Администрацията на Тръмп направи безпрецедентен и объркващ ход миналата седмица, когато обяви планове да превърне парите, които Intel трябваше да получи чрез правителствени програми за субсидии от ерата на Джо Байдън, в 10% дялово участие.

Макар да остава неясно дали това изобщо е възможно – темата е предмет на дебат – още по-неясно е как този ход ще реши най-големия проблем на Intel, а именно нестабилния ѝ бизнес с производство на полупроводници. Дори Intel не е убедена как може да се случи това, пише в свой анализ старши технологичният редактор на TechCrunch Ребека Шкутак, като припомня:

„Intel Foundry, която произвежда полупроводници по поръчка за външни клиенти, не е била печеливша за компанията. Според Reuters бизнес подразделението е загубило потенциални големи договори, като този със Sony, което е струвало на компанията значително повече, отколкото е донесло“.

Intel Foundry отчете оперативна загуба от 3,1 милиарда долара през второто тримесечие. Компанията също така е съкратила хиляди хора от началото на годината, като бизнесът с полупроводници е засегнат особено силно.

Различията относно това как Intel ще обърне своя затруднен бизнес с полупроводници са частично отговорни за оставката на Лип-Бу Тан от борда на директорите на компанията през август 2024 г. Тан беше назначен за главен изпълнителен директор през пролетта на 2025 г.

Кевин Касиди, управляващ директор в Rosenblatt Securities, коментира пред TechCrunch, че не вижда как тази сделка ще реши проблемите на Intel.

„Intel Foundry не се нуждае от пари, за да реши проблемите си“, казва той, „Трябва да промени подхода към клиентите си“.

По думите му дълго време компанията не е разбирала обслужването на клиенти.

Make Intel Great Again: Хронология на сделката Тръмп-Тан и бъдещето на световния пазар на чипове

„Те винаги са произвеждали вътрешно, производствената група беше крал. Трудно е да бъдеш група, фокусирана върху обслужването на клиентите, когато мислиш, че знаеш по-добре от тях какво искат“, добавя той.

Домино ефект

Intel признава потенциалните недостатъци на тази сделка в документ, подаден в SEC в понеделник. Компанията подчертава рисковете, които тя носи за инвеститорите и клиентите ѝ – две групи хора, на които Intel естествено разчита. Според анализаторите пък тази сделка разводнява съществуващите акционери и намалява техните права на управление.

Администрацията на Тръмп заяви, че ще гласува в съответствие с интересите на Intel, което би могло да помогне на компанията да прокара идеите си. Но бизнес решенията, които активно влошават съществуващата инвеститорска база, противоречат на усилията да се повиши интереса на инвеститорите.

„Бих бил разочарован, ако бях акционер“, казва Касиди. „Intel се отказва от още 430 милиона акции и разводняват моя портфейл, а те успяха да ги купят с 20% отстъпка“.

Intel акцентира и върху потенциалното въздействие, което това може да има върху международния ѝ бизнес. По-голямата част от приходите на компанията през последната финансова година, 76%, са дошли от извън САЩ, припомня още Ребека Шкутак.

На фона на настоящите международни търговски сътресения, предизвикани от САЩ, компаниите извън страната ще трябва да си помислят дали да работят с компания, която частично е собственост на американското правителство.

Тръмп нарече ръководителя на Intel „успешен“ дни след като поиска оставката му

Изпращане на сигнали

Не всички са песимистично настроени по отношение на подобна сделка. Коди Акри, управляващ директор и старши анализатор в Benchmark Company, казва пред TechCrunch, че не вижда международните клиенти да се отдръпват от Intel. Според него сделката не е перфектна, но ангажиментът на правителството към бъдещето на Intel може да даде на производителя на чипове необходимия тласък – дори и да е само малка стъпка по дългия път към възстановяването.

„Intel показа, че се бори през последното десетилетие и може да се наложи някаква намеса от страна на правителството. Спасителен пакет вероятно е твърде суров термин, но намесата на правителството се разглежда като поне стъпка към съживяването на Intel“, смята Акри. „Не съм съгласен, че това е панацея. Но поне е окуражаващо да знаем, че правителството подкрепя Intel, вместо да оспорва ръководството, както правеше преди месец“.

Андрю Роко, стратег по акции в Zacks Investment Research, е съгласен, че сделката с правителството на САЩ може да бъде положителна. В интервю преди официалното ѝ обявяване той казва, че това може да даде на Intel по-голяма роля в настоящите усилия на администрацията за развитие на вътрешния AI потенциал чрез инициативи като Stargate на OpenAI, SoftBank и Oracle и стремежа за преместване на производството на полупроводници в САЩ.

„Пазарът на центрове за данни и чипове ще става все по-голям и дори да получат малка част от него, това ще е успех“, казва Роко. „Има възможност за тях да успеят. Това ще бъде положително. Става дума за времеви хоризонт от пет до десет години“.

Все пак и двамата анализатори предупреждават, че сделката няма да бъде спасител за Intel. За истинско, дългосрочно спасение компанията трябва да погледне навътре.

Макар администрацията на Тръмп да твърди, че ще бъде пасивен инвеститор, това не означава, че участието ѝ не може да стимулира бизнеса на компанията, обяснява Акри.

Макар да се надяваме, че това няма да се случи под натиск или сила, добавя Касиди, определено е възможно.

Двамата са обединени, че истинското изпитание за Intel няма да бъде сделката, нито дори нейният външен вид. То ще бъде дали Intel ще успее да събуди интерес към своя 14A процесор за производство на чипове. Според Тан компанията няма да започне своя 14A процес за производство на чипове, докато не си осигури значителен интерес от страна на клиентите.

„Все още няма гаранция, че Intel ще успее да се върне на пазара като лидер“, казва Касиди. „Компанията налива пари от доста години, не знам дали това не е просто още от същото, за да се спечели време, за да се намери формулата, която да я върне на челно място“.