Администрацията на Тръмп изкупува дялове в частни компании, които смята за ключови за националната сигурност. Това е необичайна нова стратегия, която вече е насочила над 10 млрд. долара публични средства и не показва признаци на забавяне.

Разрастващото се портфолио на правителството от корпоративни участия включва миноритарни дялове – или опции да бъдат придобити в бъдеще – в поне девет компании, свързани със стомана, полезни изкопаеми, ядрена енергетика и полупроводници, показва анализ на The New York Times. Всички сделки са договорени през последните шест месеца, като по-голямата част са от октомври и ноември.

През последните шест месеца администрацията на Тръмп е придобила миноритарни дялове или опции за дялове в поне девет компании в стоманодобива, минния сектор, ядрената енергетика и чиповете – включително U.S. Steel, MP Materials, Lithium Americas, Intel, Westinghouse и други – в замяна на комбинация от грантове, заеми и регулаторни одобрения.

Тези действия изглежда са продиктувани основно от съображения за национална сигурност, и като ход за намаляване на зависимостта на САЩ от чужди страни като Китай за ключови ресурси. Някои политици се надяват, че тези капиталови участия ще донесат печалба за данъкоплатците, но това съвсем не е сигурно. Много от компаниите се сблъскват с финансови трудности и може да минат години, преди да станат рентабилни.

Необичайната намеса на правителството в частния пазар поражда редица притеснения – от непрозрачността на процеса до риска от фаворизиране, корупция и изкривяване на пазара, както и вероятността за загуба на публични средства, ако инвестициите се провалят.

Арън Бартник, научен сътрудник в Колумбийския университет и бивш служител в Белия дом на Байдън, казва пред NYT, че има сериозни въпроси доколко ролята на правителството в частния сектор действително ще адресира уязвимостите за националната сигурност.

Китайският премиер Ли Цян призова за „инициатива за международно икономическо и търговско сътрудничество в областта на зелените минерали“

Китай иска глобален алианс за редкоземните елементи

„При липсата на ясно формулирана стратегия съществува опасение, че всичко това може просто да се превърне в произволни сделки, които да фаворизират приятели и да наказват врагове“.

Говорителят на Белия дом Куш Десай защитава подхода на администрацията.

„Ако стандартните политики от типа „бизнес както обикновено“ работеха, Америка нямаше да бъде зависима от чужди страни за критични минерали, полупроводници и други продукти, които са ключови за нашата национална и икономическа сигурност“, коментира той.

„Целенасочените капиталови участия на администрацията гарантират, че данъкоплатците сключват изгодни сделки и че топката наистина се придвижва напред, за да насърчи допълнителни инвестиции от частния сектор.“

Предишни администрации са се опитвали да ускорят развитието на сектори като полупроводници и чиста енергия с грантове, заеми, мита и други инструменти. Но придобиването на дялове в компании е изключително рядко.

По време на финансовата криза през 2008 г. държавата придоби акции в компании, които се сриваха или чиито фалити носеха системен риск – включително General Motors, Chrysler и гигантския застраховател AIG.

Администрацията на Тръмп предприема далеч по-агресивен и опортюнистичен подход. Нейни представители са предложили въвеждане на ценови подове за минерали, за да помогнат на американските компании да останат конкурентни спрямо евтиния внос от Китай. Обсъждано е също държавата да взема дял от определени износни приходи, наред с постепенното изграждане на портфолио от капиталови участия.

Този подход противоречи на традиционното републиканско мислене за силата на свободния пазар да определя победители и губещи. Но в последните години представители и на двете партии стават по-благосклонни към индустриалната политика и държавната намеса.

Тази промяна е продиктувана от доминацията на Китай в стратегически отрасли и се ускорява от неговото решение да ограничи износа на минерали, нужни за производството на самолети, полупроводници, роботи и автомобили, като част от търговския сблъсък с Вашингтон.

Както и при предишни администрации, екипът на Тръмп продължава да придобива участия в компании чрез U.S. International Development Finance Corporation, която финансира частни проекти по света. През последните пет години корпорацията за развитие е инвестирала в десетки международни фондове и компании.

Сделките на Тръмп с Intel и US Steel шокират привържениците на свободния пазар в Републиканската партия

Нахлуването на Белия дом в частния бизнес буди страхове и надежди

Министерството на енергетиката използва кредитни програми, създадени по време на администрацията на Байдън, за да придобива участия в минни компании. Министерството на търговията също използва контрола си върху фонд за полупроводници от ерата на Байдън и инвестиции от чужди държави, за да започне да гради собствено портфолио.

Първата значима инвестиция на администрацията беше през юни, когато тя придоби „златна акция“ в U.S. Steel в замяна на одобрение японската Nippon Steel да купи емблематичната компания.

Представители на администрацията поискаха нефинансов дял, който да им дава право на вето върху определени решения на компанията, като например преместване на заводи в чужбина. Когато U.S. Steel планираше да затвори предприятие в щата Илинойс, по-рано тази година, правителството използва влиянието си, за да се намеси.

Втората голяма сделка дойде през юли, когато Министерството на отбраната се съгласи да придобие дял за 400 млн. долара в MP Materials, минна компания, която трудно реализира печалба заради натиска от ниските цени на конкуренцията от Китай.

Месец по-късно Министерството на търговията се превърна в най-големия акционер в Intel, изпадналия в затруднение американски гигант при чиповете. Малко след подписването на тази сделка президентът Тръмп лично е закупил корпоративен дълг на Intel за между 1 и 5 млн. долара.

Някои от дяловете се придобиват от Министерството на търговията, ръководено от Хауърд Лътник, бивш финансист, който се опитва да вкара във ведомството духа на инвестиционна банка.

През октомври Министерството на търговията получи и опция да придобие 8% дял в Westinghouse, компания за ядрена енергетика. Министерството ще посредничи за строителството на атомни реактори в цялата страна. Ако оценката на Westinghouse достигне 30 млрд. долара, правителството може да изиска от компанията да извърши първично публично предлагане, като си запази право да закупи една пета от новия публичен концерн.

Представители на администрацията на Тръмп вече обсъждат придобиване на дялове и в други компании – в минния сектор, полупроводници, технологии и отбранителната индустрия.

Не всички компании посрещат с ентусиазъм интереса на държавата. Някои са се въздържали да се срещат с представители на администрацията, от страх, че правителството ще ги притисне да отстъпят част от собствеността си, разказва NYT. Intel се съгласява да сключи сделка за капиталов дял с държавата, след като Тръмп публично призова за уволнението на главния изпълнителен директор на компанията заради връзки с Китай.

Компанията признава потенциалните недостатъци на сделката с Вашингтон в документ, подаден в SEC, като подчертава рисковете, които тя носи за инвеститорите и клиентите ѝ

Защо американското правителство не е спасителят, от който Intel се нуждае

Уилям Райнш, старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и бивш служител в Министерството на търговията, казва, че екипът на Байдън е бил „бавен и педантичен“ при подбора на целите, докато Тръмп изглежда инвестира „по прищявка“.

„Знаете, среща се с някого, харесва го и казва: добре, нека направим сделка“, казва Райнш пред NYT.

„Не остава впечатлението, че Тръмп следва някаква стратегия. По-скоро изглежда като поредица от тактически ходове.“