За първи път от 17 години: Дефицитът на Испания ще падне под този на Германия
Четвъртата по големина икономика в Европа, дълго време сред най-тежко пострадалите от дълговата криза в еврозоната, свива дефицита си след години на стабилен растеж и по-високи данъчни приходи
&format=webp)
Испания ще отчете по-малък бюджетен дефицит от Германия през следващата година – за първи път от почти две десетилетия се случва такъв драматичен обрат на фискалните съдби на двете държави.
Четвъртата по големина икономика в Европа, дълго време сред най-тежко пострадалите от дълговата криза в еврозоната, свива дефицита си след години на стабилен растеж и по-високи данъчни приходи.
Според най-новата прогноза на Испанската централна банка дефицитът на страната ще спадне за пета поредна година – до 2,5% от БВП през 2025 г. и до 2,3% през следващата година.
За сравнение, германският дефицит ще нарасне от 2,3% тази година до 3,1% през 2026 г., сочат данните на Германския съвет на икономическите експерти – независим консултативен орган към правителството. Анализаторите очакват той да доближи 4% в следващите години.
Седемнадесет години след края на дълговата криза бившите проблемни икономики – Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания, някога обобщавани под подигравателния акроним „PIIGS“ – вече се движат по по-устойчива фискална траектория от тези, които навремето стабилизираха блока: Германия и Франция.
Във Франция правителства падаха заради непопулярни опити да намалят бюджетния дефицит чрез рязане на разходи.
„Различните фискални траектории показват колко много се е променил редът в еврозоната след кризата“, казва Карстен Юниус, главен икономист в швейцарската частна банка J Safra Sarasin, пред Financial Times.
Подобряването на икономическите перспективи в Испания доведе до рали на държавния ѝ дълг – тенденция, наблюдавана и при Италия, и при Гърция.
Това свива рисковата надбавка по 10-годишните испански облигации спрямо германските Бундове – ключов показател за пазарното напрежение – до около 0,5 процентни пункта, най-ниското ниво от преди дълговата криза, когато тя надхвърля цели шест пункта.
Испания вече плаща по-ниска цена на дълга от Франция – страна, смятана дълго време за един от най-сигурните заематели в еврозоната. Въпреки очакваното разширяване на дефицита ѝ, Германия остава убежището за инвеститорите в еврозоната заради мащаба и стабилността си, както и по-ниската задлъжнялост спрямо големи глобални икономики като САЩ.
От въвеждането на еврото през 1999 г. до началото на дълговата криза Испания преживя многогодишен бум, който ѝ позволи да поддържа по-ниски бюджетни дефицити от Германия до 2007 г. Но комбинацията от висок растеж и ниски лихви доведе до жилищен балон и последвала банкова криза.
Страната прибегна до европейски спасителни фондове, получавайки €41 млрд. под формата на спешни заеми, в момент, когато Германия беше крайно неохотна да спасява „разточителните“ южни икономики.
Днес Испания е една от най-бързо растящите големи развити икономики – със среден тримесечен ръст на БВП от 3,9% от началото на 2022 г., в сравнение с едва 0,3% в Германия. За 2026 г. МВФ очаква ръст от 2% – малко под прогнозата за САЩ от 2,1%.
Испанското разширяване се движи от комбинация от имиграция, туризъм, ниски енергийни разходи и публични инвестиции, включително средства от ЕС.
Испанското правителство прогнозира първичен бюджетен излишък тази година за пръв път от 2007 г. – измерител, който изключва лихвените плащания по дълга и разходите покрай наводненията във Валенсия.
Парадоксално, фискалната позиция на страната се подпомага от политическата парализа. Правителството на премиера Педро Санчес няма мнозинство, за да приеме нов бюджет, поради което държавата работи с удължена версия на бюджета за 2023 г.
Това спира въвеждането на нови големи разходни програми, макар че правителството успява да увеличи разходите за отбрана, възползвайки се от известна гъвкавост в правилата.
По време на дълговата криза Испания регистрираше дефицити до 11,5% от БВП годишно, което доведе до рязък скок в държавния дълг – от около 35% от БВП през 2007 г. до над 100% днес.
Като цяло държавният дълг на Испания остава висок – 100,4% от БВП според МВФ – докато германският е 64,4%.
Централната банка на страната предупреди в последния си доклад за финансова стабилност, че високите нива на дълг представляват „уязвимост за испанската икономика“, ограничавайки свободата на действие при следваща криза и увеличавайки риска от по-високи лихви.
Германия управляваше бюджетни излишъци до 1,9% от БВП в шестте години до 2019 г. Макар публичният ѝ дълг да е близо до заложения по правилата на ЕС праг от 60%, страната натрупа значителен инфраструктурен недостиг – разпадащи се мостове, ненадеждна железница и армия с боеприпаси за едва два дни война.
Инвазията на Русия в Украйна, вторият мандат на Доналд Тръмп и продължаващата инфраструктурна криза доведоха до исторически завой в Берлин. Новият канцлер Фридрих Мерц разхлаби конституционната „дългова спирачка“, която ограничаваше заемите до 0,35% от БВП годишно.
Новите правила отвориха пътя към до €1 трилион дългово финансирани инвестиции в инфраструктура и отбрана през следващото десетилетие.
Но Мерц е критикуван, че използва част от това финансиране за социални разходи и данъчни облекчения.


)



&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)