Репресивният апарат на Путин се обръща навътре и посяга на собствените си привърженици

В продължение на години прокремълски коментатори възхваляват Владимир Путин като един от „великите мъже в историята“ по чуждестранни медии. Военни блогъри събират средства за руската армия и разпространяват открито геноцидна риторика по отношение на Украйна.

Други, като украинския доброволец и коментатор в контролираната от държавата медия RT, съжаляват публично, че Москва не е започнала пълномащабното си нахлуване по-рано.

Това са хората, които процъфтяват в днешна Русия – общество, в което безусловната лоялност и фанатичната подкрепа за войната в Украйна се възнаграждават с пари, влияние и статус.

Но сега същите тези фигури заедно с други прокремълски личности  стават мишена на същата държавна машина, която доскоро ги издигаше. Репресивният апарат на Путин се обръща срещу собствените си поддръжници, пише Пьотър Сауер, кореспондент на Guardian за Русия.

Колко дълго руската икономика може да финансира фронта

Чистка сред вярващите

Политическият анализатор Сергей Марков и военният блогър Роман Альохин са обявени тази година за „чуждестранни агенти“ – етикет, който доскоро се използваше само срещу опоненти на Кремъл. С негативен съветски привкус, този статут задължава лицата да се обозначават като „чуждестранни агенти“ във всички свои публикации и в социалните мрежи и им налага тежки финансови ограничения.

Миналата седмица украинката Татяна Монтиан, коментаторка и доброволка, също е включена в официалния списък с „терористи и екстремисти“ – обозначение, което обикновено се прилага спрямо хора, считани за най-опасните врагове на Кремъл, сред тях членове на екипа на покойния Алексей Навални.

Според анализатори случаите показват нова тенденция – властта започва да прочиства не само опонентите си, но и собствените си поддръжници, докато различни фракции в системата се изправят една срещу друга.

 „Първо тръгнаха срещу антивоенните гласове. Сега такива вече няма, но репресивната машина не може да бъде спряна“, казва руският политолог Екатерина Шулман.

Без официални обяснения

Москва не предлага официално обяснение за новите репресии, а на пръв поглед всяка от трите истории изглежда различна.

 Марков, който поддържа връзки с политически среди в Азербайджан, вероятно е изпаднал в немилост след влошаването на отношенията между Москва и Баку.

Альохин е обвинен в злоупотреба със средства, събирани за фронта, след като показва в социалните мрежи нов спортен автомобил и скъп часовник.

Монтиан също е разследвана за предполагаемо неправомерно използване на дарения.

Но под тези конкретни причини, отбелязват наблюдателите, се крие по-дълбок конфликт.

„Нашите скъпи приятели в Москва“ - две нови книги описват как Путин изолира Русия от Запада

Лоялисти срещу милитаристи

Според Шулман това е сблъсък между два лагера – ветераните на пропагандата, тясно свързани с Министерството на отбраната и Кремъл, наричани „лоялисти“, и разрасналото се ултранационалистическо движение от военни блогъри и доброволци, известно като „Z-блогъри“ („Z“ се превръща в символ на руската инвазия).

Съставено от стотици влиятелни блогъри и активисти, движението се оформя малко след пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г., когато става ясно, че армията не успява да си осигури дори основно оборудване. Доброволците започват да събират пари, да купуват дронове и автомобили и да доставят припаси директно на фронта.

Тези твърдолинейни „милитаристи“ често открито критикуват начина, по който се води войната, а относителната им независимост от държавата води до ответна реакция от Москва.

„Автокрациите се страхуват от всякаква гражданска мобилизация,“ пояснява Шулман, цитирана от Guardian. „Всеки автентичен обществен импулс  дори и провоенен се възприема като заплаха.“

Битка за влияние и пари

Кремъл и преди е действал срещу част от провоенното движение, като най-яркият пример е арестът през 2024 г. на крайнодесния коментатор Игор Гиркин. Впоследствие е осъден на 4 години затвор заради публични призиви към екстремистка дейност. Случаят илюстрира как Кремъл реагира не само срещу либералната опозиция, но и срещу радикални националисти, когато те поставят под въпрос легитимността на властта.

Сега, с милиарди рубли, насочени към войната, на преден план излиза и борбата за ресурси.

„В основата си конфликтът е борба за пари и влияние“, посочва Иван Филипов, руски изследовател и писател, който изучава провоенните движения.

Той описва как Владимир Соловьов – влиятелен телевизионен пропагандист и лице на лагера на „лоялистите“, оглавява усилията за отстраняване на военните блогъри и доброволци, разгневен от факта, че мнозина от тях събират повече средства за фронта от собствената му държавно одобрена благотворителна фондация.

Тръмп срещу петрола на Путин: Бележат ли санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ края на търпението на Вашингтон?

„Машината трябва да се храни“

Иронията на тази репресивна кампания не убягва на старите противници на режима.

„Любопитно е да гледаш как хора, които никога не протестираха, когато либерали бяха хвърляни в затвора, сега откриват, че в Русия правосъдието е избирателно и всеки може да бъде арестуван без причина“, коментира Филипов.

По думите му това напомня за стария съветски рефрен „Другарю Сталин, станала е ужасна грешка“, произнасян от верни комунисти, които твърде късно осъзнават, че чистките няма да пощадят дори най-лоялните.

„Това е някакво недоразумение,“ настоява Марков часове след като е обявен за „чуждестранен агент“.

Альохин, от своя страна, използва изрази, характерни за правозащитни организации, като твърди, че законът за „чуждестранните агенти“ „нарушава самата руска конституция“ и представлява „сериозно посегателство срещу гражданските права“.

Екатерина Шулман очаква още арести. След като повечето антивоенни гласове вече са или в затвора, или в изгнание, системата, казва тя, е принудена да си търси нови врагове.

 „Репресивният апарат на Русия трябва да изпълнява нормата си. Машината трябва да се храни“, заключава тя.