Унгария и Словакия вероятно ще бъдат подложени на все по-голям натиск да се откажат от руските горива. Двете централноевропейски държави са последните вносители руски петрол в ЕС.

„Целта на ЕС да премахне руските изкопаеми горива е в съответствие с американската политика за енергийно господство. Това е посоката, в която се движим. И мисля, че Унгария и Словакия ще бъдат подложени на натиск“, коментира пред Euronews Емон Дръм, анализатор в Германския фонд „Маршал“ на САЩ.

Администрацията на Тръмп и ЕС проведоха преговори в понеделник във Вашингтон, в които участва и отговорникът за санкциите на ЕС Дейвид О'Съливан, за да обсъдят как да окажат натиск върху руската икономика с допълнителни санкции, за да отслабят военната машина на Путин, дни след като президентът на САЩ потвърди, че е готов да наложи допълнителни санкции на Русия.

Една от целите може да бъде налагането на вторични мита върху вносителите на руски изкопаеми горива, като Индия или Китай. Само че това няма да засегне отделните членки на ЕС, дори ако те продължат да внасят петрол или газ.

„Съществува вероятност Унгария и Словакия да не бъдат пряко засегнати от вторични санкции от САЩ, тъй като това ще застраши условията на търговското споразумение, включващо закупуването на американски горива“, отбелязва Дръм.

Междувременно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви пред евродепутатите в речта си за състоянието на ЕС, че е време Европа да „се отърве от мръсната руска енергия възможно най-скоро“.

Малко преди това дипломат от ЕС заяви пред CNCB, че енергийната зависимост ще бъде обект на по-решителни мерки.

Американският министър на енергетиката Крис Райт заяви пред Financial Times, че ако ЕС очаква САЩ да засилят санкциите срещу Москва, неговите членки трябва да спрат вноса на петрол и газ.

Източник от Белия дом заяви пред New York Post преди седмица, че администрацията на Тръмп иска Европа да спре да купува руски петрол.

ЕС забрани вноса на руски петрол още през 2022 г., но Унгария и Словакия получиха дерогации, тъй като са без излаз на море и имат ограничени алтернативни маршрути.

Министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто заяви миналата седмица, че страната му купува руски петрол, защото няма алтернативни маршрути за внос. „Закупуването на енергия е физически въпрос. Можете да купувате енергия от всеки тръбопровод, който стига дотук“, каза Сиярто и отрече, че Тръмп иска Унгария да спре да купува руски петрол.

Дръм обаче коментира, че Унгария и Словакия няма да могат да игнорират натиска и в крайна сметка ще трябва да се откажат от руската енергия.

„Подозирам, че през следващите години Унгария и в по-малка степен Словакия ще продължат да търсят допълнителна подкрепа и финансиране от ЕС по тези въпроси. Ще отлагат това до последния възможен момент, но смятам, че има импулс за постепенно премахване на руските изкопаеми горива. Той няма да изчезне“, смята още анализаторът.

ЕС планира да премахне напълно руската енергия до 2027 г. в своя план REPowerEU, на който се противопоставят Унгария и Словакия. Но подмяната на съществуващата инфраструктура е скъпа и двете страни може да се надяват да увеличат финансирането за диверсификацията си.

„Ако това може да окаже влияние върху Унгария, то би било чрез извличане на повече подкрепа за усилията за диверсификация, защото заместването на руския петрол и газ, е скъпо, добавя сложност и има предизвикателства и с инфраструктурата.“, коментира експертът.

Търговското споразумение между ЕС и САЩ предвижда увеличение на вноса на енергия от САЩ на стойност 750 милиарда долара до края на президентския мандат на Доналд Тръмп през 2029 г.

Но за Словакия и Унгария е трудно да допринесат за този внос, тъй като нямат пристанища.

Дръм смята, че макар да бъдат силно насърчавани да диверсифицират енергийния си внос, това не означава, че той ще бъде от САЩ, „поради сложността на доставката на американски изкопаеми горива до страни без излаз на море“. По-скоро, според него, Норвегия, Азербайджан и други регионални и близкизточни играчи биха могли да бъдат по-правдоподобни алтернативни източници.

Друга причина за диверсификацията е липсата на сигурност, засягаща доставките, преминаващи през зоната на военни действия. Напоследък Украйна често атакува нефтопровода „Дружба“ на руска територия, което ефективно спира вноса за един ден.

Въпреки че отхвърля призивите на ЕС да се откаже от руски горива, Унгария изглежда се движи в тази посока, що се отнася до вноса на природен газ.

Сиярто обяви във вторник, че страната е подписала дългосрочен договор за с Shell за покупка на 2 млрд. куб. м природен газ за 10 години, считано от 2026 г.

Той приветства споразумението като най-голямото от този вид със западна компания. „Надяваме се, че този договор ще послужи като флагман, който в бъдеще ще бъде последван от по-малки и може би по-големи кораби“, допълни още министърът.