Франция вече преживя отстраняването на своя министър-председател от парламента и назначаването на негов приемник, последвано от протести в цялата страна тази седмица.

Вниманието на инвеститорите сега се насочва към един от най-следените показатели за икономическото състояние на страната: първата от поредицата актуализации на кредитния рейтинг, които оценяват риска, свързан с инвестирането в държавния ѝ дълг. Икономистите предупреждават, че понижаването на рейтинга може да има сериозни последици за разходите по заемите на Франция, измерени чрез доходността на държавните облигации, пише в свой анализ CNBC.

От трите големи рейтингови агенции Fitch ще даде старт с актуализацията си в петък, следвана от Moody's на 24 октомври и Standard and Poor's (S&P) на 28 ноември. Те се очакват на фона на вече фокусираното внимание върху дълговата тежест на Франция.

Тъй като парламентарните избори от миналото лято не успяха да осигурят мнозинство на нито една партия или блок, две правителства паднаха на фона на спорове относно бюджета за следващата година, което поднови опасенията, че страната е напът към фискална нестабилност. Публичният дефицит на Франция достигна 5,8% от брутния вътрешен продукт през 2024 г., което е най-високото ниво в еврозоната.

Остават сериозни въпроси и относно това как ще процедира новият министър-председател Себастиен Лекорню и дали ще се придържа към предложенията на своя предшественик Франсоа Байру за съкращения на разходите и увеличаване на данъците в размер на 44 милиарда евро. Те включват непопулярни мерки за премахване на два официални празника, замразяване на пенсиите и социалните помощи и намаляване на финансирането на местните власти.

Междувременно агенциите преценяват дали да повишат, запазят или понижат рейтингите си от пролетта, след като няколко от тях поставиха страната в негативна перспектива, но запазиха нейния „двоен А“ статус, което показва нисък кредитен риск и я държи в границите на инвестиционния рейтинг.

„Ако Франция загуби така желания рейтинг „АА“, това ще има сериозни последствия за институционалните облигационни държатели“, казва пред CNBC Мохит Кумар, главен финансов икономист за Европа в Jefferies. „Френският дълг е много търсен, особено от Азия, но те имат доста строги критерии за притежаване на дълг с рейтинг АА“.

Сценарий, при който политическата нестабилност продължи повече от три до шест месеца и рейтинговите агенции понижат рейтинга на страната, би бил „най-лошият сценарий за френския дълг“, смята Кумар.

Продажбите на облигационния пазар повишават доходността – сумата, изплащана на инвеститорите – което има отрицателни последици за икономиката, тъй като затруднява обслужването на съществуващия дълг и финансирането на бъдещия растеж.

„На косъм“

Промените в разходите по френските заеми остават относително умерени тази седмица, като много от последните политически събития са широко очаквани от пазара. Доходността на 2-годишните, 10-годишните и 30-годишните облигации остава под последните и историческите върхове, въпреки несигурните перспективи.

Част от риска от понижаване на суверенния рейтинг вече е отразен в цените на облигационния пазар, казват икономистите на Deutsche Bank във вторник, добавяйки, че актуализацията на рейтингите ще бъде „трудно решение“.

„Преминаването към А1 само по себе си е малко вероятно да предизвика принудителна продажба, ако тази промяна бъде приложена само от една от рейтинговите агенции“, обясняват те, но добавят, че обстановката е „неблагоприятна“ предвид превишаването на дефицита на Франция, политическата несигурност и необходимостта от фискална консолидация, и въпреки някои потенциални ползи през следващата година от по-високите регионални разходи за отбрана и фискалната експанзия на Германия.

В краткосрочен план Deutsche Bank казва, че последните сътресения могат да накарат физическите лица и бизнеса да отложат разходите и инвестициите си, което ще окаже допълнителен натиск върху икономиката.

Главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг пък коментира, че понижаването на рейтингите е „възможно“, но „няма да бъде голяма изненада“.

„Истинска финансова криза със самоусилващ се порочен кръг (по-високи доходи = по-големи дефицити = още по-високи доходи) засега остава малко вероятна. С почти балансираната си текуща сметка Франция не е очевиден кандидат за финансова криза“, смята той.

„Разбира се, не можем да го изключим напълно“, добавя той. „Най-рисковата ситуация за облигациите би настъпила в случай на предсрочни парламентарни избори, при които на власт дойде или крайната десница, или френските социалисти”.

По думите му ако радикалите се опитат да приложат програма, която не може да бъде финансирана, инвеститорите в облигации може в крайна сметка да откажат да финансират Франция.

Европейската централна банка осигурява известна защита от кризисен сценарий, който би могъл да предизвика заразяване в по-широката еврозона, казва Джордж Лагариас, главен икономист в Forvis Mazars.

„Не бихме се притеснявали прекалено много от катастрофално събитие на пазара, тъй като ЕЦБ, начело с бившия френски министър на финансите, най-вероятно ще се намеси, за да подобри търсенето там, където то изостава, и лихвите по заемите скочат“, обяснява той. „Въпреки това, ЕЦБ сама не може да оздрави френската икономика. В близко бъдеще правителството вероятно ще бъде принудено да наложи непопулярни мерки за строги икономии и да се заеме с дефицитите в пенсионната система. Така че, макар да вярваме, че ЕЦБ вероятно ще изглади краткосрочните колебания на пазара, пазарите все пак могат да принудят Франция да предприеме по-болезнени фискални корекции”.