Лукс срещу петрол: Две икономики, един квартал и ново парижко дерби

Като един от най-богатите футболни клубове в света, Пари Сен Жермен по правило няма навика да се тревожи особено за съседите си.

Клубът е действащ европейски шампион и има повече трофеи от всеки друг отбор във Франция. Подкрепян от суверенния фонд на Катар, той може да си позволи практически всеки футболист, когото пожелае.

А в продължение на близо 40 години в Париж дори не съществува друг елитен отбор, който да се конкурира с него за вниманието на френската столица.

След това обаче се появи клуб, наречен Пари ФК – буквално отсреща.

Той не само нае ръгби стадион, разположен едва на 48 метра от „Парк де Пренс“, дома на ПСЖ, но и получи подкрепата на семейството на луксозния магнат Бернар Арно. А когато двата отбора се срещнаха като съперници в първа дивизия в неделя, мачът моментално се превърна в един от най-богатите сблъсъци в световния спорт. Това не е двубой между хеджфонд милиардери и традиционни собственици, а сблъсък между мощта на петролна държава от Персийския залив и най-голямото богатство, което луксозната индустрия някога е познавала – при това в рамките на един и същи квартал.

„Прекрасно е за града“, каза треньорът на ПСЖ Луис Енрике преди срещата.

„Това са специални мачове.“

Насър ал-Хелаифи: Многоликият господар на ПСЖ в сянката на футболната власт

Антоан Арно, най-големият син на Бернар Арно, управлява Пари ФК като общ семеен проект заедно с четиримата си братя и сестри.

Пари Сен Жермен и семейство Арно дълго време заемаха противоположни полюси в парижкия живот, пише The Wall Street Journal. От едната страна ПСЖ е клубът на масите – с фенове от всички социални слоеве на града и предградията. Носители на „Златна палма“ и модни икони се събират в луксозните ложи, докато разголени ултраси зад вратите пеят до пълно изтощение.

LVMH – наполовина притежавана от семейство Арно и основният източник на богатството им – олицетворява елита и култа към ексклузивността. Централата ѝ на авеню „Монтен“ е на по-малко от пет километра от „Парк де Пренс“, но атмосферата е от съвсем друг свят.

Дори другите спортни проекти на Арно нямат нищо общо с пропитите с бира неделни вечери в Лига 1, посочва репортерът на WSJ Ник Костов. Техните марки осигуряват трофеите на Tiffany за US Open, шампанското Moët & Chandon за Формула 1, куфарите Louis Vuitton за Световното първенство и костюмите Berluti за френските олимпийци.

„Помислих си, че за имиджа на семейството ще е много позитивно да направим нещо неочаквано“, казва Антоан Арно пред WSJ.

„Да се включим в най-популярния спорт по начин, в който никой никога не си е представял, че ще имаме водеща роля.“

С наличието само на един елитен клуб Париж дълго време беше изключение сред големите европейски столици, където ожесточените дербита се оформят по линии на класа, география и политически пристрастия.

В Мадрид симпатиите са разделени между Реал и Атлетико. Рим е разкъсван между Рома и Лацио. А в Лондон футболните лоялности са разпръснати по цялата карта на метрото.

Френската столица обаче дълго време беше град на един отбор. Това видя и Qatar Sports Investments, звено на суверенния фонд на Катар, когато пое контрола над ПСЖ през 2011 г.

Пари Сен Жермен е осъден да изплати 60 млн. евро на Килиан Мбапе

Идеята беше клубът да се използва като част от многомилиардна стратегия за брандиране, целяща да увеличи глобалното влияние на малката държава от Залива. За семейство Арно целта е далеч по-лична.

Пари ФК е, отчасти, публичен семеен проект на петте деца на Бернар Арно. Те работят заедно в рамките на групата LVMH, където всеки заема висша позиция. Частният им WhatsApp чат е доминиран от бизнес теми, прекъсвани само от време на време от семейни снимки.

Антоан усещал, че липсва нещо „по-емоционално“.

„Имаше общо желание да изградим нещо заедно – история, която да ни събира през седмица на стадиона“, казва той.

Така той и брат му Фредерик започват да проучват клубове из Франция. Сред сериозно обсъжданите варианти били и отбори, свързани с по-изискан имидж: Бордо – някогашна сила, сега изпаднала в четвърта дивизия, и Реймс – в сърцето на френската област Шампан.

В крайна сметка фаворит става сравнително неизвестният Пари ФК. Тогава играещ във втора дивизия, клубът имал огромен потенциал за растеж – много парижани дори не подозирали за съществуването му. Скоро след това фамилия Арно назначават изпълнителния директор на Veuve Clicquot, едно от предприятията за шанпанско на LVMH, да се грижи за имиджа на отбора.

Дотогава Пари ФК е бил почти незабележим на спортната сцена. Основан през 1972 г. след разрив с ПСЖ, клубът е сменял името си поне три пъти и е играл на четири различни стадиона. Последният – „Стад Шарлети“, с капацитет 20 000 души в тихата 13-а околия – държал малкото си зрители далеч от терена заради писта на лекоатлети. Преди 2025 г. Пари ФК е имал само един сезон в елита на френския футбол.

Това, което местното съперничество губи откъм история, компенсира с физическа близост. Новият дом на Пари ФК, обичайно използван от ръгби отбора Стад Франсе, е толкова близо до „Парк де Пренс“, че в него се помещава и мегамагазинът на ПСЖ.

Разликата на терена обаче е огромна. Неограничените амбиции на ПСЖ са довели до разходи от над 2 млрд. долара след катарското придобиване за звезди като Златан Ибрахимович, Килиан Мбапе, Неймар и Лионел Меси. Бюджетът на Пари ФК е далеч по-скромен. Засега целта е просто отборът да се задържи в елита.

„Малко загуби са приемливи“, казва Арно. „Стотици милиони – не. Ако сме на нула, ще сме доволни.“

Иронията е, че Антоан Арно всъщност не мечтае да свали ПСЖ от върха. Това е клубът, който подкрепя цял живот. Първият му мач е през 1988 г. с дядо му. Като тийнейджър има абонаментна карта.

А когато ПСЖ спечели Шампионската лига миналия май, той слиза от апартамента си, за да празнува на „Шанз-Елизе“. Като собственик обаче е готов да понесе известен вътрешен конфликт, , разказва WSJ.

„Не мисля, че е непростимо да подкрепяш два клуба в Париж“, казва Арно.

„Ще подкрепям ПСЖ – освен, разбира се, два пъти в годината.“