Разтърсен от корупционен скандал, който предизвика гняв в цяла Украйна, президентът Володимир Зеленски е в политическа слабост, невиждана от началото на пълномащабното руско нахлуване преди близо четири години.

Но именно тази уязвимост го прави още по-малко склонен да отстъпи пред администрацията на Тръмп, която настоява за приемането на 28-точковия мирен план, тайно изготвен от специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф и съветника на Кремъл Кирил Дмитриев, пише The Wall Street Journal.

Зеленски определи първоначалния текст – публикуван от Вашингтон малко след избухването на корупционния скандал – като такъв, който „принуждава Украйна да се откаже от достойнството и свободата си“.

„Тръмп сякаш повтаря грешките, които Путин вече направи многократно – подценява силата на украинското общество и не разбира какво всъщност е Украйна“, казва пред WSJ Нико Ланге, бивш високопоставен германски военен служител, участващ в европейските усилия в подкрепа на Киев. „Никой украински президент – особено отслабен Зеленски – няма мандат да приеме подобно нещо. Ако го направи, няма да е президент, когато се върне у дома.“

Американският екип, воден от Уиткоф и държавния секретар Марко Рубио, украинска делегация начело с началника на кабинета на Зеленски Андрей Ермак и съветници по сигурността от европейски държави пристигнаха в Женева в неделя, за да обсъдят плана, който президентът Тръмп настоява да бъде подписан до Деня на благодарността.

Въпреки умората от войната и желанието за мир, украинците масово възприемат последното американско-руско предложение като прикрита капитулация – без никакво оправдание, при положение че Русия напредва бавно и с огромни загуби. Украинските политици като цяло подкрепят идеята за преговори, но нито един не приема ключовото условие – Украйна да предаде градове, които Русия не контролира.

„Нашето общество не е готово да капитулира. Не беше готово в началото на пълномащабната война, когато рейтингът на Зеленски беше 99%, и не е готово и сега“, казва пред WSJ Ярослав Железняк, опозиционен депутат и един от най-острите критици на корупцията в администрацията. „Проблемите на Зеленски не влияят върху способността ни да водим преговори – дори ако американската страна погрешно мисли обратното.“

Бившият външен министър Дмитро Кулеба предупреждава, че положението на бойното поле вероятно ще се влоши догодина – а руските искания ще станат още по-твърди. Но според него последствията от приемане на предложенията на Тръмп биха били далеч по-лоши от отказа.

„Съгласието на неприемлив, изключително болезнен пакет – само за да се спре войната – е решение, което нито един политик няма да одобри, ако обществото не е готово да го приеме. Такова решение би означавало политическо, а в нашата реалност дори физическо самоубийство“, казва Кулеба.

Скандалът, който отслабва Зеленски, избухна след като антикорупционната агенция публикува записи, уличаващи министрите на правосъдието и енергетиката в схема за 100 млн. долара, свързана с бизнесмена Тимур Миндич – инвеститор в медийната компания, основана от Зеленски. Миндич избяга, а Киев издаде заповед за ареста му.

През юли Зеленски прокара закон, който отнемаше независимостта на антикорупционната служба – провокирайки масови протести и последвало отстъпление. Именно тези събития доведоха до разкритията. Няма доказателства, че Зеленски лично е замесен.

„Скандалът даде на Русия възможност за мощна пропагандна атака, която ни отслабва“, казва депутатът Олексий Гончаренко. „Но в същото време доказахме, че институциите ни са независими – могат да разследват и най-близкия кръг на президента. Това ни прави цивилизована държава, в която обществото не приема корупцията.“

Никой значим политик в Украйна не е призовал Зеленски да подаде оставка или да организира избори по време на война. В емоционално обръщение след получаването на 28-точковия план той призова украинците „да спрат раздорите“, като подчерта, че целта му е резултатът да бъде „край на войната, а не край на Украйна“.

Първоначалният план предвижда Украйна:

да предаде части от Донбас, които Русия не е успяла да завземе

да признае загубата на вече окупираните територии

да ограничи армията си

да се откаже от стремежа към членство в НАТО

За да влезе в сила, това изисква конституционни промени и квалифицирано мнозинство в парламента – почти невъзможно, дори Зеленски да се съгласи.

Украйна, подкрепена от всички големи европейски държави, Канада и Япония, категорично отхвърля тези искания.

В крайна сметка Рубио нарече проекта „солидна рамка за преговори“, а Тръмп заяви, че текстът подлежи на промени. Кремъл също не го е подкрепил формално – знак, че Путин го смята за прекалено отстъпчив и вероятно ще поиска още.

„Това не е избор между лош мир и лоша война. Няма мир на масата“, казва Андрей Загороднюк, бивш министър на отбраната. „Хората усещат интуитивно, че това не е алтернатива на войната, а само пауза, която позволява на Русия да се прегрупира.“

Тази нагласа е силно разпространена и сред войниците. Още през 2019 г. Зеленски имаше напрегнат спор с фронтови бойци, отказващи да се изтеглят. Сега има дълбоко недоволство от настоящия командир генерал Сирски - назначен от него през 2024 г. на мястото на популярния генерал Залужни.

Всяка заповед да се предадат укрепените градове в Северен Донбас може да доведе до криза в отношенията между армия и власт, предупреждава военният анализатор Франц-Стефан Гади.

„Да, тенденцията е неблагоприятна за Украйна, но това не е армия на ръба на поражение. Те са изморени, изтощени, но решени да продължат да се бият.“

САЩ все още имат лостове за натиск - включително оръжия, продавани чрез съвместен механизъм с Европа. Но този натиск има граници, казва Тимофий Милованов:

„Може да се откажеш от разузнаване, може да се откажеш от подкрепа - но в краткосрочен план това няма да сломи армията. Украинците не са в настроение да се предават. Хората разбират, че ако капитулираме пред Русия по съществен начин, ще загинат повече, не по-малко хора.“

„За да мине каквато и да е сделка, някой трябва да убеди украинските граждани и военни, че животът им ще бъде защитен и че войната няма да избухне отново.“