Президентът на Русия Владимир Путин проведе в петък традиционното си годишно събитие, по време на което отговаря на въпроси на журналисти и граждани.

На въпрос за перспективите за мир в Украйна Путин заяви, че би искал „да живее в мир още през следващата година“, но подчерта, че това е възможно само ако бъдат отстранени т.нар. „коренни причини“ за конфликта.

„Ние бихме искали да живеем в мир още догодина, без никакви военни конфликти“, каза Путин пред сръбски журналист, цитиран от POLITICO.

„Стремим се да решим всички спорни въпроси чрез преговори, но премахването на коренните причини за конфликта е необходимо, за да бъде мирът дългосрочен и устойчив.“

Според Кремъл тези „коренни причини“ включват необходимостта да се предотврати членството на Украйна в НАТО, както и твърденията, че в Киев управляват неонацисти – аргументи, които руското ръководство използва от началото на пълномащабната инвазия.

За Доналд Тръмп, Запада и отговорността за войната

На въпрос на журналист от NBC дали Русия ще носи отговорност за бъдещи жертви, ако отхвърли мирното предложение на президента на САЩ Доналд Тръмп, Путин отговори, че Русия не смята себе си за отговорна за смъртта на хората, тъй като „не тя е започнала войната“, обвинявайки отново украинското ръководство в „държавен преврат“.

Той определи усилията на Тръмп за мир като „искрени“ и каза, че по време на срещата им в Аляска „практически са се съгласили“ с неговите предложения.

„Да се казва, че ние отхвърляме нещо, е абсолютно некоректно“, добави Путин.

„Топката е изцяло в полето на нашите западни опоненти, и най-вече в полето на ръководството на киевския режим и неговите европейски спонсори.“

Путин използва форума и за директна атака срещу генералния секретар на НАТО Марк Рюте, след като той предупреди европейските държави да се подготвят за евентуален мащабен конфликт с Русия. Руският президент определи подобни изявления като „агресивни“ и „неадекватни“.

„За какво изобщо говорите? Подготовка за война с Русия? Можете ли поне да четете? Прочетете Националната стратегия за сигурност на САЩ“, заяви Путин, като подчерта, че в документа Русия не е посочена като враг или цел.

По думите му е „абсурдно“ НАТО да говори за война с Русия, при положение че водещата държава в алианса не я третира като противник. Кремъл не пропусна да отбележи, че стратегията на администрацията на Доналд Тръмп е предизвикала сериозно напрежение в Европа, докато Москва я приветства като по-близка до собствената ѝ визия за глобалната сигурност.

По време на защитата на руските военни действия руският президент заяви, че много млади хора доброволно се включват във войната.

„Има много млади момчета – студенти от университети – които вземат академичен отпуск, подписват договор и участват в бойни действия на фронтовата линия.“

Путин повтори твърденията, че украинската армия убива цивилни и че атакува възрастни жени. Москва съобщи, че в петък е извършила размяна на телата на загинали войници с Киев, като Украйна е получила 1 000 тела, а Русия – 26.

Путин също заяви, че над 400 000 души са подписали договори с Министерството на отбраната, като подчерта, че подразделенията за военни дронове са особено популярни.

Тонът на разговора рязко се променя, когато думата получава кореспондентът на BBC Стив Розенбърг – едва вторият западен журналист, допуснат да зададе въпрос. Той пита Путин какво бъдеще изгражда за страната си и дали Кремъл ще продължи да търси „вътрешни врагове“, както и дали се планират нови „специални военни операции“.

Руският президент отхвърли критиките и защити закона за т.нар. „чуждестранни агенти“, който широко се използва срещу опозиционни гласове. „Ние нямаме репресии и наказателно преследване“, заяви Путин, като прехвърли отговорността за ескалацията върху Запада и разширяването на НАТО.

Той определи твърденията, че Русия се готви да атакува Европа, като „пълни глупости“, добавяйки, че „няма да има нови специални военни операции, ако към нас се отнасят с уважение“.

По темата за икономиката Путин заяви, че забавянето на растежа през тази година е „съзнателно решение“ на правителството и централната банка с цел да се избегне прегряване.

Той каза, че БВП е нараснал с около 1% през годината и с 9,7% за периода от началото на пълномащабната инвазия. Призна, че жилищното строителство е спаднало с около 4%, но подчерта, че абсолютният обем на построените жилища остава „добър“.

Путин добави, че бюджетът е „балансиран“, въпреки че ще бъде на дефицит и през тази, и през следващата година. Той посочи, че инфлацията ще бъде около 5,7–5,8%, а валутните резерви на Русия възлизат на 741,5 млрд. Долара.

По негови думи бюджетът за 2026 г. е бил „върнат на предвоенни нива“, което по думите му ще позволи на държавата едновременно да покрива социалните разходи, да инвестира в развитие и да финансира текущите си приоритети. Путин подчерта, че това е резултат от целенасочена фискална политика и по-строг контрол върху разходите.

За замразените руски активи в ЕС

Путин определи плановете на ЕС да използва замразени руски активи за подпомагане на Украйна като „грабеж“.

„Независимо какво откраднат и как го направят, рано или късно ще трябва да го върнат“, каза той.

„Ние ще защитаваме интересите си, включително в съда.“

Той предупреди, че подобни действия подкопават доверието в еврозоната и добави, че ако Европа може да конфискува руски активи, утре може да намери претекст да направи същото и с активите на други държави.

„Днес някому не му харесва специалната военна операция или борбата срещу неонацизма в Украйна. Утре може да не му харесат политики, свързани с ЛГБТ общността. В мюсюлманските страни има много строги закони за защита на традиционните ценности“, каза Путин.