„Робството е живо и процъфтява, опаковано в лъскави шоколадови блокчета, които обещават да бъдат „справедлива търговия“, „без детски труд“ и „устойчиви“.

Така започва коментара си за Politico Хайди Кингстоун, журналист по теми, свързани с правата на човека, световните конфликти и политика. Най-новата й книга се казва Genocide: Personal Stories, Big Questions.

В Западна Африка, която произвежда над 60% от какаото в света, над 1,5 милиона деца все още работят в опасни условия. Деца, някои от които едва на пет години, използват мачете, за да разбиват шушулките в ръцете си, носят товари, по-тежки от тях, и пръскат растенията с токсични пестициди без никаква защита.

Междувременно от приблизително 2 милиона тона какао, които Кот д'Ивоар произвежда всяка година, между 20% и 30% се отглеждат незаконно в защитени гори. Сателитни данни от Global Forest Watch показват увеличение на обезлесяването в ключови региони за отглеждане на какао, тъй като фермерите, отчаяни за доходи, навлизат все по-дълбоко в горските резервати.

Горчивата истина е, че въпреки десетилетията на обещания, сертификационни схеми и опаковки с послания за спасени гори, овластени фермери и успокоена съвест – повечето шоколадови компании не са успели да изкоренят експлоатацията от веригите си за доставки, продължава коментарът.

Фермерите от Гана се отказват от какаото, за да търсят злато, което повишава недостига на суровината

Нелегална златна треска повишава цените на шоколада в световен мащаб

Днес много от производителите на какао в Кот д'Ивоар и Гана все още печелят по-малко от долар на ден, което е значително под прага на бедността. Според доклад на Международната инициатива за какао от 2024 г., средният фермер печели само 40% от минималната заплата.

Казано направо, докато световният пазар на шоколад нараства до близо 150 милиарда долара годишно през 2025 г., средният фермер получава по-малко от 6% от стойността на един шоколадов бар, докато през 70-те години е получавал над 50%, допълва журналистката.

След това има идва въпросът за използването на детски труд, което е неразривно свързано с икономиката, която ни продава илюзията за прогрес. От Протокола Харкин-Енгел от 2001 г. – доброволно споразумение за прекратяване на детския труд от световните гиганти в производството на шоколад – до днешните лъскави доклади за околната среда, социалната отговорност и корпоративното управление (ESG), всяка инициатива обещаваше напредък, но доведе до забавяне.

Нов доклад разкрива обезлесяване в „колосален мащаб“, трафик на хора и експлоатация на детски труд, призовавайки ЕС да действа и да спре да протака

Либерия остава без гори, за да задоволи европейския глад за шоколад

През 2007 г. индустрията тихо предефинира „публичната сертификация“, превръщайки я от ангажимент за етикетиране за потребителите в неясно обещание за събиране на статистически данни за условията на труд. Тя пропусна първоначалния краен срок за премахването му през 2010 г., както и новата цел за намаляването му със 70% до 2020 г.

През същата година проучване на Националния център за проучване на общественото мнение към Чикагския университет установи, че опасният детски труд в производството на какао се е увеличил от 2008 до 2019 г.

„Ние отразихме историята за кораб, превозващ деца, жертва на трафик“, спомня си журналистът Хъмфри Хоксли, който пръв разкрива проблема в документалния филм на BBC Slavery: A Global Investigation. „Шоколадовите компании отказват да коментират и говореха от името на всички, като едно цяло. Това беше тяхното правило. Дори и сега нито една не е свободна от робство“, добавя той.

Две трети от хората се поддават на т.нар. движение за "снакциониране", като разделят големите хранения на по-малки, разпределени през целия ден

Бързо удоволствие с парче шоколад: Клиентите никога няма да се откажат от това

Към момента много от над 1,5 милиона деца от Западна Африка, които работят в производството на какао, са пристигнали чрез трафик канали от съседните страни Буркина Фасо и Мали.

Трафикантите ги примамват с фалшиви обещания или директно ги отвличат, предлагайки на деца на възраст от 10 години велосипеди или малки суми, за да пътуват до Кот д'Ивоар. Там те се продават на фермери за по-малко от 34 долара на човек.

И веднъж попаднали в тези ферми, вече са в капан. Работят до 14 часа на ден, спят в бараки без прозорци, без чиста вода и тоалетни, а повечето от тях никога не виждат класната стая отвътре, отбелязва мрачно Конгстоун.

Лошата реколта от какао повиши цените по цял свят, но в Полша се наблюдава значителен ръст от 39,1%

Къде е поскъпнал най-много шоколадът в Европа

Накрая, но не на последно място, стигаме до обезлесяването: от обявяването на независимостта на Кот д'Ивоар над 90% от горите в страната са изчезнали заради отглеждането на какао. През 2024 г. обезлесяването се ускорява, въпреки ангажиментите на корпорациите да го спрат до 2025 г., тъй като намаляващата плодородност на почвата и стагниращите цени принуждават фермерите да навлизат все по-навътре в гората за нови насаждения.

Сертификационни етикети като Rainforest Alliance и Fairtrade би трябвало да предотвратяват това. Но както ги описва кореспондентът на Reuters за Западна и Централна Африка Анж Абоа, такива етикети са „най-голямата измама на века”!

Съучастници в това са финансистите и инвеститорите, които печелят. Например, суверенният фонд на Норвегия е най-големият инвеститор в света, а Norges Bank Investment Management (NBIM) е акционер в 9000 корпорации, включително Nestlé, Mondelez, Hershey, Barry Callebaut и Lindt – всички част от директния шоколадов клъстер. NBIM притежава акции и в McDonald’s, Starbucks, Unilever, компанията майка на Dunkin’ и Tim Hortons – непряката група на големите купувачи, допълва авторът на коментара.

„Най-богатите семейства в какаовата индустрия, са милиардери благодарение на експлоатацията на най-бедните деца на земята“, заявява журналистът и активист за правата на човека Фернандо Моралес-де ла Крус, основател на Cacao for Change, и допълва: „А страни като Норвегия, които твърдят, че са етични, печелят от робството и детския труд.“

Фермерите в Гана и Кот д'Ивоар отбелязват двуцифрен спад в доходите си през последните няколко години

Oxfam: Семействата Марс и Фереро вече са по-богати от двете най-големи страни производителки на какао

Проблемът е, че малцина се питат кой бере какаото.

И макар че Директивата на ЕС за корпоративна устойчивост и дължима грижа, приета миналата година, изисква големите компании да се занимават с нарушенията на човешките права и околната среда в своите вериги за доставки, критиците казват, че слабостите, пропуските и забавеното прилагане ще отслабят нейното въздействие.

Въпреки това, всичко това още може да бъде поправено. В момента един тон какао се продава за около 5000 долара на световните пазари, но Моралес-де ла Крус изчислява, че справедливата цена би била около 7500 долара за тон. Той се застъпва за задължителни международни търговски стандарти, които налагат доходи, достатъчни за издръжка, и прозрачно ценообразуване, по модела на механизмите за съответствие на Световната търговска организация.

„Правата на човека трябва да бъдат толкова задължителни в търговията, колкото и тарифите. Решението не е да купуваме повече „етични“ шоколади, а да изискваме отчетност и да подкрепяме законодателство, което прави експлоатацията нерентабилна. Не можем да постигнем справедливост чрез пазаруване“, допълва той.

Така, докато дърветата в горите на Кот д'Ивоар намаляват, печалбите в Европа и Северна Америка продължават да растат. И две десетилетия след като индустрията се закле да сложи край на детския труд, веригата за доставки на какао остава една от най-експлоататорските и най-малко отчетни в света.

Когато цените на хранителните продукти се повишават, включително на шоколада, кафето и зехтина, това оказва по-голямо влияние върху инфлацията и свързаната с нея парична политика в сравнение дори с поскъпването на енергията

Защо цената на шоколада вълнува ЕЦБ

Освен това, гласуването на ЕП по пакета за опростяване Omnibus миналия месец разкри корпоративния контрол и моралната слепота, които все още са налице в политиката, и всичко това зад обещанията за „намаляване на бюрокрацията“.

„Въпреки това европейските медии и финансираните с европейски средства НПО мълчат, говорейки за конкурентоспособност и зелен преход, докато игнорират децата, които събират какаото, кафето и памука“, допълва Моралес-де ла Крус.

„Европа не може да претендира, че защитава правата на човека, докато се възползва от експлоатацията на децата.“

Докато обаче индустрията не плати справедлива цена и правителствата не наложат реална отчетност, всяко блокче шоколад остава неплатен морален дълг, завършва коментара си Кингстоун.