Русия прие мащабни закони за укрепване на вътрешната си защита срещу украински удари с дронове и саботажни операции. Това отразява очакването на Кремъл за продължителна война с Украйна, пише Guardian.

Почти четири години след началото на войната – пълномащабно нахлуване, което според президента на Русия Владимир Путин щеше да приключи за седмици – енергийните обекти на страната са подложени на почти ежедневни атаки с дронове. Украински оперативни групи са ликвидирали редица руски военни фигури дълбоко във вътрешността на държавата.

За да засили защитата на критичната инфраструктура, руският президент тихомълком подписа указ по-рано този месец. Документът разрешава разполагането на резервисти за охрана на ключови обекти, включително рафинерии, многократно атакувани от дронове и свързвани с покачване на вътрешните цени на горивата.

Законодатели твърдят, че мярката позволява на Кремъл да призове на служба около 2 милиона души, без да обявява официална мобилизация – стъпка, която остава силно непопулярна сред обществото. Въпросните резервисти преминават ежегодни тренировки и получават скромно месечно възнаграждение за участие в „активния резерв“, но досега не са били изпращани на фронта, освен ако не са били доброволци.

Ferrero, Barilla и Calzedonia са някои от големите компании, запазили търговска дейност в Русия и след началото на войната

Италиански компании насочват 1 млрд. евро към военната машина на Кремъл, твърди Киев

Руските власти вече са разположили гъста мрежа от противовъздушни системи около уединената резиденция на Путин във Валдай, както и около елитния квартал Рубльовка, където живее политическият елит. Но страната изпитва трудности в защитата на стотиците рафинерии и други промишлени заводи, свързани с военните усилия.

Паралелно с укрепването на физическата защита на ключови обекти, руските власти въвеждат нови регулации, насочени към електронно заглушаване на полетите на украински дронове.

От 10 ноември мобилните потребители, които се връщат от чужбина, откриват, че връзката им с мрежата автоматично се блокира за 24 часа. Това е т.нар. „период на охлаждане“ за SIM картите и цели да попречи на дронове да използват граждански мобилни мрежи за телеметрия, видео или контролни сигнали – тактика, прилагана от Киев в предишни операции в дълбочина.

Ограничението доведе до хаос и объркване сред пътуващите руснаци, а жители на Псковска област, граничеща с Латвия и Естония, се оплакват, че връзката им е блокирана погрешка по новите правила.

Промените отразяват нарастващите опасения в Русия относно способността на Украйна да нанася удари с дронове дълбоко на нейна територия – тревога, която вероятно ще се засилва с подготовката на Киев да разположи далекобойни ракети близо до фронта.

Освен това новите закони представляват още един пример за държавна намеса в ежедневието на руснаците, тъй като Кремъл затяга контрола и тласка обществото към по-сериозна мобилизация.

„Русия приучава населението си към продължително полу-военно съществуване и го подготвя за още по-големи лишения, докато войната се проточва“, казва пред Guardian Андрей Колесников, независим политически анализатор от Москва.

Въпреки твърденията на Кремъл, че е отворен за преговори, Москва не показва готовност да отстъпи от широките си искания, а малцина анализатори смятат, че се готви да прекрати боевете. Заместник-председателят на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев заяви в понеделник, че войната ще продължи, докато Русия „не постигне целите си“.

През януари руската пълномащабна инвазия ще надмине по продължителност участието на СССР във Втората световна война, а според Колесников властите работят за оформяне на обществена нагласа, която да оправдае допълнителните жертви. Той посочи наскоро публикувано проучване на ВЦИОМ, според което близо 70% от руснаците са „готови да се стегнат, за да защитят страната“, ако това се наложи. Според него това е послание, което цели да подготви обществото за влошаваща се икономическа перспектива под западните санкции.

Наред с изискването за по-големи лишения властта разчита и на заплахи и психологически натиск, за да задържи контрола си над руснаците, допълва Колесников.

През последните седмици Москва рязко увеличи наказанията за саботаж, като въведе редица нови мерки.

Миналата седмица Путин подписа закон, налагащ доживотна присъда за всеки, който въвлече непълнолетни в актове на саботаж, като възрастта за наказателна отговорност бе свалена от 18 на 14 години.

Макар жертви да няма, случаят бързо се превърна в част от по-широк разговор за сигурността на инфраструктурата, през която минава значителен поток от помощ за Киев

„Безпрецедентен саботаж“: Какво означава атаката срещу полската железница, използвана за доставки към Украйна

От началото на инвазията Украйна прибягва до тайни партизански тактики – включително саботажи, целенасочени ликвидации и опити за взривяване на складове за боеприпаси, тръбопроводи и железопътни линии дълбоко в Русия. Макар украинските официални лица да дават малко информация за подобни удари, те често намекват за ролята на Киев.

Кремъл твърди, че Украйна стои зад голяма част от операциите и финансира извършителите, включително руски тийнейджъри. Съдилищата вече са осъдили най-малко 158 непълнолетни по обвинения, свързани с тероризъм и саботаж.

Кирил Кабанов, член на президентския съвет по правата на човека, защити възможността за задържане на непълнолетни като „необходима мярка в настоящия момент, тъй като сме във война“.

„Това е реалността, която за съжаление трябва да приемем.“