Вълната от новосъздадени структури, които управляват богатството на богати семейства, — носи със себе си и нов феномен: самозванците.

Фондонабирачи и измамници се представят за представители на фамилни офиси, за да подвеждат доверчиви инвеститори. Други дори го правят не за пари, а просто заради его и чувство за значимост. Това споделят опитни професионалисти от сектора пред CNBC.

„Фалшивите фамилни офиси растат експоненциално“, казва Роналд Даймънд, основател на Diamond Wealth и създател на синдикат за съвместни инвестиции с над 100 семейства. Той има предвид нововъзникващите по света структури, които управляват капиталите на богати семейства.

„В момента именно фамилните офиси са там, където е голямата парична маса. Всеки – банки, адвокатски кантори, счетоводители – иска парче от този пай. Така че ако кажеш, че имаш фамилен офис, всички искат да говорят с теб.“

Миналата година жител на Сингапур бе признат за виновен, че се е представял за представител на влиятелен фамилен офис и е ръководил измамна схема за 10 милиона долара, като убеждавал хора да инвестират в технологични компании преди тяхното листване на борсата, като Airbnb.

Той се е представял за изпълнителен директор на Man Capital, създавайки фалшиви имейл домейни и онлайн профили, преструвайки се, че е свързан с едно от най-богатите семейства в Египет – така давал на жертвите си чувство за сигурност, преди да ги измами, разказва CNBC.

Измамни схеми, но не винаги за пари

Някои хора не търсят печалба, а признание и престиж. Те се представят за собственици на фамилни офиси, за да получат социален статус и внимание.

„Казват: ‘Аз съм основател на фамилен офис’, просто за да бъдат приети в определен кръг“, обяснява пред CNBC Тобиас Престел, управляващ директор на Prestel and Partner Family Office Conferences.

„Когато кажеш, че си лидер на фамилен офис, шефове на банки те канят на обяд, мениджъри на активи – на вечеря, и всички, които искат да ти продадат нещо, те третират с внимание.“

Истинските фамилни офиси, уточняват експерти, не събират публични средства и не продават инвестиционни продукти – те управляват единствено богатство, собственост на аддено семейство.

Бумът на фамилните офиси

Според данни на Deloitte, през 2024 г. в света има около 8 030 фамилни офиса, което е 31% ръст за последните пет години. Очаква се броят им да достигне 9 030 през 2025 г. и 10 720 до 2030 г.

Общите активи, които те управляват, възлизат на 3,1 трилиона долара, като прогнозите са да нараснат с 73% – до 5,4 трилиона долара до 2030 г.

Това наводнение от пари и внимание в сектора естествено привлича и измамници, коментират анализатори.

В много страни фамилните офиси не подлежат на задължителна регистрация или лицензиране, стига да управляват само семейни средства. Тази липса на прозрачност затруднява проверката на тяхната автентичност.

В Дубай, например, фамилните офиси не се нуждаят от пълен финансов лиценз, ако управляват пари само за едно семейство.

В САЩ те също са освободени от регистрация в Комисията по ценните книжа и борсите (SEC), ако обслужват единствено едно семейство и са изцяло притежавани от неговите членове.

„Фамилните офиси са създадени да управляват семейни средства и не би трябвало да набират външни капитали“, казва пред CNBC говорител на Монетарния орган на Сингапур (MAS). „Всяка организация, която привлича средства от трети лица, трябва да има лиценз за капиталови пазари.“

Подобни предупреждения издадоха и властите в Хонконг, които съветват инвеститорите да проверяват произхода и лиценза на партньорите си преди да инвестират.

Британският финансов регулатор (FCA) заяви, че продължава „да работи с партньори за предотвратяване на финансови измами.

Сигнали за тревога и проверка сред самите богаташи

Проблемът се задълбочава и от факта, че много милиардери са крайно потайни, а за тях има малко или никаква публична информация.

„Трудно е да правиш проверки за произход на милиардери - те просто са твърде дискретни“, казва Роналд Даймънд.

Затова в сектора се разчита на взаимно проверяване чрез лични контакти и препоръки. Инвеститорите също могат да приложат този подход - да поискат препоръки от други познати фамилни офиси, преди да вложат средства.

„Най-бързият тест за мен е просто да звънна на няколко утвърдени семейства в региона“, казва Даймънд. „Ако никой не е чувал за въпросния офис – това е червен флаг.“

Райън Лин от Bayfront Law, който работи с китайски фамилни офиси в Сингапур, разказва, че проверките често се правят дори чрез WhatsApp групи между реални представители:

„Ако не съм чувал за този фамилен офис, а те твърдят, че са тук от 30 години – нещо не е наред.“

Според Му Чен, изпълнителен директор на Canopy, който консултира фамилни офиси в Сингапур, истинските фамилни офиси не се опитват агресивно да продават продукти – напротив, те са търсени от другите.

„Истинските фамилни офиси постоянно получават предложения, те не ходят сами да ви търсят“, казва той. „Ако някой дойде и каже: ‘Аз съм богат наследник от Сингапур’ и след това ми прати резюме от 400–500 думи, за да докаже това - това е сигнал за тревога.“