Скорошен обзор на алтернативни терапии за обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) показва, че психеделичните лечения изглеждат обещаващи за това състояние, докато канабисът не демонстрира същия ефект.

Д-р Майкъл Ван Америнген, професор по психиатрия в университета Макмастър в Онтарио, Канада, и водещ автор на изследването, публикувано в Journal of Psychiatric Research, посочва, че между 40 и 60% от пациентите с ОКР получават само частично облекчение или изобщо не реагират на наличните терапии, включително на SSRI лекарства (селективни инхибитори на обратния захват на серотонина) и експозиционна терапия с превенция на реакцията.

Въпреки че психеделичните и канабиноидните вещества все по-често се споменават в контекста на ОКР – разстройство, характеризиращо се с натрапчиви мисли и/или компулсивни поведения – научната база за ефективността им е значително по-ограничена в сравнение с по-разпространени състояния като депресия и тревожност.

„Искахме да се фокусираме и да разберем дали съществуват реални доказателства за тези терапии, за които се говори като за следваща стъпка в лечението“, обяснява Ван Америнген пред The Guardian.

Поради оскъдната научна литература той признава, че не е имал ясни очаквания. За да компенсира липсата на публикувани данни, екипът му включва и доклади от конференции, както и предварителни, все още непубликувани резултати.

След обобщаването на наличните данни изследователите откриват „по-силни сигнали“ за ефективността на психеделиците – по-специално псилоцибина (психоактивната съставка в т.нар. „магически гъби“) – в сравнение с канабиноиди като THC и CBD.

Милиардерът зад проекта „Don’t Die“ реши да измери смисъла на живота с пет грама халюциногенни гъби, мозъчен скенер за 50 000 долара и публика от милион души

Психеделици, певици и изпълнителни директори: Експериментът с гъби на Брайън Джонсън

Според Ван Америнген разликата вероятно се дължи на начина, по който тези вещества въздействат върху мозъчните мрежи, свързани с ОКР. Канабиноидите активират CB1 рецепторите в мозъка, които влияят върху симптоми като компулсии и тревожност, но наличните данни показват, че те не водят до трайно облекчение. Псилоцибинът, от своя страна, може да намали свързаността в т.нар. default mode network – мозъчна мрежа, която участва в самореферентно мислене и руминативни процеси. „Тази мрежа е силно активирана при ОКР“, отбелязва той пред The Guardian.

Различията в резултатите може да се дължат и на методологията на проучванията, смята д-р Мохамед Шериф – психиатър и невроучен от университета Браун, който ще ръководи бъдещо клинично изпитване на псилоцибин за ОКР. Психеделичните клинични изследвания обикновено комбинират медикамента с психологическа подкрепа и насърчават пациентите да възприемат преживяването като терапевтично „пътуване“. „Именно това липсва в изследванията с канабиноиди“, подчертава Шериф.

Подобно мнение изразява и д-р Терънс Чинг, клиничен психолог от Медицинския факултет на Йейл. Според него начинът, по който хората използват канабис и псилоцибин, може да обясни повече за разликите в ефекта. Канабисът често се използва за временно облекчение, докато псилоцибинът може да подпомогне реални промени в мозъка и в начина, по който пациентите възприемат психичното си разстройство. „На теория канабисът може да се използва и за по-дълбока терапевтична работа, но на практика хората по-често го използват като средство за избягване“, обяснява Чинг.

Предварителните резултати от клинично изпитване на Чинг с еднократна доза псилоцибин при пациенти с ОКР, включени в обзора на Ван Америнген, показват по-добър ефект спрямо плацебо. В момента Чинг подготвя резултатите за публикуване и планира провеждането на второ изследване с две дози псилоцибин, приложени в различни моменти.

Ново изследване разкрива, че псилоцибинът – активната съставка в магическите гъби – може да удължи живота на клетките и да подобри биомаркерите на стареене, дори когато се прилага в напреднала възраст

Забравете ботокса: Халюциногенните гъби може да са новият еликсир на младостта

В рамките на първото проучване пациентите получават псилоцибин или ниацин – плацебо, предназначено да имитира някои от физическите ефекти, така че участниците да не знаят кое от веществата са приели. По време на сесиите те са придружавани от двама фасилитатори, които задават отворени въпроси, но дават минимални насоки. Протоколът включва и строги правила за физически контакт – разрешено е само докосване на рамото или предмишницата, и то по изрично искане на пациента – с цел ясно очертани етични граници.

В миналото подобни изследвания са били обект на критики заради неуместен контакт с участници под влияние на психеделици.

Според Чинг изследването не само показва потенциала на психеделиците при ОКР, но и разкрива важни аспекти от самото разстройство. Псилоцибинът е известен с т.нар. „мистични преживявания“ – специфичен тип интензивни психеделични ефекти.

„При ОКР по-често наблюдаваме частични мистични преживявания – хората сякаш натискат спирачката, когато усетят, че псилоцибинът ги води към по-дълбоко преживяване“, казва той. Това, според Чинг, подчертава ключова характеристика на разстройството – силната нужда от контрол.

Докато в други психеделични терапии пациентите често са насърчавани да „се отпуснат“ и да навлязат по-дълбоко, при ОКР е важно подходът да бъде „недирективен и неосъдителен“. По време на изпитването някои участници осъзнават собствената си съпротива и стигат до по-дълбоки прозрения, като споделят мисли от типа: „Разбирам, че така съм подхождал към непознаваемото в живота си, но животът по природа е пълен с неизвестност.“

През 1993 г. Терънс Маккена, американски етноботаник, мистик и защитник на психотропните вещества, представя теорията за “stoned apes” в книгата си „Храната на боговете“.

Магически гъби и надрусани маймуни - поглед върху теорията на Терънс Маккена за човешката еволюция

Въпреки оптимистичната настройка, изследванията с психеделици се сблъскват със сериозни препятствия. В САЩ псилоцибинът все още е класифициран като вещество от списък I, което означава допълнителни регулаторни изисквания – включително работа с DEA и съхранение в одобрен сейф, закрепен към пода в специално помещение. Съществува и проблемът с т.нар. „функционално разкриване“ – силните психеделични ефекти често позволяват на участниците да отгатнат дали са получили активното вещество или плацебо, което може да повлияе на субективната оценка на симптомите, особено на фона на големия медиен шум около психеделиците.

Много от участниците влизат в подобни проучвания с очакването за „чудодейно лечение“ – разказ, който според Чинг е по-скоро вреден. „Трябва да започнем да третираме психеделиците сериозно – като всяко друго лекарство с потенциал – и да ги изследваме по контролиран, строг и етичен начин, с уважение към традиционните местни култури, които от векове ги използват. В това знание има и доста мъдрост“, заключава той.