Президентът Еманюел Макрон току-що се обърна към един от най-доверените си сътрудници – Себастиен Льокорню – за да излезе от политическата безизходица, която парализира Франция.

Льокорню, назначен за министър-председател миналата седмица, е „човекът, с когото Макрон пие уиски в 3 часа сутринта“, казва пред POLITICO правителствен съветник. Бившият министър на въоръжените сили често прекарва ваканциите си с Макрон в крайбрежната крепост Форт де Брегансон.

Обръщането към един от най-верните членове на вътрешния кръг изглежда като последен отчаян ход. Ако Льокорню не успее да спаси Макрон, трудно е да се предвиди кой би могъл да го направи, пише в свой анализ изданието.

Льокорню е петият френски министър-председател за по-малко от две години и все още изглежда малко вероятно да успее да принуди разединената Национална асамблея да приеме бюджетни ограничения в размер на десетки милиарди евро, необходими за предотвратяване на дългова криза във втората по големина икономика в ЕС.

Дори Макрон знае, че това е трудна задача. В коментари пред POLITICO президентът настоява, че предстоящата задача не е невъзможна, но признава, че е „безпрецедентна“.

Защо тогава Макрон смята, че Льокорню може да е човекът, който ще постигне споразумение?

Накратко, президентът го вижда като посредник, който може да преодолее политическото разделение. Той спечели благоразположението на президента, като постигна широк парламентарен консенсус за увеличаване на военния бюджет през 2023 г. и като му помогна да успокои протестите на „жълтите жилетки“, които обхванаха страната през 2018 и 2019 г.

Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция. Новият премиер плува в по-дълбоки води от очакваното

Като бивш консерватор, той има „добри отношения с партията Les Républicains“ и представлява „приемственост“ с предишните правителства на президента, обяви Макрон при представянето на Льокорню. От друга страна, той „спечели уважението на левите сили“ с начина, по който се справи с превъоръжаването на Франция след избухването на войната в Украйна. А по време на преговорите за отбранителния бюджет през 2023 г. Лекорню беше възприет като човек, който е изслушал опозицията и е взел предвид нейните мнения.

Ключовият момент е, че Макрон може да не изпрати Льокорню в битка невъоръжен, както направи с предишните си двама министър-председатели - ветерана от ЕС Мишел Барние и центристът Франсоа Байру. Този път той може да позволи на своя премиер да направи някои значими отстъпки по основната икономическа програма.

Досега Макрон се бореше да запази основните си постижения, по-специално спорните си пенсионни реформи и дългогодишната си опозиция срещу увеличаването на данъците, въпреки пораженията на изборите през 2022 и 2024 г.

„Ще трябва да отстъпим по някои въпроси, като отмяната на два официални празника“, казва Макрон, позовавайки се на проектобюджета на Байру, който включваше подобни мерки. „Трябва да успеем да намерим компромис“.

Подходящият човек за тази работа

Новият министър-председател на Франция може да не е добре познат на широката общественост, но въпреки че е едва на 39 години, той е постигнал няколко политически успеха през осемте години, прекарани до Макрон, усъвършенствайки умения, които ще бъдат много необходими в следващите седмици. Като министър на въоръжените сили той успява да преодолее разделенията в силно разединения парламент и да убеди над 400 депутати да приемат седемгодишния му военен бюджет за 2023 г., който предвиждаше увеличение на разходите за армията.

Верен на Макрон и „политически сървайвър“: Звездният миг на Себастиaн Льокорню във Франция

„Някои казват, че е лесно да се договарят увеличения на бюджета“, казва близък съюзник на президента пред POLITICO. „Той обаче ще ви каже, че не е било така“.

За разлика от политическите величия Байру и Барние, Льокорню е прекарал последните години в политическите окопи на Националната асамблея и в местната политика.

„Той знае колко променлива е Националната асамблея, ще маневрира, ще се потопи в дебата“, добавя съюзникът на Макрон. „Той знае как да преговаря“.

По-малко известен, но също толкова важен в тези политически нестабилни времена, Льокорню изигра важна роля в подпомагането на Макрон да потуши протестите на „жълтите жилетки“. Като министър на местните територии той помогна за организирането на дебат между френския президент и местните представители в избирателния му район в Нормандия. Тази първа успешна среща с френската общественост доведе до други и до обиколка на Франция, която помогна да се сложи край на протестите.

Лош старт

Истинското изпитание за стойността на Льокорню все още предстои и зависи от това дали той ще успее да сключи споразумение със социалистите, без да отблъсне консерваторите, които изглежда ще продължат да участват в правителството. Рискът за него е, че ще се озове в наддаване, което не може да спечели: колкото повече се нуждае от споразумение, толкова повече отстъпки ще изискват опозиционните партии.

Социалистите са разочаровани още от самото начало. Умерените леви искаха да видят премиер, назначен от техните редици, а вместо това ще трябва да работят с един от най-близките съюзници на Макрон. Тази седмица лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор предупреди, че нито един социалист няма да се присъедини към правителството на Льокорню и „ако нищо не се промени“, те няма да се поколебаят да свалят правителството.

Италия беше „лошото момче“ на Европа. Сега Франция поема щафетата

Ако умерената левица остане извън правителството, тя ще иска да извлече висока цена за своята мълчалива подкрепа. А по отношение на преговорите за бюджета има огромна пропаст, която трябва да се преодолее. Социалистите искат да суспендират флагманската реформа на Макрон за пенсиите, което е червена линия за президента. Те искат също така данък върху най-богатите във Франция, т.нар. данък „Зукман“, който беше остро критикуван от центристите на Макрон като безсмислено предложение, което само ще насърчи богаташите във Франция да се преместят в чужбина.

Макрон обаче даде знак, че има известно поле за маневриране по отношение на мащаба на необходимите бюджетни съкращения. Плановете на Байру да съкрати френския бюджет за 2026 г. с 43,8 млрд. евро може би ще бъдат отложени. Президентът „предпочита структурна реформа пред съкращаване на бюджета с 3 млрд. евро“, казва неговият съратник пред POLITICO.

Все пак може би има изход.

„Ако той отхвърли данъка на Зукман, но увеличи минималната заплата, ще го разгледаме“, казва представител на социалистите.

Но в крайна сметка тайното оръжие на Льокорню може да се обърне срещу него. Човекът, който се ползва с пълното доверие на Макрон, може да се наложи да договори неудобни отстъпки със собствения си шеф – ако иска да оцелее като министър-председател.