НАТО обмисля „по-агресивен“ подход в реакцията си на кибератаките, саботажа и нарушенията на въздушното пространство от страна на Русия. Това коментира най-високопоставеният военен ръководител на алианса.

Адмирал Джузепе Каво Драгоне казва пред Financial Times, че западният военен съюз разглежда варианти за засилване на отговора си срещу хибридните заплахи, идващи от Москва.

„Изучаваме всичко. В областта на киберсигурността сме по-скоро реактивни. Да бъдем по-агресивни или да действаме проактивно вместо реактивно е нещо, за което мислим“, посочва Драгоне, който е председател на Военния комитет на НАТО.

Европа стана обект на множество инциденти, свързани с хибридна война - някои приписвани на Русия, други с неясен произход - включително прекъсване на дълбоководни кабели в Балтийско море и кибератаки в различни части на континента.

Някои дипломати, особено от източноевропейски държави, настояват НАТО да спре да бъде само реактивен и да започне да отвръща на ударите. Подобен отговор би бил най-лесен при кибератаки, тъй като много страни имат офанзивни способности, но би бил далеч по-труден при саботаж или навлизане на дронове.

Драгоне отбелязва, че „превантивен удар“ може да се разглежда като „защитно действие“, но добавя:

„Това е по-далеч от нормалния ни начин на мислене и поведение. Да бъдем по-агресивни в сравнение с агресивността на нашия опонент може да е вариант. Но остават въпросите за правната рамка и юрисдикцията - кой ще ги извършва?“

Украински и американски преговарящи се срещнаха във Флорида в пореден етап за прокарване на мирен план

Флорида, Женева, Москва: Поредна дипломатическа геометрия около войната в Украйна

НАТО постигна успех с мисията Baltic Sentry, при която кораби, самолети и морски дронове патрулират в Балтийско море и предотвратяват повторение на серията инциденти с прекъснати кабели през 2023 и 2024 г., извършени от съдове, свързвани със „сенчестия флот“ на Русия, използван за заобикаляне на западните санкции.

„От началото на Baltic Sentry не се е случил нито един инцидент такъв. Това означава, че възпиращият механизъм работи“, казва Драгоне.

Въпреки това, в алианса остават притеснения след като финландски съд прекрати делото срещу екипажа на Eagle S - кораб от сенчестия флот, който беше прекъснал няколко подводни електрически и комуникационни кабел - тъй като съдът прецени, че е действал в международни води по време на предполагаемия саботаж.

На въпрос дали това дава картбланш на руските кораби в международни води, министърът на външните работи на Финландия Елина Валтонен казва пред FT: „Да, и това е проблем.“

Реалният обхват на проекта чертае път за връщането на руската икономика за 2 трилиона долара обратно в глобалната система. Път, на който американският бизнес трябва бъде пръв на опашката за дивидентите, изпреварвайки европейските конкуренти

Make Money Not War: Истинският план на Тръмп (и Уиткоф) за мир в Украйна

Тя добавя, че по-настоятелният подход „е нещо, което разглеждаме. Засега не мисля, че е имало нужда от това. Трябва и да направим крачка назад и да анализираме добре какво точно цели агресорът. Вероятно не бива да изпадаме в истерия. Имаме собствено ръководство и трябва да му се доверяваме, защото е достатъчно стабилно.“

Драгоне признава, че едно от предизвикателствата е, че НАТО и неговите членки имат „много повече ограничения от нашия опонент — заради етика, законодателство, юрисдикция. Това е проблем. Не бих казал, че е губеща позиция, но е по-сложна.“

Ръководителят на Военния комитет на НАТО подчертава, че ключовият тест е предотвратяването на бъдеща агресия.

„Как се постига възпирането - чрез ответен удар, чрез превантивен удар - това е нещо, което трябва да анализираме задълбочено, защото в бъдеще може да има още по-голям натиск в тази посока.“