Федералният резерв се очаква да понижи лихвените проценти с четвърт пункт на заседанието тази седмица и очакванията са да направи същото на следващите си две заседания, показват резултатите в проучването на CNBC Fed Survey от октомври.

Но сред 38-те участници, включително икономисти, стратези и мениджъри на фондове, има опасения относно липсата на данни за блокираното правителство, балона в акциите на изкуствения интелект, високата инфлация, както и дали политиката играе роля в решенията на Фед.

„Да летиш през снежна виелица със завързани очи и без резервни части не е най-добрият начин за парична политика“, коментира Гай Лебас, главен стратег по фиксираните доходи в Janney Montgomery Scott, и допълва: „Още по-лошо е, когато в района има планини.“

Докато според 92% от анкетираните Фед ще намали лихвите на тази среща, 66% смятат, че трябва да го направи, а 38% са против.

„Политиката, а не финансовите условия, явно влияят на решенията на Фед за лихвите“, смята Ричард Бернщайн, главен изпълнителен директор на Richard Bernstein Advisors.

„БВП е 3,5-4%, финансовите активи се разрастват, а инфлацията остава значително над целта. В по-нормални времена Фед по никакъв начин не би намалил лихвите.“

При намаление тази седмица, 84% от анкетираните очакват ново намаление през декември, а 54% и трето намаление през януари. Прогнозира се общо 100 базисни пункта намаление тази и следващата година, което ще доведе до понижение на лихвения процент до 3,2% в края на 2026 г.

Въпреки че някои смятат, че Федералният резерв не трябва да намалява лихвите, има и такива, които очакват още по-големи промени.

„Слабостта на пазара на труда и спирането на работата на правителството увеличават риска от рецесия и предполагат, че са необходими превантивни по-големи намаления на лихвите“, обяснява Алън Синай, главен икономист и стратег в Decision Economics. „Бумът на производителността, който е в процес на развитие, е основната причина за устойчивостта на икономиката и за зашеметяващия бум на пазара на акции, който не е балон.“

Близо 80% от анкетираните считат, че акциите, свързани с изкуствения интелект, са изключително или донякъде надценени, като средната надценка е над 20%. В резултат акциите ще завършат годината на нива, близки до настоящите, и ще отбележат само умерено повишение от 5% следващата година, въпреки че индексът S&P ще надхвърли 7200 пункта и ще се доближи до 7700 пункта до 2027 г.

„Най-важната краткосрочна и дългосрочна динамика в макроикономическия пейзаж на САЩ е дали AI е надценен, подценен или адекватно преувеличен“, според Трой Лудтка, старши икономист в SMBC Nikko Securities Americas. Джон Лонски, президент на Lonski Group, е по-категоричен: „След като балонът на AI се спука, само финансово стабилните участници в AI пространството ще оцелеят.“

Според 82% от анкетираните, спирането на работата на правителството няма да окаже влияние върху акциите. Около 45% смятат, че това ще приключи този месец, а други 34% смятат, че ще приключи до ноември.

Повечето очакват средните месечни разходи от 0,3% от БВП да бъдат възстановени изцяло или почти изцяло след възобновяването на работата на правителството. Но само 5% са „изключително уверени“, а 71% „донякъде уверени“, че получават точна представа за състоянието на икономиката от публикуваните данни.

„Служителите на Фед не са в състояние да направят никакви заключения и затова вероятно трябва да останат в очакване, като изчакат допълнителна информация, преди да усложнят потенциално грешката в политиката с второ понижение на лихвите, ако не е оправдано от развитието на инфлацията и условията за наемане на работна ръка“, коментира Линдзи Пиега, главен икономист в Stifel.

Респондентите са разделени относно риска от облекчаване на политиката на Фед без достатъчно данни, като 42% смятат, че рискът от намаление на лихвите е прекалено голям, а според 40% рискът е прекалено малък.

Прогнозите за растежа отново се повишават, за пети път в шестте проучвания от обявяването на реципрочните мита през април.

БВП се очаква да бъде 1,9% за годината, 2,2% през 2026 г. и 2,3% през 2027 г. Равнището на безработицата се очаква да достигне около 4,5% следващата година, а инфлацията се прогнозира да завърши годината около 3% и да спадне само незначително през 2026 г. до 2,8% и отново умерено до 2,6% през 2027 г.

Тарифите остават риск № 1 за икономическия растеж, но почти две трети от анкетираните казват, че досегашното им влияние върху инфлацията е по-малко от очакваното.

Въпреки това прогнозистите смятат, че в крайна сметка ще се окажат прави; основната причина, посочена за по-ниската инфлация, свързана с тарифите, е, че „пълното въздействие върху потребителските цени все още не се усеща“. Вторият най-чест отговор е, че компаниите не прехвърлят толкова голяма част от тарифите, колкото се очакваше, а някои смятат, че това няма да продължи дълго.