Колко опасни ефекти имат антидепресантите
Учени за първи изготвиха класифицирани резултати за физическото им въздействие върху пациентите, но предупреждават това да не е повод за спиране на приемането им
&format=webp)
Страничните ефекти на различни видове антидепресанти бяха класифицирани за първи път, разкривайки огромни разлики между лекарствата.
Проучването е на King's College London и Оксфордския университет и създава класация, чрез която ефектите от лекарствата да могат лесно да се сравняват, съобщава BBC.
Учените са проучили въздействието върху пациенти през първите осем седмици след започване на лечението, като някои причиняват увеличаване на теглото с до 2 кг или промяна в сърдечната честота с до 21 удара в минута.
Около осем милиона души само във Великобритания приемат антидепресанти.
Изследователите предупреждават, че разликите в страничните ефекти могат да повлияят на здравето и на това доколко ще се спазват медицинските предписания.
Те обаче подчертават, че проучването по никакъв повод не трябва да е причина за прекъсване на лечението, но призовават антидепресантите да бъдат подбирани внимателно според нуждите на всеки отделен пациент.
„Има големи различия между антидепресантите и това е важно не само за отделните пациенти, но и за голям брой хора, които ги приемат, така че дори и малки промени могат да имат голям ефект върху цялото население“, казва изследователят проф. Оливър Хоус.
Екипът анализира 151 проучвания на 30 лекарства, често използвани при депресия, в които са участвали над 58 500 пациенти. Не при всички се проявяват странични ефекти, но средно резултатите, публикувани в медицинското списание Lancet, показват:
• Осемседмичното предписване на агомелатин е свързано с понижение на теглото с 2,4 кг в сравнение с мапротилин, който води до увеличаване на теглото с почти 2 кг.
• Разлика от 21 удара в минута между флувоксамин, който забавя сърдечния ритъм, и нортриптилин, който го ускорява
• Разлика от 11 mmHg в кръвното налягане между нортриптилин и доксепин
„Ясно е, че няма два вида антидепресанти, които да са еднакви“, коментира д-р Атишаан Арумухам от King's College London. Тези разлики могат да се натрупват по начини, които стават клинично значими, включително повишен риск от сърдечен удар или инсулт.
Това означава, че дори хора с една и съща диагноза могат да бъдат по-подходящи за различни антидепресанти в зависимост от собствените си предпочитания и други здравословни състояния.
„Повечето от проучванията, които разгледахме, бяха относително кратки. Разглеждаме период от осем седмици и все пак в рамките му наблюдавахме големи промени в параметрите на физическото здраве, които според нас имат клинично значение. Последното, което искам, е тази история да плаши хората“, коментира д-р Тоби Пилинжър.
„Искам да видя това като даване на възможност на хората да поемат инициативата и да се включат в съвместното вземане на решения с лекаря си.“, допълва той пред BBC.
Според изследователите е прекалено опростено да се каже, че има добри и лоши антидепресанти. Въпреки че амитриптилин увеличава теглото, сърдечната честота и кръвното налягане, той помага например при болезнени състояния и проблеми със съня.
Най-често предписваните антидепресанти – SSRI като пароксетин, циталопрам, есциталопрам и сертралин, имат по-малко физически странични ефекти.
Проф. Андреа Чиприани от Оксфордския университет смята, че е „невъзможно“ да се каже колко от милионите хора, на които се предписват антидепресанти, трябва да приемат някаква разновидност. Той обаче допълва, че има натиск за „генерични, евтини лекарства“, което означава, че 85% от предписанията за антидепресанти във Великобритания са били само за три лекарства: SSRI циталопрам, сертралин и флуоксетин.
Според учения прилагането на заключенията от доклада ще доведе до „драстично намаляване на 85%“ и „повече хора ще имат достъп до по-добри лечения“.
Изследователите разработват безплатен онлайн инструмент, за да помогнат на лекарите и пациентите да изберат подходящото лекарство, но въвеждането му ще изисква и значителна промяна в политиките на NHS.
Проучването обаче анализира само какво се е случило осем седмици след началото на лечението. Според д-р Пилинжър ще са нужни още допълнителни данни и тестове.