Европейските лидери са изправени пред един въпрос, който вече не допуска отлагане: може ли Европа да защити собствената си дигитална независимост в среда, където правилата се диктуват от САЩ, Китай и Русия?

Бившият еврокомисар по вътрешния пазар и дигиталните политики Тиери Бретон предупреждава, че залогът е огромен и изисква ясно политическо действие.

„Прекарваме по четири-пет часа дневно в цифровото пространство. Затова е от съществено значение да имаме контрол върху това как се организира, структурира и регулира“, пише той в анализ за The Guardian.

През последните години ЕС е изградил правен фундамент, какъвто никой друг регион няма.

„Digital Services Act, Digital Markets Act, Data Act и AI Act са нашите основни защитни стълбове“, подчертава Бретон.

Тези закони трябва да гарантират, че цифровото пространство ще работи в интерес на европейските граждани, бизнеса и демокрацията, а не на непрозрачни алгоритми или външни политически интереси. По думите на Бретон ЕС вече е създал „най-напредналата цифрова правна рамка в света“, но проблемът е, че върху нея се упражнява системен натиск – отвън и отвътре.

Бившият еврокомисар настоява, че Европейският съюз трябва да бъде твърд в изискването тези правила да бъдат спазвани от всички, които оперират на пазара.

„Ако не уважаваш правилата, нямаш достъп до пазара“, казва той и пита:

„Нима САЩ или Китай някога се въздържат да прилагат собствените си закони - само за да ни угодят?“.

Според него това трябва да бъде първият тест за европейския дигитален суверенитет, а именно незабавното и безкомпромисно прилагане на европейските закони.

В анализа си Бретон поставя ЕС между три модела.

Американският, воден от „призмата на частните компании и минимален контрол“, където пет корпорации – Google, Apple, Meta, Amazon и Microsoft – определят стандартите и зависимостите.

Китайският, в другия край на спектъра, разчита на „контрол и масово наблюдение“, подкрепен от Huawei, ByteDance и Alibaba.

Русия пък третира информационното пространство като продължение на собствената си територия, налагайки строга цензура и използвайки кибероперации като инструмент за „оформяне на мнението и дестабилизиране на демокрации“.

Европейският модел, според Бретон, е различен: опира се на вътрешния пазар от 450 милиона граждани и на върховенството на закона. Именно затова, предупреждава той, няма нищо случайно във все по-откритите опити да бъдат разхлабени или подкопани европейските правила:

„Нима някой трябва да се изненадва, че днес се работи методично за отслабване на четирите стълба на нашето цифрово пространство?“

Опитите за промени, които да отворят вратички в току-що приетите закони, според него не са вътрешноевропейски процес, а натиск с „ясен трансатлантически генезис“.

И добавя: „Не можем да си позволим да бъдем полезни идиоти.“

Според бившия еврокомисар цифровата независимост не може да бъде купена – тя трябва да бъде изградена. А Европа, която няма свои глобално доминиращи технологични гиганти, може да изгради реален суверенитет само чрез комбинация от регулация, инвестиции и индустриална политика.

Това означава масови инвестиции в суверенни облачни услуги, квантови технологии, киберсигурност, чипове, сателити, центрове за данни и изграждане на цялостна европейска верига за иновации – от алгоритмите до устройствата.

„Трябва да обучаваме и привличаме далеч повече висококвалифицирани дигитални експерти.“

За Бретон още една цел е напълно ключова: истински единен капиталов пазар, който да даде на Европа финансовата мощ да се конкурира със САЩ.

Както подчертава той:

„Само тогава нашите проекти ще излязат от фазата на прототипите и ще станат глобални стандарти. Европа вече има инструментите, но трябва да прояви политическа твърдост.“