Гъбичките в човешкото тяло не са просто пасивни обитатели – те може би влияят на поведението, здравето и мозъка ни по неочаквани начини.

Сред милионите микроскопични форми на живот, които обитават човешкото тяло, има безброй видове гъбички. Кожата е истинска мозайка от тях, те се откриват в лигавицата на носа и съжителстват с бактериите в червата.  

Макар че някои гъбични организми се предават от майката на новороденото по време на раждането, в тялото ни постоянно проникват и нови. С всяка глътка бира или хапка хляб приемаме дрожди, а при всяко вдишване поемаме гъбични спори от въздуха. Много от тези гъбични организми бързо се унищожават от имунната ни система, но други продължават да живеят в нас за различен период от време, пише BBC. 

Напоследък учените проучват как гъбичните организми, които обитават тялото ни, могат да повлияят дори на мозъка, ума и поведението ни.

Лекарите отдавна знаят, че те могат да причинят опасни мозъчни инфекции, но сега изследователите откриват любопитни индикации, че тези микроби могат да имат и други неврологични ефекти върху хората.

И макар това да създава асоциации със сериала The Last of Us, в който хората се заразяват с вид гъбички и в резултат се превръщат в зомбита, учените са категорични, че подобна идея е неправдоподобна. Все пак те сериозно проучват дали някои гъбички в нас могат да допринесат за заболявания, увреждащи мозъка, или дали тези, обитаващи червата ни, могат да повлияят на поведението и психичното ни здраве. Според експертите са необходими още много проучвания преди тези хипотези да бъдат потвърдени. 

Протеини в човешкото тяло разкриват ранни признаци на Алцхаймер и Паркинсон

Гъбички в мозъка

Като цяло, хората са доста устойчиви на гъбички, защото високата температура на човешкия организъм затруднява тяхното разпространение. Много от гъбичките, които все пак успяват да се заселят в тялото ни, всъщност могат да бъдат полезни за нас, като укрепват имунната система или подпомагат заздравяването на рани, казва микробиологът Матю Олм от Университета на Колорадо в Боулдър, САЩ. „Бих казал, че гъбичките определено са важна част от здравето на човека.”

Но много други видове обаче могат да причинят инфекции – от атлетното стъпало до кандидоза, отбелязва Mayo clinic. Това се случва, когато се сблъскаме с нови, вредни гъбички в околната среда или когато гъбички, които естествено съжителстват с нас, при определени условия се активират и разпространяват прекомерно, обяснява Ребека Дръмонд, имунолог по гъбички в Университета на Бирмингам, Великобритания.

Гъбичките рядко достигат мозъка благодарение на защитните бариери в белите дробове и червата, както и на собствената защитна стена на мозъка. Но гъбични инфекции на мозъка все пак се случват и броят на случаите се е увеличил през последните десетилетия, съобщава Международно дружество за инфекциозни болести. 

Това се дължи на нарастващия брой хора с отслабена имунна система, посочва Дръмонд. Отчасти причината за това е глобалното разпространение на СПИН, както и нарастващото използване на имуносупресивни лекарства при пациенти с рак и реципиенти на органи. „Колкото повече имуномодулиращи лекарства използваме, толкова повече гъбични инфекции ще виждаме“, добавя Дръмонд.

Гъбичките, които заразяват мозъка, понякога възникват в белите дробове. Такива са Aspergillus или Cryptococcus, които вдишваме като спори и в последствие може да се развият в организма ни, ако не бъдат контролирани. По-рядко се случва нормални обитатели на червата като Candida albicans да започнат безконтролно да растат, щом попаднат в мозъка. Там те произвеждат токсини, които убиват нервите. Cryptococcus, от друга страна, може да се превърне в туморни образувания, пише Sciencedirect. 

Гъбичните инфекции на мозъка често са фатални, като смъртността при Aspergillus достига над 90%. Те могат да бъдат трудни за лечение, тъй като по начало не съществуват много антимикотични лекарства и не всички преминават през кръвно-мозъчната бариера. Някои гъбички вече са развили резистентност към тези лекарства.

Хората, които оцеляват след такъв тип гъбични инфекции, често остават с дълготрайни мозъчни увреждания. Пациенти със СПИН, които са оздравели от криптококоза, страдат от зрителни увреждания, загуба на памет и замаяност, отбелязва Дръмонд.

Шотландски учени създават AI инструмент за ранна диагностика на деменция

Причиняват ли гъбичките болестта на Алцхаймер?

Учените отдавна знаят за опасностите от гъбични инфекции на мозъка. Но през последните години някои от тях изследват възможността гъбичките да проникват в мозъка много по-често, отколкото се смяташе досега, и дори да допринасят за загубата на нервни клетки, която се наблюдава при заболявания като болестта на Алцхаймер.

За Ричард Лат, молекулярен биолог от Университета в Единбург, Великобритания, най-интересните доказателства за тази теория идват от няколко случая, в които гъбични и други микробни инфекции на мозъка са били случайно открити при хора, първоначално диагностицирани с болестта на Алцхаймер. Когато лекарите предписват лекарства за борба с инфекциите, „симптомите на деменцията са отшумели“, казва Лат. „Поразително е, че някои от тях дори са се върнали на работа“.

Лейт счита, че микробите преминават през кръвно-мозъчната бариера доста често, но обикновено се потискат или убиват от имунната система. Тя обаче отслабва с възрастта и това може би води до натрупване на повече микроби в мозъка, които предизвикват възпаления.

Учените отдавна свързват Алцхаймер с натрупването на определени протеини в мозъка, но в момента се води дебат дали наличието им е причина или просто симптом на заболяването. Лат твърди, че тези протеини всъщност се произвеждат като защитен механизъм срещу проникването на микроби, въз основа на изследвания, които предполагат, че протеините имат свойства за борба с инфекции, цитира BBC. 

Допълнителни доказателства, че микробите могат да причиняват Алцхаймер, идват от експерименти с мишки, при които учените са наблюдавали гъбичките Candida albicans да проникват в мозъка, след като имунната система на гризачите е била компрометирана. А в едно предварително проучване, което все още не е било рецензирано от други учени, Лат и колегите му са изследвали мозъчни срезове от починали здрави хора и пациенти с Алцхаймер. Те откриват големи количества бактерии, вируси и гъбички и в двете групи, но концентрацията им е по-висока в мозъците на пациентите с Алцхаймер.

Ако микробите наистина са фактор за Алцхаймер, може да успеем да смекчим или дори да предотвратим заболяването, като укрепим имунната защита на хората, например с ваксини. Лат подчертава, че тази идея е още в начален стадий. 

Таксиметровите шофьори с по-нисък риск от Алцхаймер – навигацията ли е причината?

Възможна връзка между гъбичките и шизофренията

В изследване от 2022 г. имунологът Илиян Илиев от Weill Cornell Medicine и колегите му установяват, че гъбичката Candida albicans вероятно играе защитна роля в червата на мишки – засилва бариерата на чревната стена и ги прави по-устойчиви на увреждания, причинени от инфекции или антибиотици. Според Илиев това може да е естествен механизъм, който предпазва от разпространение на патогени към други тъкани.

Изненадващо обаче екипът забелязва и промени в поведението на гризачите – те станали по-социални и активни. Учените предполагат, че молекули, освободени от имунните клетки, може да достигат мозъка и да стимулират нервни клетки, свързани с поведението. „За нас това беше голяма изненада“, спомня си Илиев.

Макар все още да няма потвърждение, че подобна връзка съществува и при хората, някои учени като невролога Емили Северанс проучват потенциалната роля на Candida при някои психични разстройства. Тя открива връзка между по-високи нива на гъбичката и по-слаби когнитивни способности при жени с шизофрения. Северанс предполага, че дисбаланс в чревната флора, предизвикан от стрес или антибиотици, може да играе роля в развитието на болестта.

Но откриването на връзка не означава, че гъбите причиняват шизофрения. Може просто тези пациенти да са по-податливи на високи нива на Candida. 

Кои от гъбичките в тялото ни, ако изобщо има такива,  наистина оказват влияние върху мозъка, е нещо, което учените се надяват да разберат в следващите години. „[Гъбичките] определено са важни“, казва Дръмонд, „но точно колко са важни, мисля, че все още се изяснява.“  Едно нещо е ясно със сигурност – докато бактериите отдавна са обект на многобройни научни изследвания, може би е време да се обърне по-голямо внимание и на гъбичките, които тихо оформят здравето ни отвътре.