Владимир Путин затвърди основните си условия за прекратяване на войната в Украйна, заявявайки, че Русия ще прекрати огъня само ако украинските сили се изтеглят от териториите, които Москва претендира.

Руският президент отдавна настоява за юридическо признаване на украинските територии, които Русия е завзела със сила. Сред тях са южният полуостров Крим, анексиран през 2014 г., и източният регион Донбас, който Москва в момента контролира в по-голямата си част.

За Киев - който категорично отказва да се откаже от териториите в Донбас, които продължава да държи - възнаграждаването на руската агресия е напълно неприемливо.

След речта на Путин украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия „пренебрегва“ усилията „истински да сложат край на войната“.

Говорейки пред журналисти по време на посещение в Киргизстан, Путин обвини Киев, цититран от BBC, че иска да воюва „до последния украинец“ - на което, по думите му, Русия „принципно също е готова“.

Той повтори позицията си, че Русия има инициативата на бойното поле и боевете ще приключат едва когато украинските сили се изтеглят от Донбас, който включва регионите Луганск и Донецк.

„Ако не се изтеглят, ще постигнем това със сила“, каза той.

Новата инициатива на САЩ дестабилизира Киев и допълнително отслабва атлантическия алианс, смятат анализатори

Русия преследва мирно споразумение с Украйна - но според собствените си условия

Въпреки това бавният напредък на Русия в Източна Украйна идват с големи човешки загуби. Според базирания в САЩ Институт за изследване на войната при този темп на настъпление на Москва биха ѝ били нужни почти още две години, за да завладее останалата част от Донецка област.

Изявленията в четвъртък са първият път, когато Путин коментира трескавата дипломация от последната седмица, в която САЩ и Украйна проведоха интензивни разговори върху мирен план, за който се съобщава, че е бил изготвен още през октомври от американски и руски представители.

Изявленията на Путин в четвъртък са първият му коментар за интензивните дипломатически маневри през последната седмица, когато САЩ и Украйна проведоха напрегнати разговори около мирен план, за който се съобщава, че е бил подготвен още през октомври от американски и руски представители.

Този план, силно наклонен към руските искания, впоследствие е бил преработен по време на разговорите между украински и американски преговарящи в Женева. В швейцарския град са присъствали и европейски представители.

Смята се обаче, че документът не засяга въпроса за окупираните територии, който - наред със сигурностните гаранции за Украйна - остава най-сериозната точка на спънка между Москва и Киев.

Американска организация е идентифицирала няколко рядко обсъждани, но потенциално ключови санкции, които според нея могат сериозно да нарушат способността на руските сили да водят войната в Украйна

„Ахилесовата пета“ на Русия – химикали, смазки и военни гуми

Путин заяви, че новият редактиран проект вече е представен на Русия и че той може да послужи като „основа“ за бъдещо споразумение за прекратяване на войната. В същото време подчерта, че е „абсолютно необходимо“ да се обсъдят „някои конкретни пунктове, които трябва да бъдат формулирани на дипломатически език“.

Попитан за възможността Крим и Донбас да бъдат признати като де факто под руски контрол, но не и юридически, Путин отговори: „Точно това е темата на нашата дискусия с американските ни партньори.“

Той потвърди, че се очаква американска делегация, включително специалният пратеник Стив Уиткоф, да пристигне в Москва през първата половина на следващата седмица. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред репортери, че към Уиткоф може да се присъедини и зетят му Джаред Къшнър.

Във видеообръщение късно в четвъртък Зеленски каза, че украинска и американска делегация ще се срещнат „за да превърнат договореното в Женева в рамка, която ни поставя на пътя към мир и гаранции за сигурност“. Той не спомена имена, но началникът на президентската канцелария Андрей Ермак посочи, че министърът на сухопътните войски на САЩ Дан Дрискол трябва да посети Киев по-късно през седмицата.

В сряда Тръмп заяви, че има „само няколко оставащи точки на разногласие“ между Русия и Украйна, като даде да се разбере, че евентуална среща с президента Зеленски ще има само ако мирно споразумение бъде предварително договорено.

В изявленията си пред журналисти Путин отново демонстрира презрение към украинското ръководство, което определи като нелегитимно.

Затова, добави той, „няма смисъл“ да се подписват каквито и да било документи с него. Украйна е под военно положение от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. и затова не може да проведе редовните избори.

По-рано тази година украинският парламент единодушно потвърди легитимността на президента Зеленски, чийто мандат формално изтече през пролетта. Путин също отхвърли предупрежденията на европейски лидери, че Русия може да нападне европейски държави през следващите десетилетия. „Това наистина звучи смешно за нас“, каза той.

Докато Белият дом звучи оптимистично за последния дипломатически опит за мирни преговори, европейските лидери не спират да изразяват скептицизъм дали Путин наистина има намерение да прекрати войната. В сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обвини Русия, че поддържа мислене от епохата след Втората световна война и гледа на Европейския континент като на „сфера на влияние“, в която суверенни държави могат да бъдат „разчленявани“.