САЩ и Русия с мирен план, който поставя Украйна на ръба на капитулация
Предложението включва значителни териториални отстъпки от страна на Киев и съкращаване на украинската армия
&format=webp)
Американски и руски представители са подготвили широкомащабно предложение за прекратяване на войната в Украйна, което включва значителни териториални отстъпки от страна на Киев и съкращаване на украинската армия. Това съобщават източници, запознати с процеса, цитирани от Financial Times.
Проектът, изготвен от специалния пратеник на Доналд Тръмп, Стив Уиткоф, и Кирил Дмитриев – ръководител на Руския фонд за преки инвестиции и близък съюзник на Владимир Путин, предвижда крайно тежки условия за Украйна. Той дава на Русия безпрецедентен контрол над военния и политическия ѝ суверенитет. За Киев подобен документ вероятно би се равнявал на капитулация.
Двамата представители са оформили неофициален, но ключов канал за комуникация между Москва и Вашингтон, като остава неясно дали администрацията на Тръмп официално стои зад плана, отбелязва Guardian.
Планът е бил представен на Киев тази седмица от Уиткоф, който се е срещнал в Маями със сегашния секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и бивш министър на отбраната Рустем Умеров, за да обсъдят всички 28-те точки, твърдят двама души, запознати с разговорите. Те посочват, че Уиткоф е дал ясно да се разбере, че очаква Володимир Зеленски да приеме условията, въпреки че много от тях отдавна са считани за „червени линии“ за страната.
Според информация на Financial Times и Reuters проектът би изисквал Украйна да се откаже от контролирани от нея територии в източната част на страната и да намали наполовина числеността на армията си – условия, които президентът нееднократно е определял като неприемливи.
Още по-значимо е, че планът предвижда отказ от ключови категории въоръжение и ограничаване на американската военна помощ, която е жизненоважна за отбраната на страната. Това би оставило Украйна по-уязвима към бъдеща руска агресия.
Освен това се забранява присъствието на чуждестранни войски на украинска територия и се прекратяват доставките на западни далекобойни оръжия, способни да достигат дълбоко в Русия.
Планът включва и изискване руският език да бъде признат за официален държавен език в Украйна, както и да бъде даден формален статут на Украинската православна църква (Московска патриаршия) – искания, които отдавна са част от политическия дневен ред на Кремъл.
Един източник описва документа като „много общ“ и „силно наклонен в полза на Русия“. Друг го определя като „много удобен за Путин“.
„Това не е план, а смесица от реални предложения и добри намерения,“ посочва руски източник. „Но част от него е напълно неприемлива за Украйна.“
Съществуването на документа, вдъхновен от подобно предложение на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Газа, е разкрито първо от Axios. Засега Белият дом не е потвърдил или предоставил повече подробности.
Вашингтон неведнъж е твърдял, че е близо до мирно споразумение между Русия и Украйна, но предишните предложения се проваляха, защото удовлетворяваха почти изцяло исканията на Москва, докато поставяха тежки условия пред Киев.
В сряда вечер държавният секретар на САЩ Марко Рубио изглежда реагира на публикациите, като заяви, че трайният мир ще изисква „и двете страни да приемат трудни, но необходими компромиси“.
„Затова работим и ще продължим да работим по списък с потенциални идеи за прекратяване на войната, основани на мнението и на двете страни,“ написа Рубио в X.
Предложението идва в момент, когато политическата позиция на Зеленски в Украйна е отслабена заради корупционен скандал, в който са замесени няколко негови приближени.
Скандалът окуражи представители на опозицията и предизвика напрежение в партията „Слуга на народа“. Част от депутатите публично поискаха оставката на началника на канцеларията на президента Андрий Ермак и предложиха създаване на правителство на единството, което би ограничило властта на Зеленски.
Развитието на събитията също така дава на Вашингтон възможност да засили натиска върху Киев за сделка при по-неблагоприятни условия.
Междувременно Русия извърши масирана атака в Западна Украйна, поразявайки няколко многоетажни сгради в Тернопол, както и енергийни съоръжения в Ивано-Франкивск и Лвов. Москва води системна кампания за унищожаване на украинската гражданска енергийна инфраструктура преди зимата.
Жителят на Тернопол Олег Грицишин, който живее на шестия етаж на една от ударените сгради, разказва, че гъстият дим мигновено е отрязал всички пътища за евакуация и го е блокирал в апартамента.
„Имаше няколко силни експлозии. Когато се опитах да се облека, в коридора вече имаше черен дим. Гореше,“ казва той пред Guardian. „Беше невъзможно да изляза, въпреки че опитах два пъти.“
По думите му прозорците в жилището са останали непокътнати, а той е бил спасен по-късно и лекуван за високо кръвно налягане. В социалните мрежи се появи и видео от момента, в който ракетата удря сградата.
По данни на украинското министерство на вътрешните работи 25 души, включително три деца, са загинали, а 73 други са ранени. Свидетели твърдят, че ударът се е случил към 5:30 сутринта, когато повечето хора още са спели.
Зеленски, който в сряда се срещна в Анкара с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, определи визитата като опит за „съживяване на преговорите“ и постигане на „справедлив мир“. Той призова западните партньори да засилят натиска върху Русия, включително с повече системи за противовъздушна отбрана.
„Всеки дързък удар срещу нормалния живот на украинците показва, че натискът върху Русия е недостатъчен,“ написа Зеленски в X. „Ефективните санкции и помощта за Украйна могат да променят това.“
Потенциалните мирни преговори са блокирани от месеци заради максималистичните искания на Москва. В четвъртък Зеленски ще се срещне с висша делегация от американски военни представители. Американският военен секретар Даниел Дрискол пристигна в Киев в сряда, за да обсъди „усилията за прекратяване на войната“, информират от посолството на САЩ.
Киев и Москва не са провеждали преки преговори от лятото, а дипломатическите усилия са почти замразени след последната среща между Тръмп и Путин в Аляска през август. Въпреки твърденията на Кремъл, че е отворен за диалог, Москва не показва готовност да смекчи исканията си.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков коментира в сряда, че няма „никакъв съществен напредък“ по мирните инициативи. Министерството на външните работи в Москва също отрече да има информация за ново американско предложение. Говорителката Мария Захарова подчерта, че Русия не е получавала предложение за мир „от такова ниво“ от Вашингтон.
„Ако американската страна беше изготвила подобни предложения, те щяха да бъдат предадени по установените дипломатически канали“, пояснява тя.



)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)