Генеративният изкуствен интелект (GenAI) обещава да освободи хората от постоянно повтарящите се задачи – нещо, което теоретично идва с редица ползи за пазара на труда. Въпреки това, нарастват опасенията как тези технологии ще се отразят върху заетостта, разказва Euronews.

Политиците, както и експертите, все по-често анализират как изкуственият интелект може да промени трудовата динамика между половете. Разликите между мъжете и жените продължават да съществуват по редица ключови показатели. Според данни на Евростат, през 2024 г. равнището на заетост в ЕС е било 80,8% при мъжете и 70,8% при жените.

Безработицата при жените е 6,1%, а при мъжете – 5,7%. През 2023 г. жените в ЕС са получавали средно с около 12% по-ниски заплати от мъжете.

Основният въпрос, пред който са изправени корпорациите днес, е как изкуственият интелект ще повлияе на жените на работното място. Дали ще им даде повече възможности – или ще ги измести още повече?

Такава е концепцията на Project Mercury – секретна инициатива на OpenAI, чиято цел е да автоматизира тежката рутинна работа във финансите, обикновено вършена от живи, дишащи млади банкери

Новата професия на Уолстрийт: Обучаваш AI да мисли като банков анализатор

„Изследванията ни показват, че почти всяка една професия ще бъде засегната от изкуствения интелект в даден момент. Добрата новина е, че нуждата от човешка интелигентност ще остане изключително търсена“, коментира Павел Адрян, директор по икономически изследвания в глобалната платформа за наемане на персонал Indeed, пред Euronews Next.

Организации като ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) и Европейската централна банка (ЕЦБ) също проучват как изкуственият интелект може да се отрази върху жените в професионален план – тема, която се оказва сложна и трудна за разискване.

„Като се има предвид напредъкът в намаляването на неравенствата през последното десетилетие, е напълно логично някои да си задават въпроса защо мъжете и жените биха имали различен опит с AI на работа“, казва Маргерита Лейн, икономист в ОИСР.

Според анализ на организацията жените и мъжете като цяло имат сходна степен на „AI излагане“ в професионална среда. Жените обаче са по-слабо представени в онези длъжности, които имат най-висока степен на въздействие от изкуствения интелект – като науката, инженерството и управлението.

Например 82% от почистващия и помощния персонал са жени, а тяхната експозиция към изкуствения интелект е най-ниска – 0,25 по скала до 1. В същото време едва 19% от IT специалистите са жени, но този сектор има най-висока експозиция – 0,88.

Тук е важно да се подчертае, че високата експозиция към изкуствения интелект не означава непременно загуба на работни места или по-ниски заплати. Към момента историческите данни не показват негативен ефект върху заетостта или възнагражденията.

Сред професиите с най-висока експозиция към AI са IT специалистите (0,88), бизнес анализаторите (0,87), мениджърите (0,86), главните изпълнителни директори (0,85), инженерите и учените (0,84), правните и културните експерти (0,82) и производствените мениджъри (0,82).

Съкращения в редица американски компании – от Amazon до Target – изпращат млади и опитни служители на пазар на труда, който вече не ги посреща с отворени обятия

AI захапа работата на десетки хиляди „бели якички“. Какви са човешките истории зад това?

Разликите обаче се появяват оттам, че мъжете и жените заемат различни позиции, които могат да бъдат повлияни по различен начин. Жените са малцинство сред хората, които разработват и поддържат изкуствен интелект – т.е. сред онези, чиито умения са все по-търсени. Но в същото време те са мнозинство в административните и офис позиции, които са силно застрашени от автоматизация чрез генеративен изкуствен интелект.

„Така може да се оформи ново разделение: едни – главно мъже – ще взимат решенията как AI да се развива, а други – предимно жени – може да видят професиите си заменени от същите тези технологии“, казва Лейн.

Проучване на ОИСР сред служители във финансовия и производствения сектор показва, че потребителите на AI по-често са мъже и имат по-високо образование. Дори когато работят на сходни позиции, мъжете по-често използват инструменти за изкуствен интелект от жените.

„Това поражда въпроса дали по-ниската ангажираност с AI няма да доведе до изоставане на жените. Именно заради това е важно ползите от AI да не бъдат концентрирани само в отделни групи“, допълва тя.

Изследване на Европейската централна банка (ЕЦБ), озаглавено „AI и заетостта на жените в Европа“, анализира как разпространението на технологии с AI е повлияло върху заетостта на жените в 16 европейски държави за периода 2011–2019 г.

Резултатите показват, че като цяло заетостта на жените се е увеличила в професиите, по-силно изложени на влиянието на изкуствения интелект.

През 90-те години автоматизацията – чрез машини и роботи във фабриките – е засегнала най-вече професии, доминирани от жени, като рутинни административни длъжности.

Ново изследване на Palisade Research показва, че някои AI модели се съпротивляват на изключване и дори саботират собствените си защитни механизми – поведение, което експертите описват като „инстинкт за оцеляване“

AI моделите може би развиват собствен „инстинкт за оцеляване“, твърдят изследователи

Но жените са успели да се адаптират благодарение на по-високото си образование и умението да се преквалифицират, казва Стефания Албанези от Miami Herbert Business School, която е водещ автор на доклада.

„По-високите инвестиции на жените в образование в сравнение с мъжете вероятно ще смекчат потенциалните негативни ефекти на AI върху тяхната заетост“, допълва тя.

Докладът на ЕЦБ подчертава, че именно образованието и активното участие на жените на пазара на труда са сред факторите, които им позволяват да се възползват от разпространението на AI технологиите.

„В страните, където жените имат по-добро образование и по-висока икономическа активност, ефектът от AI върху заетостта им е по-положителен“, се казва в заключение на доклада.