ужаси на робството. С делови, почти безстрастен стил Тисълууд описва как бичува роби и търка раните им с люти чушки; как изнасилва над 100 жени; и как наказва беглец, като го оковава, намазва го с меласа и го оставя „гол, изложен на мухите през целия ден“.

Клифтън Крейс, историк от университета „Емори“, използва ужасяващата история на Тисълууд и на много други като него, за да илюстрира една провокативна теза. Авторът поддържа тезата, че проявите на нечовешка жестокост не са страничен ефект от историческото развитие, а представляват основополагащ структурен елемент на модерната епоха. В книгата си „The Killing Age“ той твърди, че „без глобализираното насилие Индустриалната революция нямаше да се случи“.

Крейс стъпва върху две идеи, които отдавна са популярни в левите академични среди, пише The Economist. Първо, че Западът носи вината за повечето злини в света. Както го формулира самият той, „убиването [е] най-дълбокият принос на Запада към световната история“. Второ, че капитализмът е нещо изключително лошо. „Тази икономическа система е причината за насилието“, се казва в платформата на Демократичните социалисти на Америка — партия, сред чиито членове е и Зохран Мамдани, харизматичният нов кмет на Ню Йорк.

Главният герой е насилствен, сексуално обсебен и толкова неумел с думите, че казва „OK“ около 500 пъти. Как обаче авторът превръща такава фигура в литературен шедьовър?

Дейвид Салай и романът Flesh – брутално честен разказ за тялото, мъжествеността и трагедията на един имигрант

Винаги е изкушаващо миналото да се описва така, че да отразява настоящето. Шекспир подчертава колко отвратителен злодей е бил крал Ричард III, защото не е можел да си позволи да ядоса династията Тюдори, свалила гърбавия монарх. Британските империалисти възхваляват Римската империя като заобиколен начин да оправдаят собствената си „цивилизаторска“ мисия.

Тази година, когато Съединените щати навършват 250 години, среди, близки до движението MAGA, популяризират самодоволна версия на историята. „Taskforce 250“ на Белия дом призовава към безрезервна радост от „най-великото политическо пътешествие“ на всички времена. За разлика от това, проектът „1619“ на New York Times датира истинското основаване на нацията от деня, в който първият кораб с роби акостира, и описва расовата несправедливост като централния факт в американската история.

Крейс прави още по-дръзко твърдение и го прилага в по-широк мащаб. В над 700 страници, пропити с кръв, той поддържа тезата, че „Големият взрив на капитализма – повратна точка в историята на планетата – се е появил от нищо по-малко и нищо повече от глобализираното използване на насилие с цел печалба“.

Аргументът му е следният. В края на XVIII век оръжейните технологии на Запад се подобряват драматично. Много от новите оръжия, често използвани от частни компании като Британската източноиндийска компания, служат за завоюване и ограбване на чужди земи. Други се продават на местни военачалници, които после нападат съседите си. Така световната търговия е задвижена от надпревара във въоръжаването. По целия свят хората или купуват оръжия, или биват ограбвани от онези, които ги имат. За да съберат нужните средства, те продават каквото могат: восък, камфор и птичи гнезда от джунглите на Борнео; слонова кост от Африка; роби – почти отвсякъде.

С лавина от статистики Крейс показва, че оръжията наистина са били голям бизнес. През XIX век, отбелязва той, годишният внос на калиев нитрат от Индия във Великобритания е бил достатъчен за производство на барут за 1–3 милиарда изстрела с мускет – повече от броя на хората по света по онова време. Печалбите от търговия с оръжие, плячкосване и поробване са били огромни, а част от тези средства са инвестирани във въглищните фабрики и железници, които съставляват Индустриалната революция. Така, според Крейс, „разрушението създава модерния свят“ и посява семената на днешната екзистенциална заплаха – климатичните промени.

В този аргумент има сериозни пропуски, отбелязва The Economist. Няма доказателства, че светът е станал по-насилствен след края на XVIII век. Мъченията, които Тисълууд налага – колкото и отвратителни да са – не са очевидно по-лоши от онези, прилагани от робовладелци в по-ранни времена и на други места. (Римляните, например, практикуват разпятие.) Военачалниците и империалистите на XIX век не са очевидно по-жестоки и алчни от тези на предишни епохи – от кръстоносците, разграбили Константинопол, до монголите, които преминават кърваво през Евразия.

Коледните романи трябва или да прорязват пухкавата захарност на прекомерно комерсиализирания сезон, или да връщат читателя в самото сърце на зимата

Уютна и мрачна Коледа: За романите, които преосмислят празничната литература

Данните за далечното минало са оскъдни и спорни, но учени като Стивън Пинкър от Харвард твърдят, че през вековете насилието е намаляло драстично. Нивата на убийства в Германия, Италия и Испания през XIV век са били съответно около 70, 200 и 50 пъти по-високи от днешните. В някои предмодерни ловно-събирателски общества до една трета от хората са умирали насилствено.

В продължение на 18 кървави века след раждането на Исус доходът на глава от населението в света почти не помръдва. След 1820 г. обаче той нараства 14 пъти. Просто не е правдоподобно насилието да е причинило това внезапно масово забогатяване. Промяната не е била в „нечовечността на човека към човека“ – израз, въведен от Робърт Бърнс през 1784 г., а в експлозията от иновации сред съвременниците на поета. Само за едно десетилетие, например, са изобретени механичният тъкачен стан, колесният параход, вършачната машина и бифокалните очила.

Фундаменталният двигател на Индустриалната революция е бил изобретяването, разпространението и прилагането на нови идеи. Това на свой ред е зависело от по-ранна технология – печатът – която е свалила цената на една книга от няколкомесечна заплата за обикновения работник до няколко часа труд. Знанието е кумулативно и напредва все по-бързо, когато все повече хора имат средствата да учат, осмислят и надграждат идеите на предшествениците си.

Дали печалбите от робството и колониализма са ускорили този процес, както твърдят някои? Възможно е. Но ако е така, вероятно не с много. Европейските сили с големи колонии се индустриализират приблизително със същото темпо като онези с незначителни владения. Търговията с роби не е имала по-голяма тежест за британската икономика от овцевъдството, а малцина биха твърдели, че „овцевъдството е финансирало Индустриалната революция“, коментира изследване на Кристиян Нимиетц от Института за икономически въпроси – аналитичен институт, защитаващ свободния пазар.

„The Killing Age“ е дълбоко изследвана книга и съдържа някои завладяващи пасажи за това кой кого е убивал и кой какво е ограбвал в части на света, на които рядко се обръща внимание – от Дарфур до Нова Зеландия. Тя предлага и интересни отклонения за екологичните щети, причинени от ловците на китове и слонове през XIX век. Но авторът, който често използва „безкрайно“ там, където има предвид „много“, има склонност да преувеличава. А основната му теза е несъстоятелна. Съвременният свят е бил прокълнат от убийци, но е бил изграден от иноватори.