Зеленски: Украйна е изправена пред избора да загуби „достойнството си“ или американската подкрепа
Президентът на Украйна заяви, че страната е в един от най-трудните моменти в своята история след информацията за американско-руския мирен план
&format=webp)
Президентът на Украйна Володимир Зеленски предупреди, че страната рискува да се изправи пред избор между това да загуби подкрепата на САЩ, или да се откаже от достойнството си, приемайки суров мир с Русия, докато Вашингтон засилва натиска върху Киев да подпише споразумение, изготвено съвместно с Москва.
Думите на Зеленски, изречени в телевизионно обръщение към нацията в петък, дойдоха ден след като САЩ представиха 28-точков план, който прекрачва редица от дългогодишните „червени линии“ на Киев. Междувременно европейските съюзници на Украйна определиха предложенията като „капитулация“ спрямо исканията на Москва.
„Сега Украйна може да се окаже пред много труден избор - или загуба на достойнство, или риск от загуба на ключов партньор“, каза Зеленски, подчертавайки, че страната преживява „един от най-трудните моменти в своята история“.
Планът, изготвен от съветници на американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин, предвижда Киев да отстъпи значителни територии, които в момента контролира. Той включва и други съществени отстъпки към Москва, сред които забрана Украйна някога да стане член на НАТО.
Зеленски заяви, че няма да отхвърли инициативата априори, но ще „предложи алтернативи“ и ще „работи спокойно със САЩ и всички партньори“. „Определено няма да дадем на врага повод да каже, че Украйна не желае мир, че именно тя саботира процеса и не е готова за дипломация“, добави той.
Според двама запознати с разговорите източници на Financial Times американската страна е „подсказала“ на Киев, че жизненоважните разузнавателни данни и доставки на оръжие могат да бъдат прекратени, ако Зеленски не подпише предложението.
В знак на видимо разминаване със САЩ, съвместна декларация между Зеленски и лидерите на Франция, Германия и Обединеното кралство противоречи на части от плана.
Европейските лидери настояват, че сегашната фронтова линия между украински и руски контролирани територии трябва да бъде „изходна точка за всяко бъдещо разбирателство и че украинските въоръжени сили трябва да останат способни ефективно да защитават суверенитета на Украйна“.
Коментарите последваха след телефонен разговор в петък между Зеленски, френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър.
В изявлението се приветстват „усилията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна“, но едновременно се обещава „да продължи преследването на целта да бъдат защитени жизненоважните европейски и украински интереси в дългосрочен план“.
Очаква се телефонният разговор да бъде последван от лични срещи на лидерите по време на срещата на Г-20 в Йоханесбург. Според участници в интензивните дипломатически разговори европейските столици, неподготвени за подобен план, са останали шокирани от мащаба на американския натиск върху Украйна да се съгласи.
„Все още го анализираме, но процесът се движи много по-бързо, отколкото предполагахме“, казва един от източниците на FT. „На практика това означава капитулация.“
Антонио Коща, председател на Европейския съвет, заяви, че ЕС „не е бил информиран официално“ за никакви мирни предложения.
Украински представители казаха в четвъртък, че САЩ очакват Зеленски да подпише споразумението „преди Деня на благодарността“, който е следващата седмица.
Високопоставен европейски чиновник отбелязва пред FT: „Връщаме се в изходна позиция“, визирайки широкоразпространените страхове от началото на годината, че Тръмп ще принуди Киев да приеме руските условия за мир - или да загуби американската военна подкрепа.
САЩ прекратиха споделянето на разузнавателни данни и забавиха доставките на оръжие по-рано тази година, но впоследствие предоставиха информация, която подпомогна украинските удари по руски енергийни обекти.
Последният план тревожи европейските правителства не само заради предвиденото признаване на украинските територии Крим, Луганск и Донецк като „де факто руски“, но и заради предложената забрана за разполагане на сили на НАТО в Украйна.
Съгласно плана, американските санкции срещу Русия ще бъдат отменяни поетапно, а Москва ще бъде поканена да се присъедини отново към Г-8 - с което ще се сложи край на международната ѝ изолация след пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г. и насилственото анексиране на Крим през 2014 г.
Предложението предвижда също така 100 млрд. долара от замразените руски държавни активи да бъдат използвани за проекти за възстановяване, от които ще се възползват американски компании.
Паниката сред европейските столици напомни за по-ранни случаи през тази година, когато администрацията на Тръмп правеше предложения към Украйна без да информира или консултира европейските партньори.
„Европейците бяха изпаднали в изключително самодоволство в отношенията си с администрацията на Тръмп“, коменитра Муджтаба Рахман, управляващ директор в Eurasia Group. „Този последен план е навременен сигнал, че в администрацията все още има много сили, които продължават да поставят Русия над трансатлантическите отношения.“
Цените на украинските доларови облигации с падеж през 2035 г. се повишиха с 1,5 цента до над 52 цента за долар, на фона на очакванията, че ранният край на войната ще увеличи вероятността за изплащането им.
Дългът се е повишил с 10% през последните три търговски дни вследствие на новините за американско-руския мирен план.
Европейските отбранителни акции, които се покачиха рязко тази година покрай увеличените разходи за отбрана, спаднаха в петък: индексът Stoxx 600 Aerospace & Defence загуби 3%.
Акциите на Rheinmetall се понижиха с над 6%, а тези на Renk Group - германски производител на двигатели и системи за военни превозни средства - паднаха с 8.4%.
Цените на петрола също се понижиха: Brent спадна с над 2% до 61.99 долара за барел.



)




&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)