Случаят „Венецуела“, който разкрива тревожен сценарий пред Иран
Докато Ислямската република се бори с протести и обществено недоволство, над страната надвисва и опасността от американска военна намеса
,fit(1001:538)&format=webp)
Отделни огнища на протести, избухнали из Иран през последната седмица, засилиха натиска върху нефункциониращо правителство, което се бори да овладее задълбочаващата се икономическа криза.
Но още по-голяма сянка над Ислямската република хвърля драматична американска военна операция на повече от 7000 мили разстояние. През уикенда Иран се събуди с кадри на американски сили, които кацат в столицата на Венецуела – Каракас, за да заловят съюзника на Техеран, президента Николас Мадуро, и да го отведат в САЩ. По време на дръзката нощна операция държавният глава и съпругата му са били изведени насила от спалнята си.
В понеделник Тръмп отправи втората си заплаха към Иран за по-малко от седмица, като отново предупреди, че ако властите убиват протестиращи, САЩ ще отговорят.
Иранското ръководство, което и без това се сблъсква с вътрешни вълнения и множество кризи, сега е изправено пред перспективата за нови американски военни действия, след като миналото лято ядрените му обекти бяха атакувани, пише CNN.
„Ако започнат да убиват хора, както са правили в миналото, мисля, че ще бъдат ударени много жестоко от Съединените щати“, заяви Тръмп в понеделник на борда на Air Force One.
Протестите в Иран избухнаха миналата седмица, когато недоволни търговци излязоха по улиците в знак на протест срещу срива на националната валута. Първоначално до голяма степен мирни и локални, демонстрациите бързо се разпространиха в цялата страна, след като към тях се присъединиха и други групи от населението. Това доведе до безредици в 88 града в 27 от общо 31 ирански провинции, съобщи базираната в САЩ организация Human Rights Activists News Agency (HRANA). В крайна сметка режимът разположи паравоенните сили „Басидж“, за да потуши протестите.
След девет дни на демонстрации най-малко 29 протестиращи са били убити, а близо 1200 – арестувани, сочат данни на HRANA. Иранските сили за сигурност предприеха твърди действия, включително щурм на болница в град Илам в неделя, където бяха арестувани ранени протестиращи.
Острите предупреждения на Тръмп разгневиха иранските лидери, които оттогава удвоиха усилията си за смазване на протестите.
Ръководството на Ислямската република отдавна предупреждава за подстрекавана от САЩ смяна на режима, като уверява както поддръжниците си, така и опозицията, че крайната цел на западните сили е свалянето му.
Допълнително напрежение внесе и изявлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху в подкрепа на иранските протестиращи, което вероятно засили параноята в Техеран. Оттогава иранските власти заклеймиха част от демонстрантите като „метежници“, „наемници“ и „агитатори, свързани с чужбина“.
„Протестирането е легитимно, но протестът е различен от метежа. Ние говорим с протестиращите. Официалните лица трябва да говорят с протестиращите. Но няма смисъл да се говори с метежник“, написа върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменеи в X тази седмица. „Метежниците трябва да бъдат поставени на мястото си.“
Когато Израел започна изненадващата война срещу Иран миналото лято, мащабът на пробива в сигурността става очевиден. Разкритията показват, че израелски агенти не просто са проникнали в страната, но са успели да внесат оръжия и да поразят ключови цели директно отвътре.
След войната иранските власти арестуваха десетки и екзекутираха най-малко 10 души. В понеделник държавните медии съобщиха, че в Техеран е бил арестуван мъж по подозрение в сътрудничество с израелската разузнавателна служба „Мосад“.
Вали Наср, професор в Школата за напреднали международни изследвания към Университета „Джонс Хопкинс“, коментира пред CNN, че Иран вече възприема намеренията на САЩ като „максималистични“.
„За Техеран американските намерения вече ясно са максималистични и враждебни“, посочва той. „Дали Венецуела действително ще се окаже триумфална стартова площадка за натиск срещу Иран е твърде рано да се каже. Сагата с Венецуела тепърва започва.“
Иран е изправен пред „тройна криза“, твърди Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка в лондонския аналитичен институт Chatham House. По думите ѝ страната по-рано се е сблъсквала с икономическа и политическа криза, но сега към тях се добавя и външен натиск от САЩ и Израел, при заплаха от нов военен конфликт.
Подобни, но различни
При управлението на покойния президент Уго Чавес, а по-късно и на Николас Мадуро, Венецуела се превърна в най-близкия съюзник на Иран в Западното полукълбо. Дълбоки икономически връзки и широко военно сътрудничество обвързаха двете държави, силно засегнати от американски санкции.
Когато Венецуела започна да се срива под тежестта на санкциите, Техеран – много по-опитен в справянето с американската политика на „максимален натиск“ – изпрати танкери под ирански флаг, за да подпомогне транспортирането на венецуелски петрол. Двете страни подписаха десетки двустранни споразумения, включително 20-годишен договор за ремонт и модернизация на венецуелските рафинерии и за задълбочаване на военното сътрудничество.
В по-близкото минало Корпусът на стражите на ислямската революция (IRGC) планираше да изгради железопътна линия за метрото в Каракас, но впоследствие се оттегли от проекта.
Поразителните паралели между двата режима накараха мнозина наблюдатели да насочат вниманието си към Иран и да се запитат дали отслабеният Хаменеи не може да се изправи пред подобна съдба.
И двете държави разполагат с огромни петролни резерви и значителни минерални богатства и отдавна се позиционират като антиимпериалистически противници на САЩ. И двете понесоха тежки американски санкции, довели до икономически срив. Тръмп отправи директни заплахи и към двата режима, засилвайки натиска както върху Техеран, така и върху Каракас.
В същото време двете страни са и много различни. Иран е теократична република, идеологически вкоренена в шиитския ислям, докато Венецуела е социалистически и светски режим.
Иран може да е по-добре подготвен за опит за смяна на режима отвън, отколкото беше Венецуела. В очакване на американски заговор за свалянето му Ислямската република изгради мрежа от въоръжени прокси групи, за да проектира влияние в Близкия изток и да се укрепи, както и разви военни способности, включително усъвършенствани дронове и балистични ракети.
„Всички американски центрове и сили в целия регион ще бъдат легитимни цели за нас в отговор на всякакви потенциални действия“, предупреди председателят на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф.
В Иран както лоялистите, така и опозицията са изключително враждебно настроени към чужда намеса. Въпреки 12-дневната война на Израел срещу Иран миналото лято, представители от целия политически спектър се обединиха в рядка демонстрация на единство, осъждайки ударите срещу страната им.
Дори ако бъде направен опит за смяна на режима, няма гаранция, че това ще доведе до резултатите, които противниците на Иран очакват.
„Случаят с Венецуела е ключов урок за Иран и за целия свят. Той показва, че премахването на лидера на върха не води автоматично до съществена промяна в курса на самата система“, твърди Вакил.
За иранските лидери войната миналото лято беше още едно доказателство на тезата, която поддържат от десетилетия – че преговорите със САЩ са уловка, целяща в крайна сметка да свали Ислямската република. Конфронтацията, според Хаменеи, е неизбежна.
„Онези, които твърдяха, че решението на проблемите на страната е в преговори със САЩ, видяха какво се случи. Докато Иран водеше преговори със САЩ, американското правителство тайно подготвяше планове за война“, написа той в X в събота. „Ние няма да се предадем на врага.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)