„Плащаме повече за същото“: доц. Ножаров за модела на Бюджет 2026
Според него подобна динамика означава административна експанзия, несъвместима с пазарна икономика
&format=webp)
Бюджетът на България за 2026 г. е изграден върху еднократни приходи, оптимистични прогнози и без реални реформи. Това заяви доц. Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара, в интервю за предаването „Твоят ден“ по NovaNews.
„Нарушението на бюджетния дефицит е факт. Това еднократно може да се преглътне, но си остава нарушение“, каза той.
„След това бюджетът е неустойчив – той е построен върху еднократни приходи, като 100% дивидент от държавни предприятия, междинен дивидент и много оптимистичен сценарий за събираемост.“
По думите му документът не изпълнява функцията си на инструмент за икономическа политика:
„Това всъщност не е бюджетна практика, защото бюджетът трябва да е инструмент за икономическа политика. Той не решава никакви средносрочни проблеми.“
„70% от бюджета са текущи разходи – без развитие и без инвестиции“
Доц. Ножаров очерта тревожна структура на публичните финанси:
„Около 70% от бюджета са текущи разходи – социални плащания, заплати в администрацията и разходи за здраве. Тук няма средства за инвестиции, модернизация или инфраструктура. Това е наливане на вода в пясъка – пари, които изчезват без напредък.“
Той изчислява, че разходите за персонал в публичния сектор вече надхвърлят 11% от БВП – далеч над средното ниво в Европейския съюз.
„В Германия те са 8,5% от БВП, в Румъния и Полша около 9,3%. При нас са над 11%. Това означава прекомерно раздута администрация, която започва да тежи на държавния бюджет.“
Според него подобна динамика означава административна експанзия, несъвместима с пазарна икономика.
„В пазарните икономики за десет години не се увеличават четири пъти разходите за персонал, които тежат над 10% от БВП. Това не е устойчив модел.“
На въпрос дали е възможна актуализация на бюджета през 2026 г., Ножаров заяви:
„Актуализация винаги може да има, но този път не нагоре, както сме свикнали. По-скоро трябва да има отрезвяване – оповестяване, че част от приходите са несъбираеми и съкращаване на някои разходи.“
Той допълни, че структурните проблеми на бюджета не се решават с козметични промени.
„Липсва реформа в него. Този бюджет не носи преход, не води до модернизация, не стимулира инвестициите и образованието.“
„Плащаме повече за същото“
По думите на доц. Ножаров значителната част от увеличените публични разходи са за възнаграждения в секторите без измерими резултати.
„Плащаме повече за същото“, каза той.
„В секторите като образование и вътрешна сигурност заплатите растат, но не се вижда подобрение в ефективността. Имаме дигитализация, камери, технологии, но персоналът не намалява. Това означава липса на реформи.“
Според него така се създава илюзия за фискална консолидация, докато реално натискът върху бюджета се увеличава.
Ножаров обърна внимание и на дългосрочните рискове за демографския и осигурителния баланс на страната.
„Всяка година от България си тръгват 40 000 души в активна възраст. Сега като им увеличим осигурителната тежест и покажем, че най-важното е публичната администрация, а не частната инициатива, догодина може да са 60 или 80 хиляди“, предупреди той.
Така, според него, ще се наруши балансът между внасящи осигуровки и пенсионери.
„Този модел е грешен. Делът на текущите разходи ще расте, а инвестициите ще намаляват. Трябва 70% от бюджета да отиват за капиталови разходи, образование, дигитализация и стимулиране на бизнеса.“
„Данък дивидент“ – натиск без реформа
В частта за увеличението на данъка върху дивидента до 15% доц. Ножаров беше категоричен:
„В развития свят не се прави така. Там има изискване за данъчна неутралност. Ако увеличаваш данък дивидент, трябва да го съчетаеш с ускорена амортизация или данъчни стимули за инвестиции във високотехнологични активи. При нас това липсва.“
Той подчерта, че подобен подход не само не стимулира бизнеса, но и противоречи на европейската данъчна практика.
В заключение доц. Ножаров заяви, че Бюджет 2026 не може да осигури нито стабилност, нито растеж, ако не се промени философията на публичните разходи.
„Бюджет без реформи не е бюджет на растежа. Този бюджет поддържа текущото състояние, без развитие и без визия за бъдещето.“


)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)