Италиански компании, които все още оперират в Русия, пълнят военната хазна на Кремъл въпреки активните санкции на ЕС.

Това сочат данни, събрани от Киевската школа по икономика в рамките на проекта „Напусни Русия“, съобщава Euronews.

Според Андрий Оноприенко, ръководител на проекта, италианските компании плащат около 346 млн. евро годишно, или общо около 1,037 млрд. евро от началото на пълномащабната атака срещу западния съсед на Русия.

Около половината от тях „са инвестирани във военни разходи за финансиране на войната срещу Украйна“, според Оноприенко.

Усилията да се покаже на западните компании път обратно към руския пазар идват на фона на зараждащото се разведряване между Москва и Вашингтон

Русия се отваря за западните компании, но те не бързат да се връщат

Някои са на ръба

Инициативата „Напусни Русия“ стартира с цел създаване на онлайн база данни за наблюдение на дейността на основните мултинационални компании, които все още извършват дейност в Русия през последните три години.

Базата данни класифицира компаниите според страната им на произход, сектора, в който оперират, и настоящия им статус – тоест, дали са търговски активни в Русия, дали да преустановили дейност или са напуснали в резултат на санкции.

Според данни на руските данъчни власти, финансова информация, достъпна онлайн, и мониторинг на пресата, 146 италиански компании все още оперират в Русия, като около 30 са обявили, че планират да напуснат страната в даден момент, а около 70 други са запазили юридическо присъствие на руска територия.

Останалите компании продължават да изнасят за Русия.

Profit.bg

Русия спъва напускането на западни компании с лабиринт от неясни правила

САЩ и Германия са начело в списъка

Италианският производител на шоколад Ferrero, на макаронени изделия Barilla и гигантът в производството на дамски чорапи Calzedonia са някои от компаниите, които са запазили своята търговска дейност.

Лидерите в сектора на газа и електроенергията Enel и Eni, както и дизайнерът на луксозно облекло Moncler, са сред осемте компании, прекратили дейността си в Русия.

Докато Италия е сред европейските страни с най-голям брой активни операции, страни като Германия поддържат цели 459 компании, а Обединеното кралство – над 290.

САЩ поддържат още по-голямо търговско присъствие с 810 компании.

Дори съюзниците на Русия изпращат в Санкт Петербург по-нископоставени служители и ръководители - с изключение на президента на Индонезия

Петербургският икономически форум: Западните инвеститори ги няма, но децата на Кремъл са на линия

Компании в сивите зони

Макар цифрите да са шокиращи – особено като се има предвид твърдата подкрепа на италианското правителство за украинската кауза както в политически план, така и по отношение на доставките на оръжие – повечето продукти влизат в страната чрез пропуски в законодателството или непряка търговия.

„Съществува сива зона в търговията, която не е обхваната от събраните данни и се състои от компании, напуснали пазара, но преминаващи през други канали“, обяснява Каролина Стефано, професор по руска история и политика в Университета Луис в Рим.

Макар че продуктите достигат до руските потребители, те представляват значителна тежест за икономиката поради повишените разходи за внос през трети страни или данъците, които се начисляват по пътя. „В този случай, макар и в по-малка степен, компаниите продължават да правят бизнес с Русия, но на много висока цена“, допълва професорът.

Стефано обяснява, че в някои случаи не всички продукти са включени в списъка със санкции на ЕС, което позволява на някои компании да търгуват с Русия напълно законно. „Не само това... Кремъл също така въведе мерки, които увеличиха разходите за онези, които решат да напуснат руския пазар.“, допълва Стефано.

Някои компании твърдят, че не са консултирани, преди Брюксел да „побърза“ да наложи санкции на Москва, и че тежестта от напускането е различна за различните членки на ЕС. „Много компании се почувстваха изключени предвид бързината на европейската дипломация... те изпитват чувство на несправедливост, особено ако приоритетът за насърчаване на европейска инициатива е засегнал отделните страни по различен начин.“, обяснява професорът.

„Путин не плаща за войната с доларите или юаните от износа. Той плаща с рубли, които Централната банка може да отпечата или които данъчната служба събира от предприятията“, обяснява икономист от Центъра за анализ и стратегии в Европа (CASE)

Колко дълго руската икономика може да финансира фронта

Руската икономика се движи от военните разходи

В статия, публикувана от Карнеги Русия Евразия Център, Александра Прокопенко, бивш служител на Руската централна банка, която сега е сътрудник в Карнеги, заявява, че забраните за внос активно пречат на всякаква перспектива за дългосрочен икономически растеж.

Макар това да е точно целта на санкциите – а именно да се парализира икономиката по начин, който да направи последствията от подкрепата за войната ясни за руските потребители – това ще остави трайна следа върху потенциала за растеж на една от най-големите страни.

„За страната ще бъде много трудно да премине от военна икономика към цивилизован икономически модел“, продължава Прокопенко.

Междувременно разходите, свързани с военния и отбранителния сектор, са се удвоили от около 4% на 8% от БВП или 40% от държавния бюджет.