Когато Владимир Путин изпрати най-малко 19 дрона в Полша миналата седмица, това беше послание: той не планира да прекрати войната си срещу Запада в близко бъдеще.

Руското нахлуване във въздушното пространство на НАТО следва седмици на въздушни атаки в Украйна, които убиха десетки цивилни, повредиха делегациите на ЕС и Великобритания и за първи път удариха правителствена сграда в центъра на Киев.

Далеч от това да е готов да сключи мирно споразумение с Украйна под натиска на американския президент Доналд Тръмп, Путин е обвързал политическото си оцеляване с тлеещия конфликт със Съединените щати и техните съюзници, пише в свой анализ за POLITICO нидерландският журналист Ева Хартог.

Тя цитира Николай Петров, старши анализатор в New Eurasian Strategies Center в Лондон, който е категоричен: „Путин е президент на войната. Той няма интерес да я прекрати“.

Според него след като се е превърнал във военен лидер, връщането му към ролята на президент във време на мир би било равносилно на понижение.

„Независимо от условията, той не може да се откаже от сегашната си роля“, смята Петров.

Докато пълномащабната война на Путин срещу Украйна навлиза в четвъртата си година, руският президент вероятно има най-голям повод за оптимизъм от началото на войната, когато Кремъл се надяваше да превземе съседната страна за броени дни. Сега - с украински сили, парализирани от липса на оръжия и човешки ресурси - Русия навлиза все по-дълбоко. Но напредъкът на Москва е бавен – и скъпоструващ. Въоръжените сили на Кремъл са понесли около един милион жертви, а конфликтът се отразява зле на руската икономика, която е заплашена от рецесия, припомня още нидерландският журналист, като добавя, че от политическа гледна точка прекратяването на конфликта е свързано с рискове.

Строгият контрол на Кремъл върху медиите и интернет вероятно ще му позволи да представи мирното споразумение на повечето руснаци като победа. Но руският президент не се тревожи за тях. След като либералната опозиция в Русия е унищожена, малка, но гласовита група националисти представлява най-голямата заплаха за неговото управление, продължава Петров и акцентира, че „той им е обещал грандиозна победа, не само над Украйна, но и над това, което Кремъл нарича „колективен Запад“.

„Сред ястребите във военно-политическия елит има желание да се унищожи НАТО“, обяснява и Александър Баунов, бивш руски дипломат, а сега старши научен сътрудник в Carnegie Russia Eurasia Center, пред руската редакция на DW. „Целта е да се покаже, че НАТО е безполезна“.

Откакто Путин се срещна с Тръмп в Аляска миналия месец на срещата, която американският президент обяви като посветена на постигането на примирие, Москва е засилила хибридната си война срещу Европа, според военни анализатори. Преди инцидента от вторник руски дронове многократно са навлизали в полското въздушно пространство от съседна Беларус, обикаляйки градовете, преди да се върнат. През август руски дрон се разби на около 100 километра югозападно от Варшава.

Според WELT пет от дроновете, които пресякоха границата с Полша, са летели по пряк курс към база на НАТО, преди да бъдат пресечени от нидерландски изтребители F-35.

В статия, публикувана два дни преди дроновете да преминат в Полша, Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, обвини Хелзинки, че планира атака, заплашвайки, че тя „може да доведе до краха на финландската държавност – веднъж завинаги“. Според анализатори, цитирани в анализа на POLITICO, реториката в статията прилича на тези на Кремъл преди пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Москва също така започна да премества важни индустрии, включително корабостроенето, на изток, далеч от границата с НАТО, акцентира Петров. В петък Русия започна мащабни военни учения с Беларус, включително точно от другата страна на полската граница. Очаква се те да приключат във вторник.

„Каквото и да постигне Путин в Украйна, конфронтацията със Запада няма да приключи там. Тя ще продължи под различни форми“, обяснява експертът. „Включително и военни“.

С действия като нахлуването в Полша Путин отправя предупреждение към Тръмп и европейските лидери, които обсъждат предоставянето на гаранции за сигурността на Киев след евентуално мирно споразумение, съгласен е и Кирил Рогов, основател на мозъчния тръст Re:Russia: „Путин показа, че днес може да атакува страните от НАТО, а те нямат защитни системи“.

Смесените сигнали на Тръмп относно ангажимента му към НАТО и нежеланието му да се придържа към собствените си срокове, когато става въпрос за налагане на санкции на Москва, дават на Путин увереността, че може да се измъкне, казва още Баунов.

Според него нападения като това в Полша имат за цел да подкопаят ангажимента на западния военен алианс към колективна отбрана с малки офанзиви, които тестват готовността му да реагира.

Надеждата, предупреждава Баунов, е да се разкрие военният алианс като беззъб тигър.

Досега реакцията от Вашингтон подхранва тези опасения. В четвъртък Тръмп повтори тезата на Москва, като заяви пред репортери, че „може да е било грешка“.

Кремъл отхвърли обвиненията, че дроновете са били умишлена провокация. Руското министерство на отбраната заяви, че „не е имало планове за атака срещу обекти“ в Полша.

Беларус, която според полски официални лица е послужила като стартова площадка за някои от дроновете, заяви, че нахлуването може да е резултат от инцидент, дължащ се на „електронно заглушаване“.

„Това е типичен подход за Путин - тролинг и проучване“, казва Рогов. „Той харесва нещата да са двусмислени, така че да могат да се тълкуват както като умишлени, така и като случайни“.