Европейските държави подготвят спешен план Б, който да предотврати изчерпването на средствата на Украйна в началото на следващата година. Мярката се обсъжда в случай че не бъде постигнато навреме споразумение за използването на замразените руски активи за финансиране на военните нужди на Киев.

Преди месец лидерите на ЕС се надяваха да постигнат консенсус по предложението за използване на блокираните резерви на Москва за „репарационен заем“ от 140 млрд. евро за Украйна. Планът обаче се сблъсква със силната съпротива на белгийския премиер Барт Де Вевер, тъй като активите се съхраняват в брюкселска институция. 

Сега, на фона на мирните разговори и изчерпващите се финансови ресурси на Киев, въпросът какво да се предприеме по отношение на руските активи става още по-належащ. „Ако не действаме, други ще го направят преди нас“, коментира служител на ЕС, цитиран от POLITICO.

„Натискът остава единственият език, на който Русия отговаря, ще продължим да го увеличаваме, докато не се появи истинска готовност да се ангажира с надежден път към мир“, заявява председателят на ЕК пред европейските депутати

Фон дер Лайен пред ЕП: Суверенитетът на Украйна трябва да бъде запазен. Нейното бъдеще е в нашия Съюз

Европейски представители предполагат, че дипломатическата кампания за мир на президента на САЩ Доналд Тръмп може да засили подкрепата за използването на замразените средства под формата на репарационен заем. Съгласно плана Русия би била задължена да върне сумата само ако се съгласи да изплаща военни щети – възможност, която към момента изглежда малко вероятна.  

Очаква се председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да разпореди изготвянето на проектотекст за репарационния заем в следващите дни, тъй като натискът за решение расте.

Въпреки интензивните преговори между Белгия и Комисията в последните седмици, Де Вевер продължава да има притеснения относно правната отговорност и възможните ответни мерки на Москва, ако средствата бъдат използвани.

Експертите в Брюксел работят все по-активно върху друг вариант за финансиране  на Украйна в случай че репарационният заем не бъде договорен навреме за срещата на върха на 18 декември.

Един от набиращите подкрепа варианти е т.нар. „мостов заем“, финансиран чрез общи европейски заеми, които да поддържат Украйна през първите месеци на 2026 г., казват четирима служители. Това ще осигури допълнително време за постигане на приемливи за Белгия условията на репарационния заем. 

Американският президент съобщи, че неговият пратеник Стив Уиткоф ще пътува до Москва следващата седмица за среща с руския президент Владимир Путин

Тръмп заяви, че няма твърд краен срок за сделка между Русия и Украйна

Според двама дипломати ЕС може да изисква Украйна да върне този мостов заем, щом страната получи средствата по дългосрочния репарационен механизъм.

Във вторник посланиците на страните от ЕС обсъждат опциите с Европейската комисия. Франция, Германия, Нидерландия, Литва и Люксембург настояват Комисията да продължи работа по различни модели за финансиране на Украйна.

Перспективата за използване на мостово финансиране е повдигната още на 4 ноември от еврокомисаря по икономиката Валдис Домбровскис, който отбелязва: „Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще стане.“

Макрон заявява, че европейските съюзници ще финализират „в следващите дни“ решение, което ще „осигури финансиране“ и „ще даде предвидимост на Украйна“.

В дългосрочен план репарационният заем се смята за единствено устойчиво решение, тъй като държавите членки не желаят да използват националните си бюджети за  подпомагането на Киев. Мнозина вече изпитват натиск от дефицити и високи разходи за заеми. Именно затова убеждаването на Белгия е ключово.

„Надяваме се да преодолеем тяхното колебание“, отбелязва пред POLITICO дипломат от ЕС. „Наистина не виждаме друга възможност освен репарационния заем.“ Една идея е да се „комбинира репарационният заем с някоя от другите опции“, допълва той. Но това „не бива да отнема много време, защото ситуацията е спешна и натискът расте“.

Все още обаче има проблеми с идеята за мостов заем чрез общ европейски заем – подобен механизъм би изисквал единодушна подкрепа от всички членки на ЕС, а Унгария отдавна се противопоставя на нови финансови мерки в подкрепа на Украйна.

Външният министър на Русия намеква, че страната ще се оттегли, ако предложението се различава съществено от договореното на срещите в Аляска

Москва срещу модифицирания мирен план за Украйна: „Без духа на Анкъридж няма сделка за Украйна“, каза Лавров

Възможно е обаче заемът да бъде представен като средство за възстановяване, а не за военни нужди – ход, който може да улесни приемането му.

Допълнителен фактор е и ускоряването на мирните преговори, водени от администрацията на Тръмп. Последните версии на мирния план предвиждат използването на замразените активи за възстановяването на Украйна. Миналата седмица европейските представители реагират остро срещу по-ранните американски предложения Вашингтон да извлича печалба от използването на тези активи.

Сега дипломатите се надяват да са убедили екипа на Тръмп, че именно Брюксел трябва да има последната дума за съдбата на активите, както и за графика на евентуално отменяне на санкциите срещу Русия и за пътя на Украйна към членство в ЕС.