Най-видният опозиционен лидер на Венецуела Мария Корина Мачадо обещава да продължи борбата си за освобождаване на страната от години на „безсрамна корупция“, „брутална диктатура“ и „отчаяние“.

Това посочва тя в реч, прочетена от дъщеря ѝ Ана Корина Соса Мачадо, по време на церемонията по връчване на Нобеловата награда за мир в норвежката столица Осло.

58-годишната Мачадо живее в укритие във Венецуела, откакто авторитарният лидер Николас Мадуро беше обвинен, че е откраднал президентските избори през 2024 г. от нейното политическо движение.

Въпреки бурните спекулации, че тя ще направи драматична поява на церемонията в сряда, успявайки по някакъв начин да напусне Венецуела, Мачадо не присъства – макар че се очаква да пристигне в Осло в следващите часове.

В речта, прочетена от дъщеря ѝ, бившият депутат и защитник на демокрацията, обещава да продължи да води Венецуела по „дългия марш към свободата“.

„Венецуела отново ще диша“, казва Мачадо, която живее в укритие, откакто Мадуро започна вълна от репресии и отказа да приеме, че е загубил изборите, въпреки категоричните доказателства.

„Ще отворим вратите на затворите и ще видим хиляди несправедливо задържани да излязат на топлото слънце, прегърнати най-сетне от хората, които никога не спряха да се борят за тях… Ще се прегръщаме отново. Ще се влюбваме отново. Ще чуем как улиците ни се изпълват със смях и музика“, добави Мачадо, която някои наричат „Желязната лейди“ на Венецуела.

Майката на Мачадо – Корина Париска де Мачадо – също присъства на церемонията.

В речта си Мачадо заяви, че Венецуела някога е била „най-стабилната демокрация в Латинска Америка“, но е била хвърлена в икономическа разруха и авторитарно управление след избирането на Уго Чавес през 1998 г.

„От 1999 г. насам режимът разглоби нашата демокрация… Прекарахме почти три десетилетия в борба срещу брутална диктатура.“

Лидерът на венецуелската опозиция Мария Корина Мачадо живее в укритие от година и местоположението ѝ е неизвестно

Носителката на Нобеловия мир няма да присъства на церемонията по връчването

Откривайки церемонията, председателят на Норвежкия Нобелов комитет Йорген Ватне Фриднес заяви, че Мачадо е „в безопасност“ и „ще бъде тук с нас в Осло“ след „пътуване в ситуация на крайна опасност“, но не навреме за събитието.

В аудиопослание активистката благодари на всички, които „са рискували живота си“, за да я изведат от Венецуела, и потвърди: „В движение съм… Ще се видим много скоро.“ The Wall Street Journal, цитирайки представители на САЩ, съобщи, че тя тайно е отплавала с лодка към остров Кюрасао във вторник.

Пътуването е държано в пълна тайна заради опасения за живота ѝ.

Комитетът заяви по-рано, че не знае къде се намира.

Напускането на Венецуела може да отслаби позициите ѝ вътре в страната, както е ставало с други опозиционни лидери, принудени да емигрират, посочва WSJ. Мачадо обаче уверява, че ще се върне във Венецуела. „Обещавам на всеки венецуелец – ще се върна“, казва тя за NRK.

Според някои наградата на Мария Корина Мачадо ще утвърди позициите ѝ и ще привлече международно внимание към борбата ѝ срещу режима на Николас Мадуро. Други обаче са по-скептични

Най-тъмният час на Венецуела: Ще донесе ли Нобеловата награда реални политически промени или още репресии?

Лидери от Латинска Америка – включително десните президенти на Аржентина, Еквадор, Панама и Парагвай – пристигнаха в Осло, за да подкрепят Мачадо в кампанията ѝ да свали Мадуро от власт.

Присъства и Едмундо Гонсалес, 76-годишният дипломат, който замени Мачадо като кандидат на опозицията след като тя беше забранена да се кандидатира – и който според широко разпространеното мнение действително е спечелил изборите. Гонсалес беше принуден да избяга в Испания след репресиите на Мадуро след вота.

Пианистката и активистка Габриела Монтеро пристигна в Норвегия, за да изпълни творба на церемонията в градската зала в Осло. Тя каза, че Мачадо я е помолила да изпълни песента Mi Querencia („Моето убежище“) на Симон Диас – символ на надеждата за завръщане на над 8 милиона венецуелци, напуснали страната заради икономическия крах и репресиите след 2013 г.

Монтеро нарече Мачадо „най-смелата и устойчива жена, която познавам.“

„Тя никога не изостави битката, въпреки огромните лични жертви… Винаги държеше целта пред очите си: да освободи страна, която обича и на която е посветила живота си.“

„Трябва да приемете резултатите от изборите и да се оттеглите… това е волята на венецуелския народ… Нека настъпи нова епоха.“

Конфронтацията между двете страни започва да поглъща Вашингтон, като заплашва да се превърне в истинско бреме за американския президент Доналд Тръмп

Венецуела – стратегическо, политическо и правно блато, в което САЩ затъва

Церемонията се провежда в един от най-драматичните и несигурни моменти в новата история на Венецуела. От август Доналд Тръмп заповяда масово военно разполагане в Карибско море и серия от смъртоносни удари срещу предполагаеми нарколодки край бреговете на Венецуела.

Във вторник два изтребителя на САЩ прелетяха на по-малко от 80 км от втория по големина венецуелски град Маракайбо – демонстрация на сила.

Официалното обяснение за военната операция е „войната срещу наркотиците“, но анализатори и дипломати смятат, че истинската цел на Тръмп е да предизвика военен бунт срещу Мадуро. През първия си мандат Тръмп опита, но не успя да го свали с кампанията за „максимален натиск“.

Тази седмица Тръмп заяви пред Politico: „Дните му са преброени.“

Президентът на САЩ казва, че няма големи надежди за европейска роля в мирните преговори за Украйна: „Говорят, но не постигат резултати - и войната просто продължава и продължава.“

Тръмп пред POLITICO: Европа е „разпадаща се“ група държави, управлявана от „слаби“ хора

Говорейки пред медията, Тръмп отказа да изключи възможността за сухопътна интервенция – макар че малцина вярват, че това ще се случи. Все пак някои се страхуват от кръвопролития, ако САЩ засилят операциите, включително с удари по цели вътре във Венецуела.

Главният външнополитически съветник на Бразилия, Селсо Аморим, предупреди, че подобно действие може да създаде „зона на война“ като във Виетнам.

Други коментират рисковете, припомняйки хаоса след инвазията в Ирак през 2003 г. и намесата на НАТО в Либия през 2011 г.

Монтеро отхвърля паралелите: „Опитват се да го сравнят с други смени на режими – а това не прилича на нищо, което сме виждали досега.“

Тя получава отличието за своята неуморна работа в защита на демократичните права на народа на Венецуела и за борбата си за справедлив и мирен преход от диктатура към демокрация

Лидерът на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо е носител на Нобеловата награда за мир за 2025 г.

Решението на Нобеловия институт да отличи Мачадо не е безспорно. Докато комитетът почита борбата ѝ срещу „бруталната, авторитарна държава“, критиците припомнят предишната ѝ подкрепа за военна интервенция срещу диктатора. Други посочват, че тя не е осъдила смъртоносните удари на САЩ в Карибския регион или условията, в които Тръмп изпраща депортирани венецуелски мигранти в скандален затвор в Ел Салвадор.

След обявяването на наградата през октомври Мачадо я посвети на Тръмп „за решаващата му подкрепа за нашата кауза“ и го нарече „един от основните ни съюзници в борбата за свобода и демокрация“.

Десетки протестиращи излязоха по улиците на Осло в навечерието на церемонията.

„Наградата за мир трябва да се присъжда на хора, които наистина работят за мир, диалог и справедливост. Когато отличието се дава на политик, който подкрепя военна намеса и действия в разрез с международното право, това противоречи на самата цел на Нобеловата награда за мир,“ казва Гро Станднес от Норвежкия съвет за мир.