Американската писателка Маги Нелсън, авторка на култови книги като The Argonauts и Bluets, отдавна е известна с умението си да преплита личното и политическото, интимното и общественото. В новия си труд The Slicks тя се обръща към един неочакван културен паралел – между Силвия Плат и Тейлър Суифт. На пръв поглед двете изглеждат като пълни противоположности – едната е трагична поетеса, превърнала болката си в литература, а другата е глобална поп икона, която превръща личните си преживявания в песни. Но според Нелсън ги обединява нещо по-дълбоко – женската амбиция, и начинът, по който обществото я наказва, пише Арифа Акбар, главен театрален критик на Guardian.

Идеята за книгата се ражда, когато Нелсън слуша албума на Суифт The Tortured Poets Department (2024), пълен с литературни препратки – от Ф. Скот Фицджералд и Дилън Томас до Шекспир. В неговата меланхолия и емоционален бунт тя чува отзвуците на Плат. Но решава да напише книгата едва след разговор с 13-годишно момиче, приятелка на сина ѝ. „Тя ме попита дали съм чувала за Силвия Плат“, разказва Нелсън. „И си помислих „да“, написах дипломната си работа за нея, а съм с 40 години по-възрастна от теб. Тези деца вероятно не искат да слушат обясненията ми, но аз имам какво да кажа.“

От този момент се ражда The Slicks – есе за жените, които искат твърде много, и за културната тревога, която тази амбиция предизвиква. „Има нещо наказващо в това една жена да заяви какво иска“, твърди Нелсън. „И Плат, и Суифт правят именно това – изричат желанието си на глас.“

За обидите, токсичната среда и малките стъпки напред.

(Не съвсем) гневен манифест на една феминистка-геймър

Женската амбиция и нейните наказания

В книгата си Нелсън проследява историята на три различни жени: Плат, която копнее за признание, но умира, без да го получи; Суифт, която постига глобален успех и непрестанно бива критикувана за него; и Камала Харис – политическа фигура, чиято „тиха амбиция“ е представена като по-приемлива, защото не е изречена гласно.

„Мнозина посочват, че Харис никога не обяви ясно, че иска властта  и може би именно това ѝ даде шанс,“ пише Нелсън. „Защото когато една жена каже искам това голямо нещо, хората започват да я мразят.“

Тази идея за наказаната амбиция е нишката, която свързва поетесата, поп звездата и политика. Общото между Плат и Суифт е не само творческата им откровеност, но и обществения скепсис към жените, които създават изкуство от личния си живот. „В нашата култура все още съществува предразсъдъкът, че жените, които превръщат опита си в изкуство, „продават себе си“, подчертава Нелсън. „Че искреността им е форма на слабост, а не на сила.“

Така и в XXI век жените творци, които се осмеляват да бъдат шумни, откровени и амбициозни, често биват посрещани с обвинения в нарцисизъм или прекалена чувствителност, отбелязва Акбар.

Тейлър Суифт като модерна поетеса

За Нелсън, Суифт е не просто поп звезда, а поетеса в пълния смисъл на думата. „Писането на песни е в кръвта ѝ,“ посочва авторката, цитирайки самата Плат: „Кръвната струя е поезия, не може да бъде спряна.“

В продуктивността на Суифт, в нейното безкрайно желание да твори, Нелсън вижда същия „кръвоносен поток на поезията“, който е движел и Плат. Разликата е, че днес това желание се преживява публично, в свят на социални мрежи, турнета и милиарди долари. Суифт издига личната болка до колективно преживяване  и го прави в реално време.

Нейният космически успех е много повече от музика – това е внимателно изградена стратегия с акцент върху всеки детайл от преживяването на феновете, в комбинация с харизматичен „изпълнителен директор“

Тейлър Суифт и „продуктивната параноя“: Как един млад артист създаде империя за 1,6 млрд. долара

„Тя показва на младите хора, особено на момичетата, как изглежда успехът, който не се извинява за себе си,“ пояснява Нелсън. „Да бъдеш горд с постиженията си. Да приемаш и обичаш силата си.“

Но именно тази откровена увереност често превръща Суифт в мишена – за сексистки шеги, за анализи, които поставят под въпрос не таланта ѝ, а самото ѝ право на амбиция.

Когато Силвия Плат пише: „Кръвната струя е поезия, не може да бъде спряна“, тя е обвинявана, че прекалено много „разголва“ себе си. Нейните стихове, наситени с гняв и страдание, са възприемани като патологични – „истерия“, а не изкуство.

Шейсет години по-късно Тейлър Суифт пее за бившите си връзки, за гнева си и за раните, които не зарастват – и отново е обвинявана, че е „твърде емоционална“, „твърде драматична“. Историята се повтаря в нова опаковка – жената, която говори твърде силно за собствената си болка, остава заплаха.

За Нелсън това е продължение на един и същ механизъм: култура, която иска от жените да бъдат скромни, сдържани и благодарни, но не и амбициозни. „Амбицията е наказваща сфера за жените,“ коментира тя. „И това наказание идва не само отвън, но и отвътре – под формата на вина и самоцензура.“

Да си част от мейнстрийма, но по свой начин

Нелсън, която произлиза от куиър и пънк средите в Калифорния, признава, че любовта ѝ към Суифт е и начин да настоява, че дори хора с алтернативни идентичности имат право да бъдат част от мейнстрийма.

„Интересува ме кой има достъп до културата  и кой бива изключен от нея,“ обяснява тя, цитирана от Guardian „Да бъдеш фен на Суифт, да гледаш Super Bowl, да участваш в онова, което се смята за ‘нормално’ – това е форма на принадлежност, която не съм готова да отстъпя.“

The Life Of A Showgirl беше продаден в 2,7 милиона копия само за 24 часа, само в САЩ. Съпътстващата кино премиера оглави бокс офиса през уикенда

За нея няма граници: Новият албум на Тейлър Суифт счупи рекордите

В този смисъл The Slicks не е просто книга за поезия или поп музика. Тя е размисъл за свободата на жените да искат, да говорят и да бъдат чути, без вина и без извинение.

Маги Нелсън ни напомня, че женската амбиция не е дефект, а форма на съпротива. И ако днес Тейлър Суифт може да бъде Силвия Плат на своето време, то е защото светът най-накрая се учи да слуша, макар и не без съпротива.