Добрата архитектура определя не само облика на един град, а и това дали хората в него се чувстват добре – като част от общност.

Думите са на българския архитект Михаела Шехова Симитчийски, която от 10 години работи в Лондон по проекти за милиони. Портфолиото ѝ включва над 500 000 м² реализирани площи, като един от проектите ѝ поставя рекорд на „Гинес“ за най-голям търговски обект в света.

Според нея обаче успехът не е в цифрите и квадратните метри. „Успехът е в това инвестицията да създаде място, към което хората се връщат, защото чувстват, че принадлежат там“, казва 35-годишната Михаела. Тя е сертифициран архитект от Кралския институт на британските архитекти и има дипломи от още няколко престижни образователни институции.

На 11 септември Михаела получи престижната награда Social Impact за 2025 г. на University of Westminster, връчвана за измеримо положително въздействие върху обществото. В последните пет години отличието се дава на завършили университета професионалисти, работещи по значими социални трансформации, обяснява Михаела, чиято дейност във Великобритания започва с училищен обект в Лондон, а днес работи по проект за разширение на летищния терминал на Манчестър, обслужващ милиони пътници годишно.

Михаела Шехова с наградата Social Impact за 2025 г. на University of Westminster

Според нея в ръцете на архитекта е силата да влияе върху живота – как хората работят, къде живеят, как се движат. „Няма смисъл от най-добрия проект, ако той води до усещане за изолация“, казва още Михаела, която е пример за новата роля на архитекта – не просто дизайнер на сгради, а стратег на справедливостта в градската среда.

Profit избра да отбележи старта на новата учебна година с нейната история – от детството през образованието до многопластовата ѝ професионална реализация. Пътят на Михаела дава ценни уроци, показвайки как лични качества като ясна визия, фокус и безкомпромисност могат да превърнат индивидуалния талант в обществена инвестиция. И колко още повече може да развиваме собствените си сили, воля, смелост и ум – независимо колко високо сме стигнали.

The sky is the limit

Израснала е в Смолян, където небето е по-близо – сякаш може да докоснеш, ако само поискаш.

За Михаела обаче планинският град носи по-земна и топла атмосфера: „Всички деца там бяхме обгрижвани и обичани – не само от семействата си, а и от учителите, от съседите, от цялата общност.“ Тази сплотеност – рядка за големите градове – я учи на нещо, което и до днес е нейна отправна точка: успехът не е лична победа, а част от колективен процес.

От малка рисува, но не слънца и малки спретнати къщурки, а чудати образи като русалки в тревата и космонавти в снега. „Опитвах се да свързвам неща, които не съществуват заедно. Това беше игра за съзнанието ми – да предизвикам себе си да видя света по друг начин“, разказва Михаела.

Рисуването не е само хоби, а творческа връзка с другата - свръхрационална - част на съзнанието ѝ. Докато учи в Математическата гимназия в Смолян, упражнява с учител, който я провокира да намира най-краткия път към решенията на задачите. „Трябваше да превърна страници сметки в няколко реда. Толкова много работих върху това, че в един момент просто затварях очи и решението излизаше за секунди.“

Тези упражнения ѝ дават увереност, че сложното винаги може да се редуцира до кратко, рационално и ясно решение. Умение, което по-късно ще стане нейна марка в професията – от чертежи до договори за милиони, в които няма компромис със социалните категории, на които държи.

Дуалността между свободния артист и безпощадния математик постепенно намира своето естественото поле –Михаела се насочва към Университета по архитектура, строителство и геодезия в София с ясното желание да се занимава с обществени сгради. „Жилищното строителство никога не ме е привличало. Исках да работя по проекти, които не затварят, не стратифицират, а са отворени към общността.“

Урок №1: Общността е първият учител по лидерство.

Една от последните картини на Михаела

От Смолян до Лондон – първите пробиви

След дипломирането си в УАСГ Михаела буквално „хваща небето“.

„Взех си дипломата и веднага отлетях за Лондон – и веднага започнах да търся работа.“

Много бързо става част от Atelier UWA – студио с десетина души екип. Точно това я привлича: малките отбори не позволяват да се скриеш. Всеки носи тежест и шансът да поемеш реален проект идва по-бързо.

„След половин година ми повериха управлението на първия обект - разширение на училище. Отговарях за всичко - от чертежите, през координацията с инженери и строители, до инспекциите на място.“

Тук идва и първият голям професионален урок - архитектурата в Лондон не е само линии върху чертожната дъска, а пълен цикъл: дизайн и планиране, управление на бюджета, познаване на договора в детайл.

„Разбрах, че не можеш да си добър архитект, ако не разбираш юридическата част. В България това често остава на заден план, но в Лондон отговорността е твоя. Договорът определя всичко – от срокове и плащания до правата да спреш строеж, ако условията не се спазват.“

В този момент Михаела осъзнава, че ако иска да върви нагоре, трябва да познава закона и финансите толкова добре, колкото владее чертожния софтуер.

Урок № 2: Амбицията не е да гониш най-скъпия обект. Амбицията е да вземеш най-трудния – този, който ще те направи по-добър.

Архитектура и климатични промени: От Венеция, през Атланта, до Ню Йорк

Westminster и RIBA– битката за легитимност

След първите обекти Михаела стига до „стена“. Може да проектира, може да ръководи процеса, но усеща, че ѝ липсва дълбоко знание за правната и финансовата рамка.

Затова записва архитектурна специализация в University of Westminster – програма между магистратура и докторантура, съчетаваща професионалната практика с дисциплини като мениджмънт, право, финанси, управление на ресурси. Всичко е базирано на реални проекти – студентите трябва да работят на пълен работен ден и паралелно да анализират конкретни казуси от практиката.

В този период тя получава и престижния статут Chartered Architect към Кралския институт на британските архитекти (RIBA - Royal Institute of British Architects).

Полага изпити, които можеш да проточиш, а може да вземеш и за година. „Постарах се да направя всичко за минималния срок, защото исках бързо да имам този инструментариум“, разказва Михаела.

По време на този образователен спринт от Британската камара на архитектите ѝ казват: „Вече си регистриран архитект в България. Нямаш нужда от тази програма. Просто си работи...“

Михаела обаче отказва да приеме „бързия път“. За нея това са не просто сертификати, а стратегическа инвестиция в собствената ѝ кариера, която я поставя на една линия с най-добрите в професията и ѝ позволява да поема все по-мащабни отговорности.

Урок №3: Понякога за да израснеш, трябва „да слезеш една стъпка надолу“ – и да се върнеш по-нависоко, въоръжен с нови знания.

Проекти като за световно

След Westminster Михаела вече има друго самочувствие и ценз. Следващата ѝ кариерна стъпка е TTG Architects – студио, което работи с най-големите търговски вериги във Великобритания: Primark, Tesco, Marks & Spencer.

Тук няма време за адаптация. Влизаш и започваш с проекти на стойност десетки милиони. „Работехме на всички етапи – от концепция и планиране до завършване и отчитане на бюджета. Сумите варираха от два милиона до седемдесет милиона паунда“, разказва Михаела.

Най-емблематичният ѝ проект е Primark Birmingham – пететажен търговски обект на стойност £70 млн., обявен за най-големия в света.

Проектът печели две Revo Gold награди, вписан е в Книгата на рекордите на "Гинес" и става финалист в World Retail Awards.

„Този проект беше комплексно предизвикателство в началото на кариерата ми, но работата ми по него потвърди убеждението, че мащабът не е единственият измерител на успеха“, казва Михаела.

Работата ѝ по търговските обекти включва четири основни посоки:

Изграждане на емоционална връзка с клиента, предлагайки не просто място за пазаруване, а пространство за изкуство, спорт, забавления, социални контакти.

Оптимизация на трафика чрез данни, показващи как се движат хората, за да се проектира насочваща и ангажираща среда.

Мултисензорното преживяване, съчетаващо светлина, звук, материали и дизайн.

Интегриране на устойчиви решения, така че пространството да бъде не само търговска, но и културна дестинация.

Урок №4: Истинският потенциал на архитектурата се крие в способността ѝ да адаптира, да обединява и да създава дълготрайна добавена стойност.

Една българка в Лондон, която няма време да носи кафе

Primark Birmingham е проект, който изстрелва Михаела напред. Оттук нататък никой не може да я подценява като „младата жена с акцент“.

Или пък тя може да не позволи това?

Зад напредъка ѝ в корпоративен Лондон стоят безкрайни битки със стереотипи.

„Срещу теб сядат инженери или строители с 30 години опит и ти казват: „Така се прави“, докато аз си мисля: „Само защото 30 години сте го правили по този начин, не значи, че е правилният.“

Това са тежки сблъсъци, защото в крайна сметка „на глас“ трябва да уважиш опита на колегата, но и да държиш на фактите и логиката, обяснява Михаела.

Често влиза в срещи и на обекти, където е единствената жена сред десетки мъже. Плюс акцент, плюс младост – комбинация, която кара някои да я подценяват.

Например, има ситуации, в които колеги директно очакват тя да сервира кафе, въпреки че е ръководител на проекта. „Казвам: Първо, не благодаря. Второ, вече сме закъснели, да започваме работа… Научих се да обръщам всичко в хумор и да връщам разговора към същественото, за да не губя фокус“, разказва Михаела.

Освен чувството си за хумор, тества и силата на чувството си за справедливост. Разказва за огромен строителен обект, където инспекцията продължава 6-7-седем часа, но на терена няма женска тоалетна. „Казаха ми да отида в някое кафене наблизо...“, спомня си Михаела. Това е незаконно, установява безкомпромисно тя. Спира работата на целия обект. Следва официален доклад към всички страни – и за 24 часа проблемът е решен.

Урок №5: Опитът е ценен, но истината тежи повече. Смелостта да кажеш „не“ и да спреш процеса е това, което в крайна сметка движи проекта напред.

Три урока от водещите лидери в световните иновации

Манчестър – терминалът като визитна картичка

През 2021 г. Михаела преминава в Child Graddon Lewis (CGL), където работи по широк спектър проекти - от търговски зони до транспортна инфраструктура.

Днес е посветена на един от най-сложните проекти в кариерата си – летище Манчестър. Там се изгражда нов терминал, който трябва да свърже старите и новите структури в единен комплекс.

„Това е изключително предизвикателен обект – от гигантски фуги и различни поколения конструкции до инсталации, осветление, дигитални екрани и търговската част в зоната „Заминаващи“. Всичко трябва да работи заедно – и за пътника, и за брандовете, и за сигурността.“

Работата по транспортни хъбове е изключително отговорна, защото всяка грешка може да се превърне в закъснение на полети или компромис със сигурността, обяснява Михаела и добавя: „Терминалите са визитната картичка на града. Ако сбъркаш там, грешиш пред света.“

Урок №6: Колкото по-видим е проектът, толкова по-важна е дисциплината. Няма място за илюзии – само за безупречност.

Силата на сутрешната рутина: Как жените лидери стартират успешните си дни

Втората кариера – здраве и женско лидерство

В CGL Михаела има и още една мисия – да промени фирмената култура на организацията. Става лидер на вътрешния екип по Health & Wellbeing, като по нейна инициатива е въведена първата политика за менопаузата на работното място. Това е тема, за която в повечето компании дори не се говори. А всъщност именно тогава жените имат най-много опит и стойност за екипите си.

„Жените не трябва да излизат от играта точно когато са най-силни. Това е загуба не само за тях, а и за бизнеса“, смята Михаела, която оставя отпечатък не само в градската среда, но и вътре в офиса – в начина, по който хората работят заедно.

Урок №7: Истинският лидер не решава само проекти. Той решава и какви ценности ще движат екипа му.

Докато ръководи многомилионни строителни проекти, Михаела изгражда и втора професионална вселена – тази на здравето и подкрепата за жените.

Съосновател е на Women Academy BG – организация, която учи жените да познават телата си и да поемат отговорност за собственото си благосъстояние. Работи и като сътрудник на Фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“, където е лектор, модератор и автор на медицинско съдържание.

Има регистрация като Executive Practitioner of Holistic Medicine в Обединеното кралство. Специализацията ѝ е женското здраве – хормонално, репродуктивно и менструално.

Зад тази втора кариера стои лична история. „След години операции и диагноза „няма да имаш дете“, аз отказах да приема присъда. Научих друг език – този на холистичната медицина. И сега го преподавам на други жени“, казва Михаела, за която това не е странично занимание, а системна работа: публикации, международни конференции, обучения и програми.

Урок №8: Слабостите могат да станат най-силното ти оръжие – ако избереш да ги превърнеш в знание и действие.

Михаела е кариерен ментор на магистри в програмата Future Ready Mentoring на Университета в Уестминстър

Предай нататък

Наградата Social Impact Award, връчвана от Университета в Уестминстър, затваря кръга между двете ѝ кариери - архитектурата, която създава справедливи пространства, и работата за здравето на жените, която променя културата и нормите.

В същото време Михаела започва да връща наученото – като кариерен ментор на магистри в програмата Future Ready Mentoring на университета.

„Когато аз започвах, нямаше кой да ми каже какво ме чака отвъд чертожната дъска. Затова за мен е ценно да мога да покажа на следващото поколение архитекти реалността“, споделя Михаела.

Урок №9: Истинският успех е, когато вече не играеш само за себе си, а подготвяш и другите да спечелят.

През 2025 г. тя става част от High Street Expert Panel към New London Architecture (NLA) – група от специалисти, които определят бъдещето на търговските улици и градските центрове.

За нея това е не просто признание, а логично продължение на философията ѝ: архитектурата е повече от дизайн.

„Можеш да построиш най-добрата сграда – функционална, красива, печеливша. Но ако в нея някой се чувства нежелан или изолиран, това е провал.“

Михаела дава примери за малки, но фатални детайли: социални жилища в комплекси, оградени с мрежа, която разделя „другите деца“ от „нашите“.

В работата си тя внася именно този тип чувствителност – умението да вижда как детайлите влияят на обществото в дългосрочен план. И е категорична:

Не ме е страх да застана зад нещата, в които вярвам – и да понеса последствията. Вярвам, че архитектурата е не само стени и покриви. Тя е инструмент за справедливост и принадлежност.