Fitch Ratings понижи кредитния рейтинг на Франция, засилвайки натиска върху президента Еманюел Макрон само дни след като опозицията свали правителството заради плановете му за намаляване на дефицита.

Агенцията за кредитен рейтинг късно в петък промени дългосрочния емитентски рейтинг на Франция от AA- с негативна перспектива на A+ със стабилна перспектива, предава Financial Times. Fitch заяви, че политическата нестабилност е породила съмнения относно способността на страната да намали дефицита си.

Правителството на премиера Франсоа Байру, което беше в малцинство, се срина след вот на недоверие тази седмица заради плановете му за фискален пакет на стойност 44 млрд. евро, насочен към свиване на дефицита. Това е вторият премиер за една година, който пада заради опитите на властите да поправят публичните финанси на Франция.

Fitch коментира, че вотът „илюстрира нарастващата фрагментация и поляризация на вътрешната политика“, добавяйки, че нестабилността прави „малко вероятно“ намаляването на дефицита до 3% от БВП до 2029 г., както беше цел на правителството на Байру.

Макрон назначи друг свой съюзник – Себастиен Льокорню – за наследник на Байру. Без парламентарно мнозинство обаче, той се изправя пред същите политически предизвикателства при опита си да прокара бюджет в разделен парламент.

Очаква се той да се опита да постигне компромис с левите депутати върху нов бюджетен проект, но всяка сделка би изисквала по-малко амбициозни цели за намаляване на дефицита.

Публичният дефицит на Франция достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., което е най-високото ниво в еврозоната

Икономиката на Франция е изправена пред сериозен риск, който надхвърля политическите сътресения

Франция значително надхвърли целите за дефицита си миналата година заради неточни прогнози за данъчните приходи, като дефицитът достигна 5,8% през 2024 г., далеч над лимита от 3% в ЕС.

Правителството прогнозира дефицитът да спадне до 5,4% до края на 2025 г.

Въпреки това Fitch предвижда дефицитът да остане над 5% през 2026–27 г., като отбелязва „висока вероятност политическата безизходица да продължи и след президентските избори през 2027 г.“

Политическата криза във Франция доведе до поскъпване на държавния дълг близо до най-високите му нива от времето на дълговата криза в еврозоната преди повече от десетилетие. Доходността на бенчмарк облигациите със срок 10 години се повиши над 3,6% в дните преди оставката на Байру, а след това леко се понижи до 3,49%.

Спредът спрямо германските бундове — мярка за инвеститорското безпокойство, следена отблизо от икономисти и политици — е около 0,8 процентни пункта, значително над обичайното посткризисно равнище, като разходите по заемите на Франция се доближават до тези на Италия — дългогодишен фокус на тревогите в еврозоната.

Проблемите с дефицита отчасти произлизат от масивните разходи за подпомагане на бизнеса и домакинствата по време на пандемията и енергийната криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна, пише FT.

39-годишният бъдещ премиер е единственият министър, останал в кабинета, откакто президентът беше избран за първи път през 2017 г. Той поддържа нисък публичен профил, сериозен външен образ и разкрива малко за личния си живот. До този момент

Верен на Макрон и „политически сървайвър“: Звездният миг на Себастиaн Льокорню във Франция

Данъчните облекчения на Макрон за бизнеса, собствениците на имоти и богатите също намалиха данъчните постъпления, докато очакваният ръст на икономиката не e толкова силен, колкото прогнозирано.

Fitch също отбеляза, че Франция отдавна среща трудности да намали социалните разходи, които възлизат на 32% от БВП при средно равнище в ЕС от 26%.

Страната вече е в процедура за прекомерен дефицит от Европейската комисия — част от фискалните правила на Брюксел, целящи да държат публичните финанси под контрол и да предотвратят превишаване на 3% от БВП в годишния бюджетен дефицит.

Перспективата за по-високи военни разходи също натоварва публичните финанси на страната. Макрон се ангажира да увеличи военния бюджет с 6,5 млрд. евро за две години в отговор на призивите на американския президент Доналд Тръмп към съюзниците в НАТО да повишат военните си разходи.

Въпреки това Fitch посочи като основания за оптимизъм „голямата, диверсифицирана икономика с високи доходи“, членството в еврозоната и стабилния банков сектор на Франция.

Напускащият финансов министър Ерик Ломбар заяви, че Льокорню „вече е започнал консултации с политическите сили в парламента с цел приемане на национален бюджет и продължаване на усилията за възстановяване на публичните ни финанси“.