„Гледайте третия сезон на Приятели - и ще видите колко много съм отслабнал към края му“, пише Матю Пери в мемоара си. „Опиоидите прецакаха апетита ми, а и те карат да повръщаш постоянно“, добавя той.

Ако човек се загледа отново, наистина – на моменти Матю Пери сякаш носи риза, взета на заем от много по-едър човек, а панталоните му висят. Зависимостта ще го убие почти 30 години по-късно, когато е на 54.

По онова време обаче повечето зрители вероятно не са забелязвали нищо, заслепени от блестящата му комична игра като Чандлър.

Пери е приемал по 55 хапчета Vicodin дневно, за да функционира и да избегне тежките симптоми на абстиненция – но никога не е бил дрогиран, докато работи, пише той в книгата Friends, Lovers and the Big Terrible Thing (2022).

Просто е трябвало да издържи до края на сезона, за да може да потърси помощ. Ако сезонът беше продължил повече от 25 епизода, това е можело да го убие, смятал той.

Това е първият път, в който Пери влиза в клиника. Той е на 26 - и една от най-големите звезди в света.

През следващите десетилетия ще последват над 65 опита за детокс и лечение на зависимостта от алкохол и наркотици, до смъртта му през 2023 г. Миналата седмица лекар беше осъден на две години и половина затвор за доставяне на кетамин в периода преди смъртта на Пери (макар че не става дума за веществото, което го е убило); още трима, които са се признали за виновни, предстои да бъдат осъдени.

На този фон The Guardian разговаря с мениджъра на Пери Дъг Чейпин и неговият консултант по публични комуникации Лиза Кастелер-Калио, които работят с актьора повече от 30 години. След смъртта му създават Фондация „Матю Пери“, която да подкрепя лечение на зависимости, възстановяване и да води кампания срещу стигмата. Пери отдавна говорел за подобна организация.

До октомври 2023 г. Кастелер-Калио – един от най-влиятелните PR експерти в Холивуд – вече е решила да напусне агенцията, която е съосновала. Тя изпраща съобщение на Пери, за му съобщи лично, че ще продължи да работи с него по фондацията и по още няколко идеи, в които той искал тя да участва, разказва Кастелер-Калио за The Guardian.

Това се случва три дни преди Матю Пери да си отиде. „Трагедията върху трагедията от загубата на Матю е, че той беше готов да започне работа“, казва тя. Чейпин допълва: „Бяхме прекъснати в средата на изречението - и нямаше какво друго да направим, освен да довършим започнатото. Това беше движещата сила.“

Кастелер-Калио подчертава, че Пери винаги е казвал, че не иска да бъде запомнен с Приятели, а като човек, който е помогнал на други хора. „Не трябваше да търсим мисията. Тя беше там. Той искаше да помогне на колкото се може повече хора - толкова е просто.“

Чейпин става мениджър на Пери през 1992 г. и го запознава с Кастелер-Калио малко преди Приятели да избухне като явление през 1994 г. „Беше очарователен“, спомня си тя. „Мисля, че причината хората да се влюбят в Чандлър е именно това – истинският Матю прозираше през него.“

Чейпин си спомня млад мъж, който всъщност не се променя през десетилетията: „Той беше това, което винаги е бил – мил, умен, забавен.“

Чейпин казва, че Пери е търсел славата, но проблемите му са предшествали натиска, който тя носи (той изпива първата си чашка на 14). Все пак славата „усилва натиска“, добавя той. И по-важното: „тя правеше почти невъзможно проблемите му да се случват насаме.“

Славата убива и илюзията му, че ако стане достатъчно известен, ще се почувства по-добре. „Той се оказа в най-гледания сериал – и проблемите му продължаваха да съществуват“, казва още Чейпин.

Той подчертава, че най-уникалната черта на Матю е била невероятната му лоялност. „Има причина да работим с него 30 години. Той държеше приятелите си близо. Държеше екипа си близо. Вдъхновяваше лоялност – но и сам я даваше.“

Пери пише, че ако не е бил взел обезболяващото, което лекар му дал на снимачната площадка в началото на кариерата му, след като се наранил при инцидент с джет-ски, вероятно последвалите три десетилетия нямало да протекат така.

Когато след двуседмична кома през 2018 г. – причинена от спукване на дебелото черво, последвано от пневмония, следствие от огромния стрес върху тялото му – отново му били предписани опиоиди.

Чейпин и Кастелер-Калио казват, че не искат хората да мислят, че Матю е бил жертва на болестта - защото той винаги се е борел да се възстанови.

И двамата признават, че в началото не са имали представа, че Пери се бори със зависимост. „Работеше толкова много - сериалът, след това филми през почивките - тази интензивност на работа маскираше част от проблемите“, казва Чейпин. Освен това, по думите му, в ранните години зависимостта „не е била чак такова предизвикателство, каквото става“.

Кастелер-Калио казва: „Матю усещаше дълбока отговорност към останалите петима в Приятели. Появяваше се всеки ден и си вършеше работата. Не беше човек, който излиза по клубовете и т.н.“

Пиел е вкъщи и е вземал наркотици. „Тази болест е ужасно изолираща - и той, за разлика от други, не проявяваше симптомите си публично.“

През седмия сезон (2000 г.) – подписвайки договора си в болница, където се лекува от панкреатит, причинен от тежка употреба на алкохол - колегите му от Приятели вече били достатъчно притеснени, за да му кажат, че знаят, че има проблем.

Чейпин и Кастелер-Калио казват, че Пери винаги е бил напълно открит с тях. „Никога не е било ситуация от типа ‘знаем, че се случва нещо, но не можем да му го кажем’“, казва Чейпин. „Той самият беше човекът, който, когато стане твърде зле, казваше: ‘Трябва да спра и да потърся помощ.’“

Имало е моменти, признава Чейпин, „в които болестта се сблъскваше с работата, но мисля, че е по-добре тези истории да идват от неговата книга, а не от нас.“

И двамата избягват да се спират на периодите, когато продукции са били отлагани, защото Пери не е бил добре - като филма Serving Sara от 2002 г. или някои негови сцени в Приятели — или случаите, когато се е появявал на работа, например в сериала The Odd Couple на CBS, но е бил ненадежден. Ако зависимостта на Пери е затруднявала работата им – а несъмнено го е правила – приоритетът винаги е бил здравето му.

Кастелер-Калио отбелязва, че когато Пери се е налагало да се оттегли от работа, след завръщането си на снимачната площадка е минавал „и се е извинявал на абсолютно всеки един човек“. Много големи звезди никога не биха направили това, добавя тя.

Въпреки че зависимостта се превръща в неговата история, тя далеч не е цялата истина

Имало е и дълги периоди на трезвеност - един от които му носи номинация за „Еми“ за ролята му в Приятели. Има я и пиесата, която той създава и поставя в Лондон – черната комедия The End of Longing, както и телевизионните проекти като ситкома на ABC Mr. Sunshine.

„Липсва ми творческата му страна“, казва Чейпин. „Беше изключително умен и креативен.“ Кастелер-Калио пък казва, че ѝ липсва начинът, по който я е карал да се смее. „Има толкова много моменти от живота, в които Матю беше част от всичко. Помня всичко това, защото там личаха добротата и състраданието му.“

Когато е имал трудни моменти, казва тя, той не ги е криел. „Не беше труден човек. Имала съм достатъчно трудни клиенти. С него не съм имала нито един труден ден.“

„Не беше с избухлив характер,“ допълва Чейпин. „Той беше чудесен, мил човек, който имаше лична битка и постоянно се бореше да остане онзи ангажиран творчески.“

За Кастелер-Калио по-големите предизвикателства са идвали от медиите, които са били обсебени от истории за Пери, а не от самия актьор.

В петдесетгодишната си PR кариера, казва тя, „най-трудни са били клиентите, които в момент на криза не искат да слушат и мислят, че знаят всичко. Матю не беше такъв.“

Имало е няколко повратни положителни момента в битката на Пери със зависимостта

Един от тях е терапевтът, който му казал, че това не е негова вина – че зависимостта е болест. „Промяната на разбирането му, че се бори с хронично заболяване, промени изцяло мисленето му“, казва Чейпин.

Другият ключов момент е публикуването на мемоара му през 2022 г. – забавен, самоироничен и брутално честен. „Дори в най-тежките си периоди той винаги е бил човек, който помага и се ангажира с другите“, казва Чейпин. „Хората идваха при него, защото имаше толкова много опит със заболяването и лечението, че можеше да предложи хиляди различни пътища напред.“

Книгата му дава начин да достигне до хора в огромен мащаб

„Това беше голямото отлепяне на пластира на срама за него,“ казва Чейпин. „Много важна стъпка. Стигмата, вината и срамът около зависимостта бяха част от неговата борба. Книгата беше начинът му да каже: ‘Ето ме – всичко мое, добро, лошо и грозно.’ Да пусне това в света – и да види любовта, която се върна към него – беше трансформиращо.“

Кастелер-Калио добавя: „Колкото и трудна да беше борбата за него, способността му да помага на други хора беше също толкова огромна. Затова, щом го загубихме, нямаше никакво съмнение, че трябва да създадем фондацията и да продължим работата.“ Тя добавя:

Правим това, което Матю искаше. Той повтаряше непрекъснато, че иска да помогна на възможно най-много хора.

Борбата със стигмата е една от основните мисии на фондацията

Само 50% от американците, казва Кастелер-Калио, „признават, че зависимостта е болест. Останалите смятат, че това е морален провал и че човек просто трябва да се стегне - а това не е вярно.“ На този фон лекарите не са обучени да лекуват това заболяване, добавя тя. „Обучението трябва да бъде задължително за всички, не само за специалистите, за да може всеки лекар да разпознава зависимост, да насочи човека към правилното лечение - и да бъде внимателен в предписването на медикаменти.“

Фондацията работи с д-р Сара Уейкмън, специалист по лечение на зависимости в Масачузетската обща болница в Бостън, и вече е създала стипендия на името на Пери, за да подпомогне обучението на лекари.

„Важно е да подчертаваме, че възстановяването е възможно. Колкото по-умели ставаме в лечението му, толкова повече примери за възстановяване ще виждаме“, казва Чейпин.

Среща на фондацията през септември събира около 200 експерти, както и хора и общности с опит със зависимостта, за да изградят партньорства и да обменят знания.

Седмица по-късно фондацията говори на Clinton Global Initiative, ръководена от Бил, Хилари и Челси Клинтън, за въздействието на стигмата и начините тя да бъде преодоляна.

На по-ниско ниво, едно от първите неща, които фондацията прави, е да предостави средства на около 20 местни организации в Калифорния, които подпомагат хора със зависимости и отчаяно се нуждаят от финансиране.

Има и програми, които подпомагат хора в процес на възстановяване да се върнат на работа, както и проектът Bridge - ръководен от лекари - който цели да осигури непрекъснато лечение за хора със зависимости, които излизат от затвора.

„Заради нашия опит с Матю знаем, че това е многопластово заболяване и трябва да го атакуваш от много различни посоки едновременно“, казва Чейпин. „Има медицински аспект, психологически аспект. Има и общностен аспект. Хората не се лекуват сами в стая. Това, което видяхме през годините с Матю, е, че има много дупки в процеса на възстановяване. Нужна е цялостна система, защото процесът трябва да бъде поддържан много дълго време. Ние търсим местата, където можем да запълним тези дупки.“

Пери, казват и двамата, присъства във всичко това. „Шестте месеца плач вече ги преживях,“ казва Чейпин. „Останалото е работа по неговия проект – така че той е все още тук с нас, всеки ден.“

Кастелер-Калио добавя: „Правим това, което Матю искаше. Той го казваше отново и отново: Искам да помогна на възможно най-много хора. Разбира се, иска ни се да правим това заедно с него. Липсва ми ужасно. Но най-доброто, което можем да направим, е просто да продължим тази работа.“