НАТО трябва да усили отговора си на хибридната война на Русия, която е „само началото“ и има за цел да раздели Европа, предупреждава министър-председателят на Дания.

В интервю за Financial Times Мете Фредериксен казва, че западният отбранителен алианс трябва „много по-задълбочено“ да обсъди как да реагира на враждебните действия на Москва - от нарушения на въздушното пространство до саботажи.

„Трябва да бъдем съвсем откровени, че това вероятно е само началото“, казва тя. „Необходимо е всички европейци да разберат какво е заложено и какво се случва. Когато има дронове или кибератаки, идеята е да ни разделят.“

Миналата седмица дронове с неизвестен произход блокираха основното летище на Дания, както и няколко регионални, и бяха забелязани над военни обекти - събитие, което дипломати определиха като „сигнал за събуждане“ за Европа.

Дания все още не е установила кой стои зад наблюдаваните дронове, но премиерът вече подчерта, че „първичният враг на Европа е Русия“.

Сигналите от Дания последваха след като Русия многократно наруши въздушното пространство на съюзниците с пилотирани и безпилотни апарати. Това доведе до сваляне на руски дронове над Полша от изтребители на НАТО - първият директен сблъсък между алианса и руски военни средства след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

В отговор НАТО проведе два пъти спешни разговори и осъди „безотговорните действия“ на Москва. Освен това започна мисията „Eastern Sentry“ - патрулиране в Източна Европа с допълнителни въздушни и сухопътни сили от съюзници като Дания, Франция, Великобритания и Германия.

Западни разузнавателни служби също сочат Москва като извършител на саботажни акции през последната година - палежи, прекъсвания на подводни кабели и кибератаки в страни като Германия, Полша, балтийските държави и Великобритания.

Фредериксен предупреждава, че увеличаването на европейските инвестиции единствено в системи за борба с дронове и киберотбрана няма да бъде достатъчно:

„Идеята на хибридната война е да ни заплашват, да ни разделят, да ни дестабилизират. Един ден използват дронове, на следващия - кибератаки, на третия - саботаж. Това няма да приключи само чрез [повишаване на] капацитета“, казва тя.

Тази седмица Дания е домакин на две събития на върха на европейски лидери, посветени на укрепване на сигурността на континента и увеличаване на подкрепата за Украйна. Първият ден е неформална среща на лидерите от ЕС, а в четвъртък генералният секретар на НАТО Марк Рюте ще участва в по-широка дискусия с европейски лидери, включително от Украйна и Великобритания.

Лидерите от ЕС ще обсъдят ускорено финансиране на национални и колективни инвестиции в противовъздушна отбрана. Дания вече обяви, че ще купи спешно нови системи за борба с дронове, след като не успя да засече или обезвреди въздушните апарати.

САЩ и няколко европейски държави - включително Германия, Франция, Швеция, Норвегия и Финландия - предложиха да предоставят технологии на Копенхаген. Датски официален представител коментира ппред FT, че получаването на помощ от Швеция, исторически съперник на Дания, е „особено унизително“.

Фредериксен обаче отхвърля това: „Тези инциденти не се случват само в Дания.“

Натискът върху Дания идва не само от Русия, но и от най-важния ѝ съюзник - САЩ. Президентът Доналд Тръмп нееднократно е заявявал, че иска да постави под американски контрол арктическия остров Гренландия и отказва да изключи използването на сила за тази цел.

Фредериксен казва, че е „много горда от начина, по който Гренландия успя да се справи с тази трудна ситуация“. Тя допълва, че Дания иска да задълбочи сътрудничеството си с всички арктически държави, с изключение на Русия, по въпросите на сигурността около Гренландия.