В модерен стъклен комплекс в Женева миналия месец стотици учени от цял свят се събраха, за да споделят данни, да обсъдят случаи, и да се насладят на изумителен напредък.

Тяхната работа доскоро звучеше като научна фантастика: т.нар. ксенотрансплантация - използването на животински органи за заместване на човешки бъбреци, сърца и черни дробове.

Но докато учените обменяха опит, ставаше все по-ясно, че фантастиката вече е реалност, пише The New York Times. Те са на прага на пробив, който може да помогне в решаването на хроничния недостиг на донорски органи във всички държави.

Трансплантациите с органи от генетично модифицирани прасета, създадени така, че да не предизвикват отхвърляне от човешкия организъм, показват все по-обещаващи резултати.

„Бъдещето вече е тук“, казва д-р Мохамад М. Мохиудин, оттеглящият се президент на Международната асоциация по ксенотрансплантация, пред NYT.

Двама души - мъж от САЩ и жена от Китай, и двамата в 60-те си години - са оцелели повече от шест месеца с бъбреци от генетично модифицирани прасета (органите впоследствие са били премахнати и пациентите са върнати на диализа).

В САЩ вече започват няколко клинични изпитвания. Първият участник в проучване на United Therapeutics току-що е получил бъбрек от прасе с 10 генни модификации.

Китайска компания, наричаща себе си „фабрика за органи на бъдещето“, е хуманизирала прасе чрез генно инженерство, за да направи възможна трансплантация на мъж в мозъчна смърт

Китайски лекари извършиха първата в света трансплантация на бял дроб от прасе на човек

Друга компания - eGenesis - ще започне догодина тестове с бъбреци от прасета, подложени на 69 генни редакции, както и експерименти с черни дробове, използвани извън тялото за пациенти с хронични заболявания. Компанията планира и трансплантации на свински сърца при новородени с тежки вродени дефекти.

В Китай, където над един милион души страдат от бъбречна недостатъчност, се строи най-голямото в света съоръжение за отглеждане на хиляди генетично модифицирани прасета за трансплантации.

Научни пробиви и опасения

Въпреки огромния напредък, остават сериозни пречки. Прасешките бъбреци не функционират толкова добре при хора, колкото се очакваше. А макар животните да се отглеждат в стерилна среда и да се тестват преди изваждане на органите, вирусни следи са били открити поне два пъти в трансплантирани органи.

На конференцията е разкрит нов случай - РНК от свински вирус е засечена в телесни течности на пациент, получил бъбрек от прасе в болницата NYU Langone Health.

Вирусът, наречен атипичен свински пестивирус (APPV), не причинява болести при хора, но откритието все пак повдига тревога.

Учените подчертават, че новите метагеномни тестове могат да засичат всяка следа от нечовешка ДНК, не само конкретни вируси, и така да повишат сигурността на трансплантациите.

Недостигът на органи е глобален проблем. По данни на СЗО, бъбречните заболявания вече са деветата водеща причина за смърт в света и се очаква до 2040 г. да се изкачат до пето място.

Най-рядката кръв в света няма нито един от познатите белтъци, които определят кръвната група – и затова може да спаси почти всеки. Учени се опитват да я създадат в лаборатория, за да осигурят животоспасяващ резерв за хора без съвместими донори

Само 50 души в света имат „златна кръв“ – и науката иска да я пресъздаде в епруветка

В богатите държави диализата поддържа живота на пациентите, но в бедните, това често е равносилно на смъртна присъда. Годишно в света се извършват около 170 000 трансплантации, едва 10% от необходимите.

В много страни обаче културни и религиозни табута възпират донорството. В Япония, например, убеждението, че тялото трябва да остане непокътнато след смъртта, води до критичен недостиг на органи - около 300 000 души чакат бъбрек, а някои чакат по 15 години.

Въпреки страховете от инфекции и етични спорове, учените са уверени, че ксенотрансплантацията е на ръба на пробива. Те сравняват момента с 1983 г., когато въвеждането на циклоспорин промени завинаги човешките трансплантации.

„Вече доказахме, че органите от прасета могат да функционират при хора“, казва д-р Дейвид Купър от Харвард.

„Предстои нова вълна от трансплантации - и с всяка следваща резултатите ще стават все по-добри.“

Но зад този научен ентусиазъм стои и едно предупреждение, че ако някога вирус от прасе успее да прескочи междувидовата бариера, човечеството може да се изправи пред нова пандемия, родена от орган.