Под шапката на спорта, който Мексико подари на САЩ: Жените на Дивия запад са много повече от клише
В света на ескарамуса мощта на коня и нежността на дантелата яздят заедно – между феминизъм, имиграция и гордостта на мексиканската жена
&format=webp)
Как изглежда една каубойка? За някои тези жени са облечени в риза, носят шапка „Стетсън“ и винаги ще ги познаете по дънките с прав крачол. В света на ескарамуса – конен спорт за жени, който Мексико подарява на САЩ – визията е в абсолютен контраст с общите представи.
Преди всеки турнир отборите се нареждат в редица за стриктна проверка на униформите. В правилата няма място за компромиси: многопластовите рокли от викторианската ера трябва да покриват задницата на коня, а въпреки че дантелите и ярките цветове са позволени, пайетите и брокатът са строго забранени. Всички бижута, като обици и брошки, трябва да бъдат еднакви, а същото важи и за ботушите. Под роклята има задължителна фуста и чифт панталонки до коляното, които трябва да бъдат старателно изгладени.
Ако при някоя от състезателките липсва един от тези слоеве, целият отбор бива дисквалифициран.
След проверката е време за шоу: ездачките излизат на арената и яздят странично, в перфектен синхрон. Пищните им рокли се превръщат във вихрушки от розово, синьо и цвят лавандула, докато те галопират с безупречна дисциплина и грация.
Фотографката Констанс Йеги прекарва близо две години, пътувайки из Калифорния, Тексас, Айдахо, Колорадо, Орегон и дори Вашингтон, за да заснеме тези жени – първо за изложба в Националния музей и Залата на славата на каубойките в Тексас, а после за предстоящата си книга “Escaramuza: The Poetics of Home”.
Този визуален контраст – мощен кон под пластове от дантела – отдавна очарова модата. Мария Грация Киури се вдъхновява от традиционния костюм на ескарамуса за Dior Cruise 2019, а септемврийският брой на Vogue 2025 показа Кендъл Дженър и Джиджи Хадид – модерни „каубойки“, облечени в ефирни рокли на Alexander McQueen
„Мисля, че модата е прекият път към тази история“, казва Йеги в интервю за CNN. „Но зад нея стои много по-дълбок разказ – за феминизъм, имиграция и лична жертва.“
Йеги не просто прави снимки. Тя прекарва часове с тези жени по време на тренировки, вечеря с участничките в домовете им, записва разговорите им и ги предоставя на мексиканско-американските писателки Айрийн Лара Силва (поет лауреат на Тексас за 2023 г.) и Анджелина Саенс, които създават 30 двуезични стихотворения към фотографиите.
Така книгата се превръща в диалогично произведение – между спокойствието на кадрите и бурята от думи.
Фотографката е напълно наясно, че не е мексиканка.
„Нямам този културен код вътре в себе си, затова беше важно гласът на жените от общността да е водещ в историята“, казва тя.
Йеги избира да снима не елита в Мексико, където чариерията е спорт на богатите, а жените имигрантки в САЩ, които сами изграждат сцената.
Техните рокли струват между 300 и 400 долара и често се внасят от другата страна на границата – финансирани чрез домашни печива, благотворителни разпродажби и споделени разходи за доставка. Една общност, обединена от взаимна подкрепа и страст към спорта.
„Някои от тях са чакали поколения, за да си позволят кон и участие в ескарамуса. Това ме порази – те влагат всичките си ресурси, просто защото обичат това, което правят“, казва Йеги.
Темата за имиграцията обаче все още е чувствителна. Много от жените отказват да говорят открито, защото не притежават документи – особено след като президентът на САЩ Доналд Тръмп активира нови вълни от депортации и засилени действия на ICE.
Ескарамуса съществува в рамките на чариерията – мъжката територия на този ранчов спорт, признат за национален в Мексико още през 1933 г. Жените са били допускани само през „полувремето“ до 1953 г., като са реално признати за състезателки едва през 1992 г. И до днес инспекцията на техните униформи е далеч по-стриктна от тази на мъжете – „интересна динамика на половете“, както деликатно отбелязва Йеги.
В стиховете от книгата напрежението е осезаемо. „Жените са второстепенни участници в този спорт“, пише Саенс. А в поемата “Machetona” Силва разказва за ездачка с различна сексуална ориентация, която се опитва да се противопостави на мачизма в традицията.
Дори страничното яздене идва от старото вярване, че жената може да загуби девствеността си, ако язди с двата крака от двете страни на коня.
„Повечето бяха готови да говорят за феминизма и неравенството – просто имаха нужда някой да ги слуша“, казва Йеги.
„Често гласовете им не се чуват в общността и това поражда ярост.“
В “The Poetics of Home” гордост и гняв съществуват рамо до рамо. Но над всичко стои сестринството – тази общност, родена от упорит труд, мечти и безкрайни тренировки. „Сестринство, родено от борба и мечти“, както пише Силва.
И докато спортът черпи сила от традицията, жените се концентрират върху своето бъдеще. „Искам малките момичета да видят, че и те могат да яздят кон“, казва една от състезателките, които Йеги снима.
Изключително дълго време всичко това е било немислимо. Днес обаче, когато тези жени имат възможността да вдигнат прах на арената, облечени в пъстро сияние от дантели и потта на безкрайния си труд, новата дефиниция на названието „каубойка“ вече е факт – жена, която не се нуждае от шапка „Стетсън“, за да изглежда и да бъде силна.




)



&format=webp)
&format=webp)

&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)