Нарастващите разходи за жилища и ниските заплати, които не успяват да наваксат инфлацията, карат милениалите и поколението Z да отлагат фундаментални житейски събития като придобиването на собствен дом или създаването на семейство.

Вместо това, повечето предпочитат да се наслаждават на живота с пътувания за преживяване или лични материални вещи, а това явление оказва пряко влияние и върху финансовите им решения.

Нов доклад на Capgemini, споделен ексклузивно с Fortune, разкрива, че макар почти 70% от хората под 40 години да считат застраховката живот за необходима, опциите, с които разполагат, не съответстват на финансовите им приоритети, което ги кара да се откажат от нея напълно.

Проучването, проведено съвместно с LIMRA, се базира на анкета сред над 6100 души на възраст 18-39 години в 18 пазара, 200 висши мениджъри в застрахователния сектор в 18 пазара и макроикономически прогнози, разработени в сътрудничество с Oxford Economics. Резултатите показват, че 63% от тези потребители нямат непосредствени планове за брак, а 84% от несемейните и семейните нямат непосредствени планове да имат деца.

Саманта Чоу, глобален лидер в животозастраховането и социалните придобивки в Capgemini, коментира, че младите поколения са склонни да сключат застраховка, ако е много евтина или безплатна. Но идеята, че трябва да плащат за нея, докато все още не могат да си позволят да купят дом, не им се струва логична.

„Те се женят по-късно, раждат деца по-късно, не вземат финансови решения като покупка на дом или нещо подобно. Склонни са или да спестяват повече, или да откриват инвестиционни сметки и да спестяват там.“

Традиционната застраховка „Живот“ е по същество финансов договор между физическо лице и застраховател, който позволява на потребителя редовни плащания (премии). В замяна застрахователят се задължава да изплати определена сума (т.нар. обезщетение при смърт) на посочените бенефициенти в момента на смъртта на застрахования. Обикновено тези средства се използват за покриване на разходи като погребение, дългове, разходи за издръжка, дори образование или ипотека.

Но има и други функции към животозастрахователните полици, наречени „живи обезщетения“.

Една от тях включва ускорени обезщетения, например ако застрахованият бъде диагностициран с терминална болест. Други позволяват на застрахования да вземе заем или да тегли средства от полицата си, докато е жив. Това би позволило големи покупки, като например дом.

Чоу също споделя, че е използвала животозастрахователна полица, за да си купи първия дом. „Купих първата си застраховка „Живот“ на 21 години. Платих почти в брой за първия си дом. Просто изтеглих парите от полицата. Но никой не обяснява това на хората.“, допълва тя,

Това е същността на проблема: по-младите поколения не осъзнават или не разбират, че тези житейски ползи могат да бъдат достъпни за тях.

1 от 4 потребители все още отказват животозастраховка, защото процесът е твърде объркващ, а сложният жаргон прави полиците трудни за разбиране и използване, според проучването на Capgemini.

Благодарение на „Големия трансфер на богатство“ в размер на 124 трилиона долара, милениалите и поколението Z в САЩ очакват средно наследство от 106 000 долара на човек.

Това прави животозастраховането „важна дестинация“ за тези средства, според Capgemini. От анкетираните 40% са класирали животозастраховането като третото по важност за наследството си, след акциите и спестяванията в брой.

За да се подготви за поколения с различен подход към спестяванията, инвестициите и финансите, секторът на животозастраховането трябва да се промени, допълва Чоу, която работи в застрахователния сектор от над 25 години.

„Застраховането трябва да бъде финансов продукт. Да отговаря на нуждите при закупуване на дом или плащане на колежа на детето ви в бъдеще. Трябва да бъде гъвкав продукт от типа „всичко в едно“, който расте заедно с вашия живот.“, допълва експертът.