Към този момент технологичните корпорации изобщо не крият, че крайната им цел е да заменят доста работни места с AI – и така да се утвърдят като незаменими за световната икономика. Но какво се случва, ако действително стигнем дотам?

На пресконференция миналия месец Джефри Хинтън – пионер в областта на невронните мрежи, основата на съвременния AI – заяви, че „е ясно, че много работни места ще изчезнат, но не е ясно, че ще се създадат достатъчно нови, които да ги заменят“.

Често наричан „кръстникът на AI“, Хинтън многократно е предупреждавал за социалната цена на технологичната революция в икономическа система, водена от печалбата.

„Това не е проблем на AI“, допълни той миналия месец. „Това е проблем на нашата политическа система. Ако имаме огромен ръст на производителността, как точно това богатство ще бъде разпределено?“

Това е критично важен въпрос в момент, когато разходите за AI се превръщат в съществен елемент от икономиката на САЩ – въпрос, на който технологичните корпорации и техните ръководители видимо нямат отговор.

Политическите обрати, рекордното богатство и амбициите за 2026 г. превърнаха възхода на Илон Мъск в история с почти нереален мащаб

„Ако бяхте на моето място…“: Пътят на Мъск към $1 трилион като симулация

Изпълнителният директор на SpaceX и Tesla Илон Мъск например често рисува поетични картини за бъдеще, в което AI и роботиката ще направят всички богати.

Самият той в момента е най-богатият човек в света и през последните седмици активно прокарва идеята за т.нар. „универсален висок доход“ – версия на универсалния базов доход, при която всеки останал без работа „простосмъртен“ би живял комфортно от просперитета на частни корпорации.

Разбира се, както отбелязва анализаторът Джон Касиди от The New Yorker, подобно материално изобилие за изместените работници няма как да се случи, освен ако Мъск и останалите милиардери не се съгласят да споделят своето богатство.

А както пише Мартин Лутър Кинг-младши в „Писмо от затвора в Бирмингам“, „исторически факт е, че привилегированите групи рядко се отказват доброволно от своите привилегии“.

„Младите искат честност и смисъл. Ако ще е тежко - нека е ясно защо. Те не се отказват, просто не виждат причина да търпят безсмислието“, казва основателят на стартъпа Pleggi, който търси таланта на най-криткуваното поколение

Цветелин Николов, основател на Pleggi: Gen Z не бяга от работа, бяга от лицемерието

Изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман също повтаря тези идеи, заявявайки, че се надява AI да доведе до това, което той нарича „универсално екстремно богатство“, при което всички по същество биха притежавали дялове във всяка AI компания.

Мустафа Сюлейман, основател на DeepMind и главен изпълнителен директор на Microsoft AI, определя технологията като „инструмент, който по своята същност замества труда“. Според него масовите икономически сътресения си струват, защото „след 15 или 20 години ще произвеждаме нови научни и културни знания при почти нулев допълнителен разход“.

Като цяло обаче е трудно да си представим този сценарий да се реализира. В момента Goldman Sachs прогнозира едва 7% ръст на глобалния БВП през следващите десет години вследствие на AI, а Penn Wharton Budget Model предвижда увеличение на БВП от 3,7% чак до 2075 г.

Всеки AI-движен ръст на БВП безспорно би бил положителен – но далеч недостатъчен, за да предотврати масова бедност и социални страдания без сериозни отстъпки от страна на милиардерската класа, пише Futurism.

„Но ако технологичните предприемачи наистина са сериозни в намеренията си, никога не е имало по-подходящ момент да подкрепят думите си с действия“, добавя изданието.