Икономическото развитие в България продължава да се движи на две скорости – бърз растеж в големите градове и стагнация в периферните региони. Това показва новото издание на доклада „Регионални профили 2025“ на Института за пазарна икономика, един от авторите на който е Зорница Славова, старши икономист в ИПИ.

В интервю за „Твоят ден“ по NovaNews тя очерта основните изводи от анализа.

„Има огромни неравенства. Ние ги виждаме като цяло и в икономическото развитие на тези области“, каза Славова.

„Затова озаглавихме тазгодишното издание ‘Растеж на две скорости’, защото виждаме много по-бърз растеж в по-големите области – столицата, Бургас, Пловдив, Варна и Габрово – и изоставане на останалите.“

Според нея всички региони растат, което само по себе си е положителна новина, но разликата между водещите и изоставащите области остава огромна.

„Стои си огромен парадокс – всички нарастват, но стои тази огромна разлика“, коментира Славова.

Тя подчерта, че София е единствената област, която се намира над средното ниво както по заплати, така и по инвестиции – факт, който ясно показва структурното неравенство в страната.

Управляващите планират държавни разходи, каквито страната не е виждала от 1999 г. насам — без приходи да ги подкрепят и без буфери срещу бъдещи кризи

И с по-високи данъци – по ръба на свръхдефицита

Северозападът и Североизтокът остават най-уязвими

По данни от изследването, Северозападна и Североизточна България продължават да бъдат най-бедните райони в страната.

„В някои области пенсиите са ниски, заплатите също, а доста голяма част от населението живее под националната линия на бедност. Имам предвид Северозападна България, както и части от Североизточна – особено областите Силистра, Разград и Търговище“, посочи Славова.

Тя даде конкретен пример:

„В Силистра и Ловеч една трета от населението живее под националната линия на бедност. В Силистра например 36% от хората са под тази граница.“

Основната причина, по думите ѝ, е липсата на инвестиции и ниската икономическа активност в тези региони.

„В Силистра, Разград, Търговище виждаме не толкова добър пазар на труда, много голяма неактивност и по-ниско образована работна сила. Там икономиката е съсредоточена в селското стопанство, което не е сектор с висока добавена стойност. Това води до по-ниски заплати и трайна безработица.“

Социалното развитие не винаги следва икономическото

Въпреки слабата икономическа активност, някои региони се представят по-добре в социалните категории, включително здравеопазване и образование.

„Има области, които напредват в дадена категория и това помага да се представят по-добре общо. Добрич и Плевен, например, имат силно здравеопазване, а Смолян е традиционно сред топ три областите по образование“, обясни икономистът.

Този контраст показва, че икономическият растеж не винаги означава по-добри социални резултати – една от най-важните констатации на ИПИ в тазгодишното издание.

„Когато една икономика не създава свои продукти, а само участва в чужди вериги на стойност, тя не може да направи обществото богато“, казва икономистът пред Profit

„Икономиката ни е в третия цикъл на старата болест“. Д-р Димитър Събев за зависимостите на България

„Общините продължават да зависят от държавния бюджет“

Коментарът на Славова за проектобюджета за 2026 г. също бе критичен.

„Продължава огромната част от общините да разчитат на трансфери от държавния бюджет. Няма тенденция да се върви към политика за финансова независимост на общините и областите“, каза тя.

Според нея именно децентрализацията би могла да отвори повече възможности за инвестиции и самостоятелно развитие на местно ниво.

„Около една четвърт от бюджета на общините реално идва от собствени приходи. Разходите се покриват основно от държавни трансфери. Сега този бюджет и увеличеният дефицит не са насочени към това – той е ориентиран към други неща и няма да доведе до промяна на местно ниво.“

Председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България каза, че на работодателските организациие било казано, че няма време за корекции в бюджета – аргумент, който според него обезсмисля участие в заключителна сесия

Румен Радев, АИКБ: Не бягаме от диалог, реагираме срещу превръщането на тристранката в чиста формалност

Разделена България

Десет години след първото издание на „Регионални профили“, тенденцията остава непроменена – всички региони се развиват, но пропастта между тях не намалява.

„Всички нарастват, но стои тази огромна разлика“, повтори Славова.

Докладът на ИПИ потвърждава, че икономическата карта на България става все по-поляризирана – между градовете, които привличат капитали и хора, и периферията, която губи и двете.