Както големите градове са отражение на гения на своите архитекти, така и мащабните финансови тенденции разкриват заблудите на онези, които ги проектират.

Новите начини за генериране и харчене на капитал изглеждат завладяващи за амбициозните директори и тласкат пазарите стремглаво нагоре. Моментът, на който сме свидетели сега, не е изключение от правилото – Силициевата долина, Уолстрийт и Вашингтон заедно оформят една от най-печелившите епохи в историята на американския капитализъм.

Според The Economist, стойността на публичните компании спрямо размера на икономиката се намира в исторически пик. В този вихър главните изпълнителни директори в САЩ изглежда са обладани от седем рисковани финансови стратегии (седемте смъртни гряха на корпоративна Америка) – комбинация от манията по AI, криптовалути, частен капитал и показен патриотизъм..

Някои от тях напомнят за стари финансови балони, а други са чисто нови експерименти.

Всички разчитат на зашеметяваща счетоводна креативност – и всички подсказват как може да изглежда следващият финансов разрив.

Лале ли е, зюмбюл ли е, балон ли е - какво означава AI бумът за стратезите на Уолстрийт

Алчни за крипто

Президентът на САЩ Доналд Тръмп популяризира криптовалутите през втория си мандат, а корпоративна Америка бързо тръгва по неговите стъпки.

Нещо, което доскоро беше обект на подценяване в заседателните зали, днес стои в центъра на цялостни корпоративни стратегии.

Най-големите банки и търговци на дребно твърдят, че обмислят създаването на свои т.нар. стейбълкойни, вързани за долара. Някои компании дори превърнаха финансовите си отдели — някога просто разплащателни къщи — в центрове за спекулации. Някои компании превръщат своите финансови отдели в спекулативни лаборатории. Най-яркият пример за това е компанията Strategy (бившата MicroStrategy), която днес съществува почти единствено, за да купува биткойн, като финансира покупките с нови заеми и допълнителни акции. Компанията притежава биткойн за близо 70 млрд. долара, а над сто други компании са предприели сходни практики.

Биткойн надхвърли 120 000 долара в началото на „криптоседмицата“ в САЩ

Завист към дребните инвеститори

Целта на подобни схеми е да завладеят дребните инвеститори – онези, чийто основен инстинкт е „купувай, защото спада“, но които понякога купуват буквално всичко. Мийм акциите се завръщат, а шефовете активно ги използват, за да привлекат вниманието на аудиторията.

Илон Мъск дължи бонуса в Tesla, който може да го направи трилионер, на армия от дребни инвеститори.

Завишените оценки на компании като Palantir също са продукт на масови аматьорски залози. Дори American Eagle покачва стойността на акциите си с над 70%, само защото включва актрисата Сидни Суини в своя реклама.

SPAC сделките – структура, при която празна компания се листва на борсата и после придобива друга фирма, която така получава бърз и далеч по-свободен достъп до публичния пазар – отново се завръщат след бума от пандемията, като повече от 150 се очаква да излязат на борсата през тази година.

Инвестиционни кръгове и „илюзия за растеж“

Скокът на пазарите насърчава повече препятствия за корпоративната среда. В екосистемата на AI това води до кръгови инвестиции и кръстосани участия.

Nvidia притежава дял в CoreWeave, която купува чиповете ѝ, за да ги отдава под наем. Компанията инвестира и в xAI, която купува чипове за своите модели.

Nvidia е готова да осигури до 100 млрд. долара на OpenAI – което ще доведе до още покупки на неин хардуер. OpenAI, която е частично собственост на Microsoft, има дял в CoreWeave и може скоро да притежава 10% от AMD. Поддръжниците твърдят, че това е нормална практика в индустрията, но скептиците виждат паралели с „кръговите сделки“ от 90-те години, когато компании отчитаха приходи без реална дейност.

Инвеститорите на Уолстрийт забелязват признаци на пяна по трасето на дългия бичи пазар

Корпоративният апетит за мегасделки се завръща

Всеки финансов бум идва със своите колосални сделки. Тази година евтиният кредит и по-леката регулация съживяват пазара на придобивания – въпреки че предишни подобни периоди са донесли огромни загуби и са се оказвали вредни за компаниите.

От лятото насам са подписани най-голямото железопътно сливане, най-голямата покупка на център за данни и най-голямото изкупуване, финансирано основно с дълг, от години.

Kimberly-Clark заплаща близо 50 млрд. долара за Kenvue – най-голямата потребителска сделка от десетилетие насам.

Дългът се превръща в основното гориво на корпоративна Америка

Корпоративна Америка трупа огромни дългове, за да финансира центрове за данни и придобивания на компании. Meta продава облигации за 30 млрд. долара за своите инвестиции в инфраструктура – най-мащабната сделка за годината. Енергийните компании също вземат масови заеми, за да задвижат електрическите нужди на моделите за изкуствен интелект.

Частният кредит – заеми, предоставени от инвестиционни компании вместо банки – се превръща в основен инструмент. Apollo разработва схема, при която заемът изглежда като „собствен капитал“ за получателя, но като инвестиционен дълг за кредитора – чудо на финансовото инженерство, което поддържа изкуствено добрия рейтинг. Междувременно част от инвестициите на Meta, свързани с центъра ѝ в Луизиана, са изнесени извън баланса ѝ, а xAI планира подобен ход.

AI Треската: Гигантите на Уолстрийт са на път да разтърсят пазарите с рекордни капиталови разходи

„Америка на първо място“ е новата корпоративна стратегия

Корпорациите се надпреварват в демонстрация на патриотизъм чрез смели инвестиционни обещания. Например JPMorgan Chase заяви, че ще финансира компании, свързани със „сигурност и устойчиво развитие“, с 1,5 трилиона долара. Някои корпорации се обвързват директно с държавата: правителството притежава „златна акция“ в US Steel, 10% от Intel и дялове в няколко минни компании.

Възможно е скоро да придобие голям дял в Westinghouse. Фирми с минимална връзка към „националната устойчивост на САЩ“ отчаяно търсят близост с Вашингтон. Финансовият директор на OpenAI дори намеква, че държавата трябва да осигури „застраховка“ за масивния инфраструктурен дълг на AI индустрията, преди да отстъпи от думите си.

Ненаситни измами

Факт е, че всеки финансов балон крие измами, които обикновено излизат наяве, когато пазарът започне да пада. Днес условията за това са подходящи: счетоводството при крипто, AI и частния кредит е достатъчно непрозрачно; регулаторният надзор отслабва; а фокусът на правителството е насочен към имиграцията, а не към финансовите престъпления.

„Продай Америка“ се засилва като инвеститорски инстинкт

Но присъдата наближава

Засега Уолстрийт вярва, че добрите времена ще продължат. Волатилността е ниска, разликата в лихвите за различните видове дълг е стеснена, а дребните инвеститори са по-активни от всякога. Robinhood отчита 153% ръст на клиентските заеми.

Но напрежението се усеща. Strategy някога се търгуваше на двойно по-висока стойност от биткойна, който притежаваше. С падането на биткойна акциите на компанията се сринаха още повече. Ако тя не успее да емитира нови акции, може да бъде принудена да ликвидира биткойн активи, за да покрие лихвите.

Кредитният риск също се покачва. First Brands, производител на автомобилни части за запалване, фалира, след като натрупа дългове от над 10 млрд. долара. Кредиторите твърдят, че са били измамени. Джейми Даймън предупреждава, че „още хлебарки ще изпълзят“. Някои частни кредитни фондове вече се търгуват под стойността на активите си. Акциите на Blue Owl са надолу с над 40% от началото на годината. Рейтинговата агенция Egan-Jones е под обстрел от регулатори.

А най-големият въпрос продължава да виси като тъмна сянка над един необоздан пазар: дали колосалните разходи за AI ще се изплатят, преди търпението на инвеститорите да се изчерпи? Ако не – най-тежко ще пострадат компаниите, които най-дълбоко са се поддали на седемте корпоративни „гряха“.

Щетите обаче няма да се ограничат до тях: те ще се прелеят към потребление, кредитните пазари, държавните финанси, а части от финансовата система, които никога не са били тествани, ще влязат под огромен стрес.