„Ето това е моят любим пъзел. Но освен това мисля, че е едно от най-добрите изобретения на човечеството. Ако можехме да пратим само десет неща в Космоса, това трябва да е едно от тях“, казва Алексей Пажитнов.

Казано от него, това означава много. Не за друго, а защото той със сигурност знае какво означава да изобретиш нещо уникално.

На крачка от Пажитнов, с широка усмивка, стои Ерньо Рубик. Вероятно от името му е ясно, че и той е изобретил нещо неповторимо. Да, става дума за кубчето на Рубик.

Тези двама мъже рядко дават интервюта. Но наскоро се събраха в испанския музей на видеоигрите OXO Video Game Museum в Малага. След това говориха и пред El País.

Пажитнов и Рубик са сред големите умове на нашата епоха – хора, които умеят да съчетават математиката със свободното време, за да създадат продукт, с който целият свят може да се забавлява. В същото време те са истински противоположности – няма нищо по-аналогово от кубчето на Рубик и нищо по-дигитално от тетриса на Пажитнов.

„Цели два месеца се опитвах да го наредя. Това е едно от най-големите предизвикателства в живота ми“, казва Пажитнов за кубчето.

А какво ще каже Рубик за тетриса?

„Когато кубчето излезе на пазара в Унгария през 1974 г., страната ми беше зад Желязната завеса и много продукти не достигаха до нас. Но моят успех ми позволи да пътувам, да си купя неща като компютър и много други, които се предлагаха на западните пазари. Аз не съм дигитален човек, но много обичам геометрията. Затова веднага усетих потенциала на тетриса, след като видях играта за първи път в Ню Йорк“, казва Рубик.

Заместник-председателят на Berkshire Hathaway и най-близък съветник на Уорън Бъфет прави смели инвестиции и посреща нови предизвикателства до последния си ден, давайки важни уроци как да остаряваш с достойнство, спокойствие и цел

„Ех, да бях отново на 86…“: Уроци от последните години на столетника, милиардер и инвеститор Чарли Мънгър

Това, което Пажитнов и Рубик създават, трудно се побира в едно описание. Според някои техните продукти са математически предизвикателства. Други се възхищават на елегантността и опростения им дизайн. Истината обаче е, че и кубчето, и играта са оказали огромно влияние върху няколко поколения и в известна степен са ги формирали.

Днес унгарецът Рубик е на 81 години. Той е архитект, родом от Будапеща, и изобретява кубчето през 1974 г. Първоначално идеята му е да го използва като учебно помагало, за да обяснява триизмерното пространство. Шест години по-късно обаче американската компания Ideal Toy Company пуска кубчето на пазара и то се превръща в световен феномен. Невъзможно да се изчисли колко кубчета или техни имитации са продадени, но само продажбите чрез компаниите, откупили авторските права, се оценяват на около 500 милиона бройки.

Роденият в Москва Пажитнов, който днес е на 70 години, създава тетрис през 1984 г. Играта се базира на идеята за падащ пъзел с геометрични фигури. Подобно на Рубик, и той работи зад Желязната завеса, което означава, че до разпадането на Съветския съюз тетрис остава сравнително непозната игра. Едва през 1988 г. няколко западни компании купуват лиценз за разпространението ѝ. Само година по-късно тетрис вече е част от преносимата конзола Game Boy на Nintendo и завладява света.

Заради особеностите на съветската система Пажитнов първоначално не получава никакви пари въпреки световния успех на играта. Всички приходи отиват в държавата, чийто служител е той. Едва през 1996 г., след като заедно с американеца Ханк Роджърс основават The Tetris Company, създателят на тетрис започва да получава авторски възнаграждения.

Днес и кубчето, и играта са се превърнали в символи на елегантност и на сложна динамика, обяснена по опростен начин.

„Ако има нещо, с което се гордея, то е, че скъсих дистанцията между хората и компютрите. По онова време тези устройства бяха нещо непознато и дори внушаваха страх. И изведнъж се появи една простичка игра, която всеки можеше да играе на компютър“, казва Пажитнов.

Сплотено братство от емигранти, които по цял ден ходят по „ръба на нищото“. Така са описани от вестниците през 30-те години строителите на първия по рода си небостъргач

11 секунди и си мъртъв: Безименните работници, които построиха Емпайър Стейт Билдинг

И той, и Рубик често използват думата „предизвикателство“.

„В наши дни съдържанието е предимно пасивно – глупави видеоклипове, сериали и новини. Добре е да се помни, че кубчето и играта караха хората да мислят, за да се справят с предизвикателството“, казват те.

А кое е най-притеснителното днес? Отговаря Пажитнов:

„Разбира се, изкуственият интелект. Той учи хората да не мислят и да не се изправят пред предизвикателства.“

„Предстои да видим дали AI ще стане толкова умен, колкото нас. Но прогресът винаги има своята цена. С по-бързата кола стигаш по-бързо там, където отиваш, но и рискът от катастрофа е много по-висок“, казва Рубик.

В обширно интервю музикантът говори за границите на изкуствения интелект, силата на човешкото творчество и неизбежната болка, която ни преобразява

Ник Кейв: „AI няма какво да надмогва - и затова не може да създава изкуство“

На въпроса кое е най-странното място, на което е виждал някой да играе тетрис, Пажитнов отговаря:

„Шефове на големи IT компании са ми споделяли, че инсталират на служебните компютри програми, които веднага изтриват тетрис, ако се появи. Така служителите не могат да играят.“

А какво биха казали на млад изобретател или творец, който тепърва тръгва по техния път?

„Единственият съвет е да слуша себе си и да не обръща внимание на това, което му казват специалистите по маркетинг“, казва Пажитнов.

А Рубик добавя:

„Първо – бъди любопитен. Детското любопитство трябва да ръководи човешкото поведение. И второ – никога не се отказвай, независимо какви са пречките.“