Столицата е изправена пред реални рискове от наводнения и инфраструктурен колапс заради години на строителство без изградена дъждовна канализация. Това предупреди главният архитект на София Богдана Панайотова в сутрешния блок на bTV, очертавайки тревожна картина на развитието на града и обявявайки конкретни мерки за ограничаване на строителството в уязвимите южни квартали.

Рискът не е като в Елените – но е реален

„Не мисля, че София може да преживее това, което се случи в Елените, но рискове има“, коментира Панайотова. Според нея проблемът е в презастрояването на огромни територии без необходимата техническа инфраструктура. “В момента има цели квартали без дъждовна канализация, което е недопустимо“, подчерта тя.

Най-рискови според главния архитект са районите в полите на Витоша, до южната дъга на Околовръстното. В тези зони масовото строителство е изпреварило изграждането на канализационната мрежа.

„Почти никъде няма дъждовна канализация, с изключение на Драгалевци, където проектът приключи съвсем наскоро. В останалите райони при проливни дъждове или снеготопене водата няма къде да се оттече“, казва Панайотова.

По думите ѝ това се дължи на години некоординирано планиране: общият устройствен план е дал възможност за урбанизация, но без да гарантира изграждането на необходимите мрежи. „През 2005 г. това бяха села със земеделски земи. След приемането на плана натискът за строителство стана огромен, но инфраструктурата изостана.“

Стоп на новите разрешителни

Панайотова обяви, че Столична община ще спре издаването на разрешителни за строеж в райони без изградена дъждовна канализация. „Има начин това да се направи законно – няма да се издават разрешителни, когато липсват изходни данни от експлоатационното дружество „Софийска вода“. Отговорността е на главния архитект, и ние ще я поемем“, заяви тя.

Контролът върху разрешенията за строеж ще бъде централизирано върнат при главния архитект, след като досега част от правомощията са били делегирани към районните администрации.

Проблемът с финансирането

Липсата на канализационна мрежа не е само общински пропуск, смята Панайотова. „Отговорност носи и държавата. Общината винаги е имала желание, но не и средства. Финансирането за изграждане на канализация изостава от темпа на строителството“, обясни тя.

Все пак има и добра новина – осигурено е ново финансиране по програма „Околна среда“ за изграждане на канализация в Панчарево, Герман, част от „Младост“ и „Искър“, а от следващата година започва работа и в Симеоново.

Високото строителство – с мярка

Относно въпроса за небостъргачите в София, арх. Панайотова признава, че „апетити има“, но уверява, че нови разрешителни за високи сгради в близост до дерета и реки няма да се издават.

„Последните шест месеца сме стопирали проекти за сгради над 50 метра в рискови зони. Проблемът не е във височината, а в интензивността на застрояване – инфраструктурата не може да поеме натоварването.“

Тя категорично отрече възможността за „седеметажна сграда до Народния театър“ – визирайки случая с така наречения „Син лъв“.

„Заповедта за този проект няма да влезе в сила. Ще се изработи нов план, който запазва културното наследство и обхваща по-голяма територия“, увери тя.

Законодателни промени и бъдещи мерки

Главният архитект настоява за спешни законодателни промени – забрана за строителство без битова канализация, дори при нискоетажно застрояване. „В момента законът допуска изграждане на складове и жилища до 10 метра с изгребни ями. Това е абсурдно за века, в който живеем“, казва Панайотова.

По думите ѝ вече е създадена работна група за промени в законодателството, която ще предложи спешни мерки за София и дългосрочна визия за устойчиво развитие.