Когато базираният в Ню Йорк модел и инфлуенсър Уиздъм Кей отива на шопинг в бутика на италианската марка Miu Miu и си тръгва с дрехи за около 18 000 долара, последното, което очаква, е част от покупките буквално да се разпаднат още докато ги разопакова.

В серия от вече изключително популярни видеа в TikTok – където Кей има над 13 милиона последователи – той показва как част от артикулите се повреждат още в първите минути. В първото видео, публикувано в началото на септември, инфлуенсърът заявява, че е „голям фен на Miu Miu“, но бързо преминава към рязка критика: „В момента, в който се прибрах вкъщи, си пролича, че много от нещата не са толкова качествени.“

Едно от златните копчета на дънков елек пада още при първото разкопчаване. „Отворих го съвсем нормално“, подчертава Кей в своето видео. След това показва кафяв пуловер със счупен метален цип. „Никога не ми се е случвало да купя няколко артикула от една марка и те да започнат да се разпадат още в същия ден. Това е направо абсурдно.“

Три дни по-късно той отново се появява в TikTok. Miu Miu му е предложила избор между възстановяване на сумата или подмяна на дефектните артикули. Кей избира второто и решава да покаже новите дрехи на последователите си. Но още при разкопчаването на елека… едно от копчетата отново пада. Реакцията му е показателна: „Няма как. Това е невъзможно.“

От Miu Miu коментират пред CNN, че тези случаи са „изолирани“ и „не отразяват качеството на цялостния бранд“. Компанията подчертава, че глобалният процент на връщане на продукти е между 0,2% и 0,3%, което според нея е сред най-ниските нива в луксозния сектор.

Автентичността е златният стандарт при лукса втора употреба

Социалните мрежи като витрина на недоволните потребители

Кей обаче не е единственият, който има проблем с закупените артикули. CNN разказва и за други подобни случаи: през октомври американската дентална

хигиенистка Тифани Ким публикува видео в Instagram, в което показва яке на Miu Miu, струващо около 2000 долара, чийто шнур на ръкава се е извадил – само месец след покупката и при минимално носене.

„Не става въпрос за таксата за поправка. Мога да си я платя“, казва Ким във видео за своите последователи. „Но не искам, защото дадох 2000 долара за яке, което съм носила едва два пъти.“

Подобни реакции се появяват и около други луксозни марки. В платформата X дизайнерката Елена Цю споделя видео, в което показва, че токът на кожените ѝ Tabi ботуши на Maison Margiela е кух отвътре и съдържа пластмаса. Цената на обувките обаче е около 1000 долара.

„Беше изключително разочароващо“, пише тя. „Като дизайнер разбирам колко сложен е този занаят, но тези обувки почти не са носени.“

Загуби ли думата „лукс“ значението си?

Но защо „по-скъпо“ не означава със сигурност „по-добро“?

Видеата на потребителите бързо предизвикват вълна от възмущение. Част от аудиторията поставя под въпрос самата дефиниция на думата „лукс“, особено на фона на агресивното поскъпване през последните години.

„Само защото е скъпо, не означава, че е луксозно“, пише модният коментатор с псевдоним в социалните мрежи Fashion Roadman.

Според ветерана в модната журналистика Дейна Томас, автор на книгата Deluxe: How Luxury Lost Its Luster, проблемът изобщо не е ново явление. Тя си спомня, че още в началото на 2000-те години е забелязала как качеството на известни италиански марки започва да спада, докато цените им растат.

„Панталоните спряха да се подплатяват. Пуловерите вече не бяха плетени от едно парче, а сглобени от няколко. Копчетата падаха, цветовете избледняваха“, разказва тя. „Компаниите не мислеха за продуктите си, а за печалба.“

Лукс без вина или просто ново прикритие? Модата уби кожата веднъж, но днес я носим отново

Производство, мащаб и компромиси

Сходно мнение споделя и кожарят и анализатор Волкан Йълмаз, който разрязва луксозни чанти и аксесоари в социалните мрежи, за да покаже реалното им качество. По думите му по-старите модели са били „по-артизански“, но трудни за мащабно производство – нещо, което не се вписва в бизнес логиката на публичните компании.

Разследвания на италианската прокуратура през 2024–2025 г. разкриват и по-големи проблеми – аутсорсинг към подизпълнители, често в нискобюджетни фабрики, включително с недокументиран труд.

„По-високите цени не означават автоматично по-високо качество“, обобщава Йълмаз.

Gen Z може да е показател затихва ли манията по чанти Birkin

Къде остава реалният лукс?

На този фон Hermès често се дава като пример за противоположен модел – ограничено производство, семеен контрол и фокус върху занаятчийството. Не случайно марката временно изпреварва LVMH по пазарна капитализация през 2025 г.

„Компании, които са 100% ориентирани към борсата, трудно могат да изработват изцяло луксозни стоки“, казва Томас. „В този случай не произвеждаш лукс, а просто печалба.“

Нов шанс за клиентите

Според доклад на McKinsey & Company и Business of Fashion за 2026 г. именно средният ценови сегмент е най-бързо разрастващият се – с марки, които предлагат по-добро съотношение между цена и качество. Брандове като Polène, Toteme и Studio Nicholson все по-често изместват традиционните луксозни стоки като маркер за стойност.

За Йълмаз реакцията в социалните мрежи е ясен сигнал:

„Не можеш безкрайно да убеждаваш хората, че една стока е луксозна, ако тя се разпада пред очите им. В крайна сметка качеството трябва да започне да оправдава цената – иначе защо изобщо да купуваш даден продукт?“