Американски и украински представители отчетоха напредък в усилията за прекратяване на войната с Русия след разговори в Женева, но не дадоха подробности за това как ще бъдат преодолени дълбоките разногласия между Москва и Киев.

Говорейки пред журналисти след ден преговори с украински и европейски представители, държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че е постигнат „огромен“ напредък, определяйки деня като един от най-продуктивните до момента.

„Оптимист съм, че ще стигнем до споразумение в съвсем разумен срок“, каза той.

Рубио уточни, че разговорите ще продължат, за да бъдат решени оставащи проблеми. „Не искам да обявявам победа или нещо окончателно. Остава още работа“, каза той.

Рубио каза, че американската и украинската страна са преминали през цялото американско предложение точка по точка: „Правим промени, корекции, с надеждата да стесним различията и да се доближим до нещо, с което и Украйна, и САЩ ще бъдат съгласни.“

Държавният секретар на САЩ отказа да каже дали има пробив по някои от най-спорните точки в 28-точковия план, включително искането Украйна да се откаже от територии в Донбас, които все още контролира. В неделя Рубио заяви още, че окончателният текст на споразумението ще трябва да бъде одобрен от президентите на Украйна и САЩ, преди да бъде изпратен на Москва.

В цитирано от The Wall Street Journal официално изявление Белият дом също приветства проведените в Женева разговори с Украйна, наричайки ги конструктивни, и заяви, че двете страни са преработили предложението на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната с Русия.

В текст, който не съдържа конкретни детайли, Белият дом съобщи, че разговорите са довели до „обновена и прецизирана рамка за мир“. Тя трябва „напълно да защити суверенитета на Украйна и да доведе до устойчив и справедлив мир“.

Общо изявление на САЩ и Украйна определи разговорите като „конструктивни, фокусирани и уважителни“

„Дискусиите показаха съществен напредък в изравняването на позициите и в определянето на ясни следващи стъпки. Те потвърдиха, че всяко бъдещо споразумение трябва напълно да защитава суверенитета на Украйна и да осигури устойчив и справедлив мир“, се казва в текста. Съвместната декларация, цитирана от WSJ подчертава, че остава работа до финално споразумение, но страните са се договорили „да продължат интензивната работа по общите предложения през следващите дни“.

Срещата в Женева започна на фона на нарастваща неяснота около американската позиция по плана за прекратяване на войната с Русия

Тръмп напада украински и европейски лидери при старта на мирните преговори

Първоначалният 28-точков план на администрацията на Тръмп породи тревога в Европа и Украйна, тъй като според критиците застрашав украинския суверенитет и сигурност.

Разговорите започнаха под сянката на напрежение, след като в петък Тръмп даде на Украйна срок до четвъртък да отговори на предложението, а в неделя американскиятт президент нападна в социалните мрежи европейски и украински лидери заради неспособността им да постигнат примирие.

Белият дом засили натиска върху Украйна и съюзниците ѝ да приемат сделка с Москва, пораждайки тревога в европейските столици, както и във Вашингтон, че САЩ може да се приближават към руските искания.

Reuters съобщи в неделя, че Великобритания, Франция и Германия са изготвили свой ревизиран проект, за който Рубио каза: „Не съм виждал никакви контрапредложения.“

Брюксел настоява, че всяко решение трябва да гарантира суверенитета на Украйна и да не легитимира промяна на граници със сила.

Европейският отговор: Пълен текст на контра-предложението към американския мирен план за Украйна

Неделните разговори белязаха края на уикенд, изпълнен с резки дипломатически обрати. След като първо настоя Украйна да приеме плана до четвъртък, Тръмп заяви, че предложението не е „окончателната оферта“. Малко по-късно Рубио уж се дистанцира от документа, преди впоследствие да настоява, че САЩ са негов автор. Рубио в крайна сметка омекоти тона, описвайки плана като „списък с потенциални идеи“, който може да бъде доразвит - а не като документ от типа „или го приемаш, или го отказваш“.

В Женева се срещнаха съветници по национална сигурност от Франция, Германия, Обединеното кралство и ЕС, заедно с американски и украински представители, сред които Рубио, зетят на Тръмп Джаред Къшнър, специалният пратеник Стив Уиткоф - един от авторите на плана - и военният секретар на САЩ Даниел Дрискол, близък до вицепрезидента Джей Ди Ванс.

Украинската делегация бе водена от Андрей Ермак, ръководител на кабинета на президента Володимир Зеленски, и от Рустем Умеров, ръководител на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. По-късно към срещата се присъединиха и европейските представители.

В изявлението си в неделя вечер Рубио заяви още, че е уверил европейските представители, че всички елементи от плана, които засягат пряко Европа и НАТО, ще бъдат изведени в „отделна писта“, тъй като изискват техния принос.

Срещата следва дипломатически опит в последния момент да бъде преработен американският план

Американски, украински и европейски представители вече са в Женева, за да обсъдят 28-точковия мирен план

Републиканските законодатели са разделени по отношение на предложението. Няколко сенатори - включително бившия лидер на републиканското мнозинство Мич Макконъл и дългогодишен съюзник на Тръмп Линдзи Греъм - го критикуваха публично.

Сенатор Том Тилис заяви: „Всяко споразумение трябва да бъде такова, каквото украинският народ желае.“

Републиканският сенатор Ерик Шмит обаче защити „реалистичния“ подход на Тръмп. „Истината е, че украинците губят отдавна“, каза той пред Fox News в неделя.

Конгресменът Майкъл Маккол, бивш председател на външнополитическия комитет на Камарата на представителите, заяви пред ABC News, че „около 80%“ от плана вероятно ще получат съгласие в Женева, но „проблем ще бъдат останалите 20% - най-трудните за договаряне“.

Европейските лидери настояват, че споразумението трябва да бъде съгласувано с тях

Макрон, Мерц и Стармър с „непоколебима подкрепа за Украйна“ след разговор със Зеленски за американския мирен план

Европейската позиция

Европейските държави предприеха активни действия да забавят американския натиск върху Украйна.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Всеки надежден и устойчив мирен план трябва първо да спре убийствата и да прекрати войната, без да засява семена за бъдещ конфликт.“

Тя изтъкна три ключови принципа:

Границите не могат да бъдат променяни със сила.

Като суверенна държава Украйна не може да бъде ограничавана в числеността на своите въоръжени сили.

Ролята на Европейския съюз в гарантирането на мира трябва да бъде отразена ясно.

Първоначалният американски план нарушаваше няколко дългогодишни украински червени линии, включително изискване за предаване на останалата част от Донецка област - територия, която Русия не успява да завладее от 2014 г.

Има опасения, че Тръмп може да оттегли американската подкрепа за Украйна от разочарование, което би оставило Зеленски и страната му в изключително уязвима позиция..

Европейските дипломати очакват през следващата седмица нови срещи между Франция, Германия и Обединеното кралство. Възможни участници са също Полша, Финландия и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.