Когато Pfizer започва да произвежда Viagra в югозападната част на Ирландия, местните жители получават необуздана сексуална енергия, размножават се "петкраки зайци", а посетителите веднага правят обратен зовой към съпругите си, щом димът от завода се промъкне през прозорците на автомобилите им.

Поне така гласи местната легенда.

Тези истории „се разпространяваха в местния пъб“, разказва Път Хенеси, дългогодишен жител на Шанбали, намиращо се на път за крайбрежното селище Рингаскиди. И допълва: „Имаше едно момиче, което каза: „Само едно вдишване и вече са твърди.“

Въздействието на големите фармацевтични компании върху района обаче далеч надхвърля забавните анекдоти: появата им през 70-те години превръща лежерното рибарско селище в индустриален център и дава тласък на икономическия растеж в графство Корк.

Днес обаче индустрията – и регионът, който зависи от нея, са в центъра на тарифната буря на президента на САЩ Доналд Тръмп, разказва Politico.

В стремежа си да намали огромния търговски дефицит на САЩ, Тръмп заявява, че е решен да върне производството на лекарства за отслабване, лечение на рак и други фармацевтични продукти в страната. И заплашва с мита от 250% върху този сектор.

Според него Ирландия „е отнела нашите фармацевтични компании“ с данъчната си политика: от 213-те милиарда долара, които САЩ плащат за вносни лекарства, най-голямата част идва от Ирландия, лидер в производството на скъпи фармацевтични продукти. Либералният данъчен режим на Дъблин оказва неустоимо притегляне върху фармацевтичните гиганти в САЩ от десетилетия.

Споразумението, сключено през юли между ЕС и Белия дом, което, поне на хартия, ограничава американските мита върху вноса на фармацевтични продукти до 15% и изключва генеричните лекарства. Ирландия, като една от най-отворените икономики в ЕС, е особено уязвима, а несигурността относно следващите ходове на Тръмп и щетите, които те биха могли да нанесат, продължава да съществува.

„Все още е като брадва, висяща над главите ни“, казва Дейвид Колинс, пето поколение собственик на семеен магазин в Каригалин, градче на 20 минути с велосипед от Рингскиди. „Това е постоянна заплаха.“

В района са седем от 10-те най-големи фармацевтични компании в света. Повече от 11 000 души в графство Корк работят в тази индустрия, а десетки хиляди други са заети в спомагателни дейности, допълва Politico.

Само в Рингскиди се намират Pfizer и Johnson & Johnson, Sterling Pharma Solutions, която произвежда за Novartis, както и по-малки играчи в сектора като например Recordati, BioMarin и Hovione. Освен активната съставка на Viagra, тук се произвеждат и важни компоненти за кардиологични, имунологични и онкологични лекарства.

Pitch and putt

Когато Pfizer пристига през 1969 г., служителите прекарват обедните си почивки в изграждането на игрище за Pitch and putt – умалена версия на голфа, за местната общност, спомня си пенсионерът Майкъл Гоубли, докато се наслаждава на сутрешното си кафе в клуб Raffeen Creek Golf Club, на зелените брегове на пристанището на Корк.

Голф игрището също е построено на земя, собственост на Pfizer. Това е само един пример как районът се възползва от големите фармацевтични компании: попитайте местните жители и те ще ви кажат, че приносът на индустрията далеч надхвърля страничните ефекти, като трафика на пътуващите до работа и замърсяването на околната среда.

„Не мога да кажа нито една лоша дума“, допълва Рей Киохане, друг голфър, докато си почива спокойно на пейка между две игри.

Град Каригалин, някога селскостопанско селище, днес има 20 000 жители, както и хотел, супермаркети и оживена търговска улица.

„Когато бях дете и растях в Каригалин, имаше една основна индустрия, която се наричаше Carrigaline Pottery... Нямаше семейство в района, в което поне един човек да не работи в керамичната фабрика“, разказва Колинс, собственикът на супермаркета, и допълва: „50 години по-късно, това е заменено от фармацевтичната индустрия.“

Келтският тигър

Пристигането на мултинационалните корпорации смекчава въздействието от закриването на производствени обекти на автомобилния производител Ford и компанията за гуми Dunlop през 80-те години.

„Ирландия не се справяше добре, но Корк беше особено засегнат град по това време“, каза Джон О'Брайън, лектор по финанси в Университетския колеж в Корк. „Комбинацията от фармацевтични продукти и информационни технологии наистина съживи града“, допълва той, имайки предвид втория по големина град в Ирландия, Корк, в който се намира европейската централа на Apple.

На национално ниво успехът във фармацевтичния сектор допринася за икономическия растеж в ерата на „Келтския тигър“ от 90-те до края на 2000-те години. Това се дължи на мащабните чуждестранни инвестиции – особено от САЩ. ниските корпоративни данъци, квалифицираната англоговоряща работна сила и членството в ЕС.

Според Луис Бренан, почетен професор в Тринити Колидж в Дъблин, приносът на фармацевтичната индустрия е троен: тя създава висококвалифицирани и високоплатени работни места, развива екосистема от доставчици и подизпълнители, и генерира приходи за правителството.

Корк се утвърждава и като център за висше образование в области, свързани с фармацевтиката.

Тарифни игри

Откакто Доналд Тръмп се завърна в Белия дом, този двигател на ирландската икономика се намира под (вербална) атака, което показва колко много успехът на Ирландия зависи от способността да остане предпочитано място за американските компании, които освен, че се възползват от данъчни облекчения, отдавна са преместили там своите печалби и патенти.

„Искаме лекарствата да се произвеждат в нашата страна“, заяви Тръмп пред CNBC през август.

Като част от обещанието да намали цените на лекарствата и да върне производството в САЩ, през април той започна т.нар. разследване по раздел 232 на фармацевтичния сектор, за да проучи въздействието на вноса върху националната сигурност и да наложи мита, ако се налага.

Анализаторите смятат, че е малко вероятно ставките да са 200 или 250 процента. Въпреки това, след първоначална „по-ниска тарифа“ – не по-висока от 15%, при условие че Тръмп наистина се придържа към споразумението с ЕС – след година или две може да последва разрушителна тарифа от около 50%.

Съобщението не остава незабелязано от фармацевтичните гиганти като Eli Lilly и Johnson & Johnson, които обявиха тази година нови инвестиции в САЩ. Въпреки това експерти предупреждават, че тарифната политика на Тръмп рискува да доведе до повишаване на цените на лекарствата и до недостиг, вместо да стимулира мащабно преместване.

Макар че предвиденият в споразумението между ЕС и САЩ тарифен таван от 15% предлага отсрочка на индустрията, компаниите трябва да направят сложни изчисления, предупреждава Дан О'Брайън, главен икономист в Института за международни и европейски въпроси, ирландски мозъчен тръст.

„За продуктите, които се произвеждат единствено в Ирландия, има поне някакъв буфер: в най-лошия случай ще отнеме няколко години, докато производството се премести навън“, казва той. За продуктите, които се произвеждат и на други места, ще бъде по-лесно да се преместят и „това може да стане по-бързо“, допълва той.

Рискован бизнес

Засега тези сценарии са хипотетични, но неяснотата вече оставя своя отпечатък.

Тъй като компаниите се втурнаха да изнасят стоките си, износът на ирландски фармацевтични продукти за САЩ се увеличи с почти 50% през първите пет месеца тази година. „Геополитическите опасения“ сега са сред трите най-големи заплахи за бизнеса според последното проучване на Търговската камара на Корк сред нейните членове.

Компаниите в по-голямата си част мълчат.

Pfizer и Johnson & Johnson отказаха да коментират тази тема, а Sterling Pharma Solutions, BioMarin, Recordati и Hovione не отговориха на запитванията за коментар на Politico. Novartis, която се снабдява от Sterling Pharma Solutions, предупреди, че „въвеждането на тарифи рискува да създаде допълнителни бариери, които биха могли да забавят още достъпа до животоспасяващи лечения“.

В отговор на споразумението между ЕС и САЩ Ирландската фармацевтична асоциация предупреди, че „митата върху лекарствата ще бъдат значителни нови разходи, които преди не са съществували, и ще забавят инвестициите, създаването на работни места и иновациите“.

Служител във фармацевтичен завод в района, пожелал анонимност, заяви пред Politico, че производството е забавило темпото си през последните няколко месеца, докато компанията чака да възвърне сигурността си в планирането.

По същия начин Дан Бойл, съветник от Партията на зелените за Корк и бивш кмет на града, споделя, че компаниите са му казали, че „нашата надежда беше да обявим бъдещи инвестиции за 2030 г., но това се отлага, докато не разберем каква ще бъде ситуацията“.

Под натиск

Местните, националните и европейските политици са напълно наясно колко много е заложено на карта.

Сиймъс Макграт, депутат от избирателния район Корк Юг-Централ, призовава за „непрекъснат процес на предоговаряне и ангажираност“ с Вашингтон. „Трябва да обновим позицията си и да подновим привлекателността си като страна за преки чуждестранни инвестиции“, казва той, докато седи във фоайето на Carrigaline Court Hotel, единствения хотел в града. И допълва: „Не може да стоим със скръстени ръце.“

Политикът от управляващата центристка партия Fianna Fáil поддържа силни връзки с Брюксел, не на последно място благодарение на своя брат, еврокомисаря по правосъдието Майкъл Макграт.

В столицата на ЕС законодателите от региона призовават ЕС да повиши конкурентоспособността на блока.

Синтия Ни Мърчу от либералната група „Обнови Европа“ призовава за намаляване на „прекомерната бюрокрация“ за бизнеса. А Шон Кели, член на ЕП от центристката партия ЕНП, приветства плановете на ЕК да осигури достъп до нови пазари чрез търговски споразумения.

За местните жители на ирландското крайбрежие, политиката е залог и за собственото им бъдеще.

„Казват, че големите компании ще си тръгнат“, споделя Ейми Лайънс, барманка в единствения пъб в Рингскиди, The Ferry Boat Inn.

„Уча биофармация в колежа. Представете си, че докато се дипломирам, тях вече ги няма“, допълва тя, докато налива бира на редовните клиенти, които обсъждат новия път, който се строи, за да облекчи задръстванията, причинени от трафика на пътуващите до фармацевтичните заводи.