Едни от най-спекулативните акции през годината може скоро да получат необичаен нов инвеститор - американското правителство.

The Wall Street Journal съобщи късно в сряда, че администрацията на Доналд Тръмп обмисля да придобие дялове в няколко компании, занимаващи се с квантови изчисления. Сред тях са D-Wave Quantum, IonQ. и Rigetti Computing, които вече са провели разговори с представители на правителството, а Quantum Computing също е кандидат в подобно споразумение.

Според информацията на изданието в такава сделка квантовите компании биха получили финансиране, докато американското правителство ще стане техен акционер. Източници обаче подчертават, че сделките „все още не са финализирани и могат да претърпят промени“.

Квантовите изчисления използват принципите на квантовата механика, за да решават сложни проблеми значително по-бързо от класическите компютри, които разчитат на двоичната логика 0 и 1. Квантовите битове, или кубити, притежават свойството на суперпозиция - възможността да бъдат едновременно в повече от едно състояние, което ги прави изключително подходящи за мащабни изчисления.

Именно това вероятно обяснява интереса на американското правителство към технологията. Според WSJ квантовите компютри могат драстично да ускорят процеси като откриването на нови лекарства или разработката на химически формули.

Анализатори от Bank of America използваха почти възторжен тон в доклад, публикуван през юли:

„Това може да се окаже най-голямата революция за човечеството след откриването на огъня. Технология, която може да извършва безкрайни сложни изчисления за нулево време, ще ускори развитието на човешкото познание със светкавична скорост.“

Същите анализатори отбелязаха и други фактори от квантовата надпревара:

„Който спечели квантовото състезание, ще придобие безпрецедентно предимство - геополитическо, технологично и икономическо.“

По техни данни към онзи момент държавното финансиране за квантови изследвания в света възлиза на най-малко 42 милиарда долара, като над една трета от тази сума идва от Китай.

Но квантовата революция е далеч от осъществяване. Главният изпълнителен директор на Nvidia, Дженсен Хуанг, предизвика вълна от дискусии през януари, когато заяви, че „истински квантови компютри“ може да са на поне 20 години разстояние. По-късно той смекчи позицията си.

Дори анализаторите на Bank of America признаха, че настоящите квантови компютри са „шумни“ – т.е. податливи на смущения и неточности, които нарушават работата на кубитите и водят до грешки в изчисленията.

„Възможно е квантовите компютри да решават определени проблеми по-добре от класическите, но истинското предизвикателство е да се демонстрира квантово предимство – тоест способността да се реши реален, полезен проблем по-бързо от обикновен компютър“, отбелязват анализаторите.

Публичните компании, фокусирани върху квантови изчисления, засега продължават да трупат големи загуби. Според FactSet, D-Wave се очаква да генерира около 25 млн. долара приходи през тази година, но да отчете чиста загуба от около 230 млн. долара. IonQ, която има най-голяма пазарна капитализация – над 20 млрд. долара, вероятно ще загуби близо 500 млн. долара при приходи от едва около 90 млн. долара.

Това обаче не спира инвеститорите. Въпреки спада от последните няколко днс, акциите на D-Wave са поскъпнали над три пъти от началото на годината, Rigetti е добавила над 100%, а IonQ е нагоре с около 30%. Само Quantum Computing отчита поевтиняване от около 10% за 2025 г.

Ако американското правителство наистина придобие дялове в тези компании, това би било продължение на тенденцията Вашингтон да инвестира в сектори, определяни като ключови за националната сигурност.

През последните месеци администрацията на Тръмп вече е направила стратегически вложения в Intel и MP Materials, а евентуална намеса в квантовите технологии би разширила този обхват още повече.