С изтичането на съкратения от депутатите срок за предложения между двете четения на първия проектобюджет на България в евро изглежда, че управляващите не отстъпват по някои от най-оспорваните мерки:

увеличение на осигурителната вноска с 2 процентни пункта,

вдигане на данък „дивидент“ от 5 на 10%,

изискването търговците да използват лицензиран от приходната агенция софтуер за продажби.

Паралелно обаче се появиха нови, изненадващи предложения:

Българският спортен тотализатор да се отдаде на концесия за 15 години,

увеличаване на държавните гаранции с 2 млрд. евро, зад което прозира евентуална сделка за придобиване на рафинерията в Бургас,

орязване на средства за разширението на Софийския околовръстен път.

На този фон в сутрешния блок на bTV Добромир Иванов, изпълнителен директор на Българската предприемаческа асоциация (БЕСКО), и Петър Ганев от Института за пазарна икономика отново очертаха основната линия на критика към проектобюджет 2026 .

Иванов подчерта, че това е бюджет срещу близо 2 милиона работещи, които ще понесат цената на по-високите осигуровки и данъци. С пример за малко предприятие в Русе той показа как при фиксиран оборот допълнителната тежест или води до съкращения, или до орязване на бонуси и допълнителни възнаграждения, или до повишаване на цените – все варианти, в които крайният потърпевш отново е работещият човек или потребителят.

Петър Ганев от ИПИ акцентира върху силния ръст на разходите за персонал в публичния сектор – от 7–8% от икономиката в миналото до над 10% тази година и почти 11% в следващите. По думите му, осигуровките не се вдигат, за да се подобрят пенсиите, а за да се запълни дупката, създадена от неконтролирания ръст на разходите. Той напомни, че формулите за автоматично увеличение на заплатите са въведени със закон и също така могат да бъдат променени или замразени със закон, ако има политическа воля. ИПИ и други организации вече представиха алтернативни варианти на бюджет, включително по-прозрачни инвестиции и реформи в структурата на разходите, но управляващите досега не показват готовност да ги обсъдят сериозно.

Ефектът от вдигането на осигуровките върху икономическия растеж би бил не просто негативен, но и дългосрочен с продължителни отрицателни последици върху благосъстоянието на българските граждани

ИПИ: Правителството иска да харчи много и вдига още повече най-високия данък

Ганев предупреди, че редом с растящите разходи се увеличава и дългът - според средносрочните фискални прогнози той може да достигне 40–45% от БВП, въпреки че икономиката формално расте. Това означава, че в момента растежът се подхранва от разширяващ се бюджет и кредити, а не от устойчиво повишаване на продуктивността и инвестициите – ситуация, която при криза или забавяне може да доведе до рязко изостряне на дефицита.

Без нови инвестиции и технологична трансформация частният сектор ще започне да изпитва все по-сериозни проблеми с конкурентоспособността

Растеж по ръба: Силно потребление, висока заетост и нарастващи структурни рискове

С идеята за тото се прави опит да се обере казиното без Джордж Клуни и Брад Пит

По думите на Петър Ганев новината, че държавата иска да даде Българския спортен тотализатор на концесия за минимум 15 години, изглежда повече като сценарий за обир, отколкото като разумна икономическа мярка. „Опит да се обере казиното – държавното казино“, каза той, само че без Брад Пит и Джордж Клуни. Вместо да се отвори секторът за конкуренция и пазарна логика, държавният монопол се предлага да бъде превърнат в частен монопол, а концесионерът да бъде избран от същите политици, които внасят предложението.

Ганев подчертава, че концесиите имат смисъл там, където трябват инвестиции – например при пътищата в Северна България, където европейските пари не стигат и има нужда от частен капитал. Вместо това шанс за концесия се дава именно там, където вече има изграден пазар, инфраструктура и редовен паричен поток – тотото, тоест не там, където трябва да се наливат инвестиции, а там, където „има да се взима“. Така бюджетните дупки не се запълват чрез структурни реформи, а чрез преразпределяне на готови приходи към частен играч.

Особено показателен е двойният аршин при законодателството: когато става дума за орязване на разходи и ограничаване на автоматичните формули за заплати – „не можем да пипаме законите“. Но когато трябва да се вдигат осигуровки, да се променя данъчното третиране или да се дава на концесия златна мина като тотото, изведнъж се оказва, че законите могат да се пренаписват.

Институтът за пазарна икономика предлага алтернативен държавен бюджет за 2026 г., който гарантира дългосрочната стабилност на публичните финанси и залага политики в подкрепа на конкурентоспособността и икономическия растеж

Алтернативният бюджет на ИПИ: Твърди фискални правила вместо дълг и разходи без средносрочна визия

Какво съдържа предложението Българският спортен тотализатор да се отдаде на концесия за 15 години

Народните представители от управляващото мнозинство Костадин Ангелов – ГЕРБ-СДС, Драгомир Стойнев – БСП и Йордан Цонев от ДПС-Ново начало, предлагат в преходните и заключителни разпоредби между първото и второто четене на Закона за държавния бюджет да се създадат две нови точки относно Закона за хазарта.

Предложението е внесено до председателя на Комисията по бюджет и финанси и до председателя на НС на 24 ноември, съобщава БГНЕС. Законът за държавния бюджет ще бъде разгледан на второ четене в пленарна зала този четвъртък.

Управляващото мнозинство предлага за концесията на Български спортен тотализатор да отговаря министърът на младежта и спорта – както за предоставянето, така и за контрола и изпълнението на концесията. Предвидено е концесията да може да бъде възложена само на местно юридическо лице или на чуждестранно юридическо лице с регистрирано място на стопанска дейност в Република България, чрез която ще осъществява концесионната дейност.

В срок до 31 март 2026 г. министърът на младежта и спорта публикува обявление за проучване на интереса за подаване на инвестиционни предложения, съгласно чл. 56 от Закона за концесиите, от заинтересовани икономически оператори за концесиониране на дейността на Държавно предприятие Български спортен тотализатор за период не по-малък от 15 години.

По силата на договора бъдещият концесионер ще придобие правото да ползва всички пунктове за залози, системи, оборудване, ценни образци и интелектуална собственост на ДП "Български спортен тотализатор".

Законопроектът предвижда средства в размер на 10% от внесения корпоративен данък от концесионера, да се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерство на младежта и спорта и да се разходват за дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и за поддръжка и обновление на спортни обекти и съоръжения.

10% от тези 10% пък да отиват в Национален фонд „Култура“. Предлага се и 30% от концесионното възнаграждение да се разходват за спортни клубове и федерации.